Решение № 136 от 26.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Благоевград, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100303 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище в гр. София, и адрес на управление район Оборище, улица „Московска“ № 19, представлявано от Д. Д. А., с юридическо образование на длъжност Ръководител екип в Отдел „Съдебни вземания клонова мрежа“ в „БАНКА ДСК” АД против Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. Б. №.

Ищецът твърди, че със Заповед за незабавно изпълнение № 359 от 13.04.2023г. и Изпълнителен лист № 275 от 13.04.2023г., издадени по ч.гр.д. № 795/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги, ответникът Д. П. Т., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД суми по Договор за револвиращ кредит № 23668 от 11.09.2015г. със сметка № 13/27171027, посочени в заявлението. Сочи, че на 11.09.2015г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чийто правоприемник е Банка ДСК АД/ от една страна като кредитор и Д. П. Т., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за револвиращ кредит № 23668, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/. По отношение на предсрочната изискуемост се сочи, че същата е обявена на кредитополучателя с Поканауведомление с изх. № 0020-20-02729/26.08.2022 г., което е връчено на 06.02.2023 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК /13.04.2023 година/, като общият размер на паричното задължение е в размер на 2 197,45 лв.

/две хиляди сто деветдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, при допусната забава в плащанията на минимална погасителна вноска по-голяма от четири месеца, съгласно чл. 11, ал. 3 от Част II от Договора за револвиращ кредит.

Ответникът, чрез назначения му процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба ,с който се оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва се изявлението на банката, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем чрез надлежното му 1 обявяване на кредитополучателя. Сочи, че клаузите на т. 10.1 и т. 10.2 от част I и на чл. 11, ал. 1 и на чл.13, ал. 2 от част II на сключения между страните договор са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави. Заявява, че при забава на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената част от кредита като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва за забава. Наред с това от момента на обявяване на договора за предсрочно изискуем кредитополучателят дължи връщане на цялата сума по заема, ведно със законната лихва върху нея. Договорна и наказателна лихва не се дължат по кредити, по които се претендира плащане на цялата отпусната в заем сума от банкатакредитор /чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чл. 143, ал. 2, т.5 и т.

15 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и т. 2 от ТР по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай, се навежда, че по силата на чл. 16, ал. 1, т. 5 от Общите условия на договора, с обявяване на договора за предсрочно изискуем същият следва да се счита прекратен, поради което след този момент посочените по-горе суми не може да се претендират на договорно основание. Поддържа, че сключеният между страните договор за кредит е под формата за овърдрафт по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗПК, като договорът е безсрочен и дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане /изцяло или частично/ на четвърта поредна минимална погасителна вноска /т. 5 от част I и чл. 11, ал. 3 от част II на договора/. Излага, че от представеното извлечение от счетоводните книги е видно неплащането на четвърта поредна погасителна вноска, която е налице след 15.06.2017г. и от този момент кредиторът е могъл по всяко време да претендира връщането на предоставената сума от страна на кредитополучателя. Задължението за връщане на главницата по предоставения кредит смята, че се погасява с изтичането на общата петгодишна давност /чл. 110 ЗЗД/, като при кредита овърдрафт този срок тече от момента, когато същият е следвало да бъде погасен. В настоящия случай вземането става изискуемо с неплащането на четвърта поред погасителна вноска, т.е. от 16.06.2017г., като давностният срок е изтекъл на 16.06.2022г. Ответникът смята, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.04.2023г., поради което предявеното вземане за главницата по договор за револвиращ кредит № 23668/11.09.2015г. се явява погасено по давност. Счита, че вземанията върху обезщетенията за забава се начисляват на дневна база и се погасяват с тригодишна давност, като същите имат периодичен и акцесорен характер, поради което че плащането им не се дължи от ответника като погасени по давност и на основание чл. 111, б. в” във връзка с чл. 119 ЗЗД. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 995,62 лв. - главница по Договор за револвиращ кредит № 23668 от 11.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 1168,20 лв. -дължима договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до 05.02.2023г.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 18,63 лв. - законна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 06.02.2023г. до 10.04.2023г.

- чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 15 лв., представляваща дължими такси за нереволвиране.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 359 от 13.04.2023г. по ч. гр. д. № 795/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника Д. П. Т. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

2

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства копия от Договор за револвиращ кредит № 23668 от 11.09.2015г., Общите условия /ОУ/ към него, Заявление за издаване на револвираща кредитна карта Мастер Кард от 11.09.2015г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация е видно, че същият е бил сключен между „Сосиете Женерал Експресбак" АД (като кредитодател) и ответника Д. П. Т. (като кредитополучател).

Безспорно е по делото, че ищецът „Банка ДСК” АД е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбак" АД, поради което Банка ДСК” АД притежава качеството кредитодател по процесния договор за кредит.

От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: безсрочен потребителски револвиращ кредит, с размер на кредитния лимит от 1000 лв.; разплащателна сметка, свързана с кредита BG; такса обслужване на разплащателната сметка – 0,90 лв.; размер на минимална погасителна вноска - 5 /пет/ процента от редовната главница в края на отчетният период, но не по-малко от дължимата за същият период лихва ; минималната погасителна вноска/МПВ/ включва дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер равен на разликата между размера на МПВ и дължимата лихва; срок за плащане на МПВ - от 1-во до 15-о число на месеца следващ всеки отчетен период, а ако 15-о число на месеца е неработен ден - не покъсно от следващият работен ден; при пълно плащане на задължението от предходният месец кредитополучателят се освобождава от лихва върху дължимата сума , усвоена чрез плащане на ПОС; номинален фиксиран годишен лихвен процент - 18 % към момента на сключване на договора и лихвен процент на ден 0,05 % изчислен към момента на сключване на договора; наказателни надбавки: върху посочената главница: 6 /шест/ пункта над номиналният лихвен процент или общо лихвен процент върху просрочената главница е в размер на 24 % и върху цялата главница след настъпване на изискуемост 6/шест/ пункта над номиналният лихвен процент, т.е 24 %; разходи за принудително събиране на дължимите суми /в брой или по друг начин / - съгласно съответните тарифи в действащото законодателство; годишен процент на разходите по кредита изчислен към момента на сключване на договора – 34,76%; Обща дължима сума от кредитополучателят сума, изчислена към датата на сключване на договора – 1158,20 лв. Страните са се споразумели в чл. 11, ал. 3 от ОУ, че в случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ, банката да има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като в този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 18 от ОУ, т.е. на адреса, посочен в началото на договора, който адрес по отношение на кредитополучателя е гр. Б., ул. Б. №.

С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за безсрочен потребителски револвиращ кредит по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.

Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че по процесния договор за револвиращ кредит ответникът кредитополучател е усвоил общо главница в размер на 2220 лв. Изяснява се, че за погасяване на задълженията по договора за кредит са били извършени плащания в размер на сумата от общо 1465,69 лв., от която 1224,38 лв. за главница, 235,07 лв. за лихви и 6,24 лв. за такси, като на 17.02.2017г. е било извършено последното плащане по кредита в размер на 49,84 лв. След тази дата е било преустановено плащането на суми за погасяване на главници и лихви по процесния договор за кредит. Според вещото лице, 3 непогасената главница се равнява на 995,62 лв.; размерът на договорната (възнаградителна) лихва за периода от 01.03.2017г. до 05.02.2023г. включително е 866,38 лв.; размерът на законната лихва /обезщетение за забава/ за периода от 06.02.2023г. до 10.04.2023г. е 20,21 лв., а размерът на таксите е 15 лв. Съдът приема за меродавни изчисленията на вещото лице. В тази връзка следва да се приеме за правилен подходът на вещото лице, което е приело за меродавен договорения първоначално лихвен процент от 18 %, който не е бил променян.

Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че договорната клауза за размера на договорната лихва и таксите били нищожни поради накърняване на добрите нрави. Аргументите за този извод са следните:

По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.

Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.