Акт № 1825 от 06.11.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1825

Ловеч, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА административно дело № 20267130700288 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Н. В. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]вх.А ет.3 ап.9, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0906-000194 от 04.06.2026 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ /ПП/ при ОДМВР Ловеч.

С доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалните и процесуални правила, се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна. Според изложеното в жалбата, в обстоятелствената част на оспорената заповед се сочат четири броя наказателни постановления, с които са отнети 38 контролни точки на жалбоподателя, но липсват доказателства, че посочените в процесната ЗППАМ наказателни постановления са влезли в сила. Оспорващият счита, че процесният акт е издаден при нарушение правилото по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган.

В съдебно заседание, оспорващият се представлява от адв. И. от АК Ловеч, който поддържа жалбата. По същество изтъква, че АО за две от посочените в ЗППАМ наказателни постановления не представя доказателства да са връчени по съответния ред, като не е изпълнена законовата процедура. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът по делото - началник група към ОДМВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция“ - редовно призован, не изпраща представител. В писмо изх.№ 906000-6418/15.06.2026г., е изложено становище, че жалбата е бланкетна и неоснователна. Твърди се, че посоченият брой на отнети контролни точки-38, не отговаря на действително отнетите точки – 40, както и, че четирите наказателни постановления са връчени на лицето и са влезли в сила.

По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от страните реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0906-000194 от 04.06.2026 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и са отнети документи: СУМПС [номер].

От фактическа страна заповедта е мотивирана с издадени и влезли в сила наказателни постановления /НП/, с които на П. са били отнети контролни точки, както следва: НП № 24-1739-000222/30.05.2024г., издадено от Началника на РУ МВР Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, отбелязано като влязло в сила на 14.06.2024 г., отнети 10 контролни точки /л. 44/; НП № 24-0906-000866/05.12.2024 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОДМВР Ловеч, отбелязано като влязло в сила на 03.09.2025 г., отнети 10 контролни точки /л. 45/; НП № 25-1204-000088/18.02.2025 г., издадено от ВПД началник група в сектор ПП при ОДМВР София, отбелязано като влязло в сила на 06.03.2025 г., отнети 10 контролни точки /л. 46/ и НП № 25-4332-022000/29.08.2025 г., издадено от началник сектор в отдел ПП при СДВР [населено място], отбелязано като влязло в сила на 13.01.2026 г., отнети 10 контролни точки /л. 47-48/.

В административната преписка се съдържа и справка за оспорващия, изготвена от административния орган, в която в табличен вид са посочени наказателните постановления, с които на П. са наложени наказания по ЗДвП, вида, размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки /л.24-32/.

Заповедта е съобщена на 04.06.2026 година, видно от отбелязването върху същата /л. 8-гръб/, а жалбата срещу нея е подадена в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч на 01.12.2025 г., според поставения вх. № 906000-6166/09.06.2026 г. /л. 3/.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената с административната преписка по делото Заповед № 295з-293/30.01.2025 г. на ВПД директор ОДМВР- Ловеч, т.1.3 е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч, какъвто е издателят на акта съгласно приложеното на лист 43 по делото Удостоверение УРИ 295р-11746/01.07.2026г.. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорения административен акт е съставен в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си и при спазване на формалните изисквания относно неговото съдържанието по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Издателят на заповедта е посочил фактическите и правните основания, съгласно изискването за мотивиране. Като фактическо основание в акта са изброени влезлите в сила наказателни постановления и контролните точки, отнемането на които е станало основание за издаване на процесната принудителна административна мярка и изземването на свидетелството за управление на МПС. Фактическите обстоятелства онагледяват формирането на съдържанието на волеизявлението и осигуряват възможност за преценка за приложението на материалния закон. С оглед на изложеното съдът приема, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Извършената от съда проверка не установи да е допуснато в хода на проведеното административно производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Следва да се има предвид, че нарушението на административно производствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Предпоставка за законосъобразността на принудителна административна мярка на водач в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наличието на влезли в сила наказателни постановления, с които на лицето са отнети всички контролни точки и неизпълнение от негова страна на задължението доброволно да върне СУМПС на компетентните органи. Тъй като наказателните постановления съставляват правораздавателни санкционни актове, за разлика от административните актове, те не подлежат на предварително изпълнение, а се изпълняват едва след влизането им в сила по предвидения в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ред.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерство на вътрешните работи. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

По делото са приложени като доказателства издадените на жалбоподателя НП, посочени в оспорената заповед като основание за прилагане на ПАМ.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В тази връзка е приета Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./.

Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.6, т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., /в приложимата в случая редакция изменена с ДВ, бр. 49 от 2026 г., в сила от 02.06.2026 г., предвид датата на издаване на процесната ЗППАМ – 04.06.2026 г./, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като съгласно чл.2, ал.7, т.1 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.