Решение № 6195 от 12.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6195 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100513194 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 20085610 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 80836 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 148 състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.

422 ГПК в отношенията между страните, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ДЪЛЖИ на ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД, на основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 11 549, 70 лв. , представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Всички рискове...”, обективиран в застрахователна полица № 2200160300R00759/2016, за реализирано на 16.01.2017 г. в гр.София, бул. „*******, застрахователно събитие – токов удар, увредил климатично оборудване на „Д.“ ООД, ведно със законната лихва от 15.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 190 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.06.2017 г., за периода 06.06.2017 г. до 14.08.2017 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение без номер от 11.03.2018 г. по ч.гр.д. № 56063/2017 по описа на Софийски районен съд , като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 1

212,17 лв.

В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.

Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20105748 от 17.10.2023 г. като в диспозитива на решение№ 20085610 от 30.03.2023 г. е вписано, че същото е постановено по отношение на третото лице помагач на страната на ответника.

Решение № 20085610 от 30.03.2023 г. е изменено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като в полза на ищеца са доприсъдени разноски в размер на 532,32 лв.

Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, ответник пред СРС.

Излагат се доводи за неправилност на постановеното решение, като се сочи, че СРС се бил позовал в решаващите си мотиви на заключението на съдебно-техническата експертиза, но без да вземе предвид изложеното от вещото лице при изслушването му, че проблемът може да се дължи както преди, така и след границата на собственост. Това означавало, че проблемът може да е както в съоръженията на ищеца, така и на ответника. Налагал се извод, че по делото въобще не било доказано, пълно и главно, че причинител на вредата е ответника. Сочи, че решението било постановено в разрез със съдебната практика на ВКС от 2005 г., която разяснявала, че установяване на конкретната деликтна отговорност на натовареното лице и възлагането на работата от ответника са абсолютни материално-правни предпоставки за уважаване на иска. Липсата на деликтно поведение изключвало и гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата.

Съгласно практиката на ВКС от 2003 г., за да била налице отговорност по чл.49 ЗЗД, било необходимо да се установи отговорност по чл.45 ЗЗД на физическо лице, на което била възложена работата, при и по повод изпълнението на която било станало увреждането. В случая не се установило служители на въззивника да са извършвали виновни и противоправни действия по отношение на ищеца и липсвало основание отговорността на дружеството-въззивник да бъде ангажирана. СРС не бил взел предвид и възраженията на ответника в отговора по исковата молба, където било посочено, че оперативните превключвания представлявали правомерни 2 технически дейности, които се извършвали за различни цели. Твърди, че при тези превключвания показателите на ел.енергията не се променяла драстично, а процесите били идентични с тези при включване и изключване от мрежата на електроуредите от страна на потребителите. Дори да били налице известни смущения, при добра защита на вътрешната инсталация на застрахованото лице след границата на собственост, и при добра защита на техниката не следвало да настъпят вреди. Сочи, че след границата на собственост, определена по правилата на чл.120, ал.2 от ЗЕ и чл.29 от Наредба № 6/2014 г. било задължение на потребителя да поддържа и експлоатира технически безопасно и правилно собствените си уредби и съоръжения, съгласно действащото законодателство и в съответствие с ОУ на дружествотовъззивник.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД „Б.В. И.Г.“, ищец пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното от СРС решение. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения. Счита, че е доказал наличието на всички предпоставки за уважаване на претенцията му. Сочи, че възраженията на ответника в отговора по исковата молба не били доказани. Налице било валидно застрахователно правоотношение между ищеца /въззиваем/ и собственика на увреденото имущество. Налице бил покрит застрахователен риск. Правилно СРС бил кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от което се установявали нанесените вреди на климатичното оборудване; доказана била пряката причинно-следствена връзка между токовия удар и настъпилите вреди, размерът и вида на материалните щети. Със същото заключение било установено, че на 16.01.2017 г. е настъпил токов удар и колебания в захранващото напрежение като били налице отклонения плюс минус 10 % от номиналното напрежение на мрежата, вследствие на което било дефектирало външно тяло на централната климатизация, вина за което имало електроразпределителното дружество. Намира заключението за обективно, безпристрастно и логично.

