Определение № 385 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600484 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 вр. с чл. 270, ал. 4 от НПК.

С определение от 15.10.2024 г., постановено в открито съдебно заседание по НОДХ №704/ 2024г. на Старозагорския окръжен съд е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д. М. Д., от „парична гаранция“ в размер от 2 000 лв. (неизпълнена) в мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.

В предвидения за това срок определението е обжалва с частна жалба от адв. М. Р.- служебен защитник на подсъдимия Д.. В сезиращия въззивния съд акт се настоява първоинстанционното определение да е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяната му и определяне на полека по вид мярка за неотклониние.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди изложените в частната жалба доводи и приложените по делото доказателства намира, че:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице, в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното производство по НОХД №704/2024г. по описа на ОС-Ст.

1

Загора е образувано на 16.07.2024г. по внесен обвинителен акт срещу Д. М. Д., спрямо когото е възведено обвинение за престъпление по чл. престъпление по чл.253, ал. 4 вр. с ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство, с постановление от 10.04.2024 г.

(л.92 – 95, т.5 от д.п.), Д. М. Д. е привлечен като обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 2000 лв., вносима в 15-дневен срок.

На същата дата на обвиняемия Д. е предявено разследването по делото.

За насроченото на 15.10.2024г. разпоредително заседание по НОХД №704/2024г. подсъдимият Д. е бил редовно призован, не се е явил, първостепенният съд е намерил, че са налице основанията за изменение на мярката му за неотклонение и е постановил атакуваното определение.

Наведеното възражение, че подс. Д. е бил нередовно призован, е неоснователно. Окръжният съд е положил повече от дължимите усилия за обезпечаване явяването на подсъдимия пред съда. Изпратено му е съобщение по чл. 247в от НПК на адреса, заявен за призоваване при привличането на лицето като обвиняем и последващия му разпит в гр.*. То е било връчено на 30. 07. 2024 г. на М. И. М.- майка на подсъдимия Д., със задължение да му я предаде. Изпълнено е било изискването на чл. 180, ал. 2 от НПК за връчване на книжа на пълнолетен член от "семейството" на подсъдимия. Съобщението по чл. 247в от НПК е връчено на лице, визирано в сочения текст, от найблизкото обкръжение на призовавания- майка му, за което възможността за своевременното му предаване е реално постижимо. Твърдението в частната жалба, че получателят на съобщението не е реализирал поетия ангажимент, е голословно. Както беше отбелязано, съобщението, съдържащо и уведомяване на подсъдимия за задължението да се яви пред съда в посочени дата и час, е изпратено на заявен от него самия адрес.

Призоваването на подсъдимия Д. и по телефона, а така също и опитът да бъде призован чрез адвокат, оспорващ качеството си на упълномощен защитник, са израз на изначално демонстрирано от съда усърдие за обезпечаване призоваването на подсъдимия. Аргументите, наведени в тази насока, са несподеляеми. Важното в случая е, че подс. Д. е бил редовно призован по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК, но не се е явил по делото и не е 2 посочил никаква причина за това.

Окръжният съд е обсъдил надлежно наличието на основанията по чл.

66, ал. 1 от НПК за изменение на мярката му за неотклонение в по- тежка. В случая подсъдимият е предаден на съд с обвинение за престъпление от общ характер, което е тежко по смисъла на чл. 93,т. 7 от НК. Явяването му пред съда е било задължително съобр. разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК.

Определената му в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение, съобр. чл. 57 НПК е целяла да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно производство. В конкретния случай тази цел не е била постигната.

Д., лично уведомен за дължимото внасяне на паричната гаранция, не я е внесъл в отредения за това срок и това му поведение по силата на чл. 61, ал. 5 от НПК е предоставяло на самостоятелно основание възможност на съда да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение.

При несъмнено установеното по делото, че подс. Д. и не се е явил в разпоредително заседание, редовно призован, правилно контролираният съд е приел, че са налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НПК за изменение на наложната му мярка за неотклонение в потежка такава, а именно от „парична гаранция“ в размер от 2000 лв. (неизпълнена) в „задържане под стража“.

Подсъдимият изначално е игнорирал задължението си, произтичащо от чл. 61, ал. 4 от НПК- да представи определената му гаранция в определения за това срок, при което да поеме негатива в случай на отклонение от дължимото процесуално поведение сумата да бъде отнета в полза на държавата. Първоначално определената му мярка за неотклонение очевидно е недостатъчна, за да изпълни заложените в чл. 57 от НПК цели. Израз на процесуална недобросъвестност на подсъдимия е и неявяването му пред съда, разглеждащ делото по същество, при все, че е бил редовно призован. В обобщение- данните по делото не позволяват да се направи извод, че с полека по вид мярка за неотклонение целите, които същата преследва, ще бъдат реализирани.

Определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 15.10.2024 г. по НОДХ

№704/2024г. на Старозагорския окръжен съд, с което е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д. М. Д. от „парична гаранция“ в размер от 2 000 лв. (неизпълнена) в мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.

Определението не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4