Определение № 17065 от 15.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17065 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20251100107782 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.

Т. А., с ЕГН **********.

Ищецът е заявил, че подава същата искова молба в „качеството си на институцията Г. Първи, Монархът на Р.България“.

Произнасянето по допустимостта на иска е служебно задължение на съда, което произтича от разпоредбите на чл. 130 ГПК и чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение № 51 от 8.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 881/2021 г., I г. о., ГК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. В този случай съдът не извършва действия, с които ищецът да трансформира предявения недопустим иск в допустим такъв, защото това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Исковата молба по недопустим иск не може да стане редовна, поради което в този случай е неприложим чл. 129 ГПК. Само когато фактите са неясно изложени в исковата молба, а тя сочи на недопустим иск, съдът е длъжен първо да уточни твърдените факти чрез процедурата по чл. 129 ГПК преди да формира извод за недопустимост на предявения иск.

Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България, признават правото на иск (на съдебна защита) в полза на всеки правен субект (гражданин, юридическо лице 1 и държава), чието гражданско право е нарушено. Само надлежният ищец (този, който е правосубектен и има правен интерес от отнасянето на спора пред съда) има гарантираното от закона право на съдебна защита, когато субективното му гражданско право е нарушено. Предявеният иск следва обективно да обслужва правния интерес от дирената защита. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на всеки един иск и липсата му води до недопустимост на образуваното производство.

Съдът намира, че с твърденията, изложени в исковата молба, ищецът не очертава параметрите на гражданскоправен спор с ответника, респективно интерес от искова защита. Не се твърди нарушаване на лично или имуществено право, което да подлежи на защита по гражданскоправен ред. В процесния случай съдът намира, че липсва годен предмет на съдебна защита, тъй като с образуваното съдебно производство ищецът не защитава легитимен интерес. Съдът намира, че липсва правен интерес, т.е. право на иск по заявеното искане за съдебна защита, тъй като с предявяването му ищецът не може да постигне претендираните с петитума правни последици. От посочените в исковата молба фактически обстоятелства не може да се извлече годно за защита субективно право по съдебен ред. Само наказателен съд е компетентен да прецени дали дадено деяние съставлява престъпление и съответно да наложи наказание за това. Съдът намира за нужно да отбележи, че е очевидно несъстоятелно и качеството, в което се твърди, че ищецът е образувал съдебното производство.

След служебна справка в ЕИСС е установено, че ищецът има много образувани граждански дела, в които не се защитават реални граждански права и законни интереси, като производствата по част от тях са прекратени като недопустими, други са висящи, като по никое от образуваните граждански деля няма постановен акт по съществото на делото. Предвид гореизложеното производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

С исковата молба е направено искане за предоставяне на правна помощ на ищеца, тъй като същият не разполага със средства за заплащане на адвокат, а желае да има такъв. Съгласно чл. 24 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ или когато претенцията е очевидно 2 неоснователна, необоснована или недопустима. Преценката, че в случая е неоправдано предоставянето на правна помощ с оглед възможната полза за ищеца и за очевидна неоснователност на претенцията следва да се прави към момента на допускането и. Предвид гореизложените съображения за недопустимост на исковата претенция, то и съдът намира, че следва да остави без уважение молбата на ищеца за допускане на правна помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 7782/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. Т. А., с ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по гр.дело № 7782/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3