Сочи, че застрахователя бил заплатил на застрахования сумата в размер на 11 549,70 лв. обезщетение за причинените вреди на застрахованото 3 имущество; размерът на вредите бил установен. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – „К.И.Е.Е.“ АД, действащо чрез „К.И.Е.Е.- клон България“ КЧТ, е депозирало отговор, в който се излага становище за основателност на въззивната жалба. Твърди се, че в хода на производството пред СРС не се установило настъпването на сочения от ищеца токов удар на 16.01.2017 г. Сочи, че вещото лице било цитирало отговор на електроразпределителното дружество в заключението си, но такъв отговор не бил приложен по делото. Наред с това в цитирания от вещото лице, отговор, не се съдържала информация за токов удар, а се сочело, че било имало „смущение в ел.захранването“. Такива „смущения“ можело да бъдат и прекъсвания на ел.захранването на посочения адрес. От писмото на електроразпределителното дружество до „Д.“ ООД с изх. № от 25.01.2017 г. се установявало, че на адреса било имало именно прекъсване на ел.захранването като същото било предизвикано от оперативни превключвания в електроразпределителната мрежа средно напрежение. В писмото още било посочено, че при тези превключвания показателите на ел.енергията били идентични с тези при включване и изключване от мрежата на електроуредите от страна на потребителите. Дори хипотетично да били налице такива токови удари, то по делото не било доказано с какви характеристики са те и дали при тези характеристики същите биха могли да доведат до повреда на процесното климатично оборудване. Този въпрос изобщо не бил изследван от вещото лице, а последното се задоволило само да повтори съдържанието на протокола от сервизния преглед. Този въпрос бил съществен доколкото вещо лице било констатирало, че климатичното оборудване имало вградени защити от претоварване и превишаване на напрежението. Затова не можела да се ангажира отговорността нито на ответника, нито на третото лице помагач. Не се претендират разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Решението е връчено на въззивника на 31.03.2023 г и е обжалвано в срок на 12.04.2023 г. като въззивната жалба е подадена по пощата.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в частта, в която претенциите са били уважени срещу ответникавъззивник.

Следователно въззивната жалба е допустима.

4

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е издадена на 11.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 56063 по описа за 2017 г. на СРС, 148 състав.

За така издадената заповед длъжника е уведомен на 28.03.2018 г.

Възражение по чл.414 ГПК е постъпило на 29.03.2018 г., т.е. в срок.

Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 10.12.2018 г.

Исковата молба е предявена в срок- на 21.12.2018 г.

По доводите във въззивната жалба:

За да уважи така предявения иск, СРС, е приел, че ищецът е доказал всички предпоставки на чл.410, ал.1,т.1 КЗ. За да възникнело посоченото регресно право на застрахователя било необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на увреденото лице, в изпълнение задължението му по застрахователното правоотношение. Наред с това следвало да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта по чл. 49 от ЗЗД – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях. Вината се предполагала до доказване на противното. Ищецът носел тежестта при условията на пълно и главно доказване да докаже осъществяването на всички факти, съставляващи елементи от основанието на иска.

За доказване механизма и размера на обезщетението били изслушани съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения не били оспорени от страните и се кредитирали от съда, в цялост.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, било установено, че на 16.01.2017 г., за 5 минути в интервала 10:59 до 11:04 часа 5 било прекъснато електрозахранването на трансформаторен пост. Същото се дължало на превключвания в електроразпределителната мрежа на ответника.

При изключване на напрежението и последващо включване, процесната климатична система е спряла да работи. При извършено замерване от техници било установено, че е дефектирал първи компресор от външното тяло. Причина за дефектиралите части били колебания в ел. захранването, които превишавали +/- 10% от номиналното напрежение или токов удар. Токов удар представлявало колебание в напрежението или отпаднала фаза или 0.

Според вещото лице описаните от застрахователя щети: 1./ били настъпили в причинно-следствена връзка с токов удар; 2./ можели да настъпят при проблеми с електрозахранването; 3./ нямало данни да са причинени от износване на съоръжението. Вещото лице посочвало, че са налице данни за настъпил токов удар, както и че съоръжението нямало инсталирани защити срещу пренапрежение или ниско напрежение след границата на собственост, но и нямало изисквания за инсталиране на такива, тъй като самата система имала вградени защити, а и монтирането на такива не било обичайно в практиката. Според заключението сумата, необходима за възстановяване на застрахованото имущество към деня на произшествието възлизала на 11 579, 40 лв. без ДДС.

Според вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ищецът бил заплатил сумата от 11 549,70 лв. по щета № 2200160300/21-17 на „Д.“ ООД на 20.04.2017 г. Установено било, че мораторната лихва върху сумата за периода 06.06.2017 г. до 15.08.2017 г. е в размер на 227, 79 лв.

При тези си мотиви СРС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е основателен в пълния му предявен размер, поради което е уважен. Налице бил токов удар, в резултат на който били настъпили щети, които са в причинно-следствена връзка с настъпилия токов удар. СРС по иска по чл. 86 ЗЗД е приел, че същия следва да бъде частично уважен за сумата от 190 лв., а отхвърлен за разликата до предявения размер от 212, 17 лв., тъй като съобразно приложените по делото доказателства, регресната покана била получена на 21.06.2017 г., а не на 06.06.2017 г., както твърди ищеца.