Определение № 2622 от 01.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2622 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502575 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 чрез пълномощника си Е. С. К. против Разпореждане от 21.08.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 13383/ 2024г. по описа на ПРС – ХХІV гр. с., с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника Ц. Т. П., ЕГН: ***********. По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на заповедния съд и постановяване издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и за посочените претендирани вземания от заявителя.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ против длъжника Ц. Т. П. , произтичащи от сключен ДПК № 40015883363 от 07.03.2023г., по който се претендира изпълнение на парични задължения на потребителя, с претендирани суми: в размер на 772,81 лв- главница , 276,51лв - договорно възнаграждение за периода 05.05.2023г – 09.05.2024г, сумата 148,21 лв – лихва за забава за периода 06.04.2023г-09.05.2024г, неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 306,06 лв, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 536,67лв лв, 492,96 лева лихва за забава за периода 16.03.23г.-03.04.2024г., 30 лв – такси за извънсъдебно събиране на вземането по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислено на 20.05.2023г., както и 400 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислено на 04.08.2023г., ведно със законната лихва в размер на 58,62 лв, считано 09.05.2024г. – датата на предсрочната изискуемост до 29.07.2024г.

Заявлението е уважено за част от размера на претендираната главница – 772,81 лв, ведно със 1 законната лихва от 30.07.2024г.

С обжалваната част на разпореждането от заповедния съд в проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК е констатирано наличието на отрицателното условие, при което не се издава заповед за изпълнение, а именно – искането да се основава на неравноправна клауза по представения ДПК или обоснована вероятност за това, както и като цяло за неговата действителност. По тези критерии е констатирана недействителност на процесния ДПК на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, при отчитане параметрите на процесния договор за потребителски кредит.

Мотивирано е, че допълнителните услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита, в които случаи кредиторът няма право да събира такси, като в случая се цели скрито оскъпяване на кредита и които следва да бъдат включени в ГПР. Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, последният е констатиран като недействителен на посоченото основание, съобразно практиката на СЕС. На основание чл.23 ЗПК е присъдена неплатената част от чистата стойност на кредита, така както е претендирано по размер със заявлението

Така обоснованият извод от заповедния съд е правилен и законосъобразен, тъй като още към сключването на договора е предвидено уговорено възнаграждение за доп.услуги „Фаст“ в размер на 320 лв и „Флекси“ в размер на 560 лв, който сбор е в по-висок размер от размера на кредита и за които суми е предвидено да се плащат разсрочено заедно с погасителните вноски по погасителния план, видно от приложенията към заявлението. С оглед на това следва обоснованият извод за това, че се цели единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитор поради невярна информация относно общите разходи по кредита, което води до извод за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО , поради което неравноправност на клауза по смисъла на чл.4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Практиката на въззивния състав приема и правния извод за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя – чл.143 ЗПК.

В обжалваната част, касаеща неприсъдени акцесорни вземания за договорно възнаграждение, лихви за забава и законна лихва, правилно и законосъобразно е приложена правната последица по чл.23 ЗПК от заповедния съд за дължимост само на чистата на кредита, част от която е претендирана със заявлението на кредитора. Тези фактически изводи са също правилни и законосъобразни, както и съответстват на удостовереното по представените към заявлението приложения.

В правомощията на заповедният съд е извършването на служебна проверка по реда на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, в съответствие с множество съдебна практика на настоящия въззивен съд, постановена във връзка с изискванията на Директива 2005/ 29/ЕО, Директива 93/13/ЕО.

Посочената съдебна практика на ОС- Габрово / Определения от 09.05.2019г по ч.гр.д.№ 2

145/2019г. и такова от 21.05.2019г по ч.гр.д.№ 171/ 2019г./ от частния жалбоподател е неактуална, доколкото са постановени преди изменението на разпоредбата на чл.411, ал.1, в ред. й ДВ, бр.100 от 20.12.2019г /. Неотносими са развитите доводи в частната жалба относно характера на акцесорните вземания / договорно възнаграждение и законна лихва/, с оглед приложение на правната последица на чл.23 ЗПК при установена обоснована вероятност за недействителност или недействителност на изследван договор за потребителски кредит.

Обжалваното разпореждане съответства изцяло на възприеманите фактически и правни изводи на въззивния състав по аналогични на настоящия случай договори за потребителски кредити, при които са налице клаузи с предвидени допълнителни възнаграждения за допълнителни видове услуги „Фаст „ и „Флекси“, чрез които се налага извод за нарушение на императивната разпоредба по чл.143 ЗПК от гледна точка на правата на потребителя чрез предвидени в договора клаузи с неравноправен характер , поради което и в нарушение на добрите нрави.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт като правилен и обоснован ще се потвърди изцяло.

Водим от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.08.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 13383/ 2024г. по описа на ПРС – ХХІV гр. с. в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3