Решение № 4570 от 14.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4570 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330102346 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. Х. М., ЕГН ********** против Община Хисаря, ЕИК 000471671, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 20.07.2020 г. при управление на собствения си л.а. „Сеат Ибиза“ с ДК № ******** в гр. **********, на бул. „**********“, попаднала на непредвидимо, необозначено и несигнализирано препятствие – дъждовна шахта. При застъпване на капака, той се отворил и ударил МПС в долната част. Отворили се въздушните възглавници на МПС. Бил съставен протокол за ПТП.

Били причинени вреди. Неимуществените се изразявали в силен стрес, телесни и душевни травми – контузия на ръката, безпокойство, безсъние, тревожност и др. За отстраняване на им. щети, МПС престояло в сервиз около 2 месеца, което наложило ползване на междуградски транспорт до работното място, при епидемиологична обстановка, породило и страх от заразяване с Ковид -19, цялостна промяна на ежедневието, дискомфорт.

Твърди за възстановяване на щетите по автомобила да е платила сумата от общо 4189,33 лева.

Счита, че отговорност за вредите носи ответната Община, имаща задължението да поддържа, ремонтира улиците и пътищата, публична общинска собственост, част от които била шахтата, което не било изпълнено.

Моли за присъждане на следните суми за обезвреда – 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до окончателното погасяване; 4189,33 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната 1 лихва от постъпване на ИМ в съда – 08.02.2021 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорват се - изложените фактически обстоятелства; настъпването на инцидента и неговите последици; механизма и наличието на твърдените вреди, както и размера им като завишен; причинна връзка между твърдяното бездействие и настъпилия вредоносен резултат; общината да носи отговорност за вредите; съставения протокол за ПТП. В близост до шахтата се намирал новостроящ обект, на мястото на ПТП имало следи от разкопаване, при което се касаело за присъединяване на канализационно отклонение към процесната шахта и съществуваща канализация. Поддържа, че „ВиК“ ЕООД – Пловдив носел отговорност да експлоатира и оперира с канализационната и водопроводна мрежа и съгласно договор с Общината от 28.01.2016 г. извършвал всички ремонтни дейности, свързани с поддържането на публичните активи. Липсвали доказателства за причинени телесни увреди, както и за търпени неимуществени вреди. Предвид горното, оспорва да носи отговорност за вредите и моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски.

С Определение № 10231/01.12.2021 г. „ВиК“ ЕООД – Пловдив е конституиран като трето лице - помагач на ответника.

В срок е постъпил отговор, с който оспорва исковете. Твърди да няма отговорност да поддържа дъждоприемните шахти, съгласно сключения договор, т.к. същите не били елемент от водопроводната и канализационна система. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. да са налице всички елементи от фактическите им състави.

Моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:

Ищецът следва да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установи пълно и главно елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания начин, неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен, както и твърдените имуществени такива /разходи за ремонт на МПС/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираните вземания, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсените суми.

Третото лице – помагач - следва да докаже своите възражения.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира иска за имуществени вреди за основателен, а този за неимуществени - за частично основателен, по следните съображения:

2

На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът е собственик на МПС „Сеат Ибиза“ с ДК № ******** и е платил за извършване на ремонта му твърдяната сума от 4189,33 лева на сервиз /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3600/03.04.2022 г. – л. 94-96/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Видно от протокол за ПТП № ********, на 20.07.2020 г. в 12,30 часа, в град **********я, на бул. „**********“, настъпило произшествие, при което лек автомобил „Сеат Ибиза“, с ДК № ********, управляван от ищцата, попаднал на непредвидимо препятствие – дъждовна шахта, чийто капак при застъпване ударил МПС в долната част; удостоверените щети по МПС са: отворени предпазни възглавници, ходова част и други. Според протокола, шахтата не била обезопасена или сигнализирана.

Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена, неизправна шахта на пътното платно /обозначена и на скицата в протокола/ и наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Наличието на неизправна шахта се подкрепя и от показанията на св. Т.

/********** в Общинско предприятие „Чистота, озеленяване, строителство и ремонти“ към Община Хисаря/, който заявява, че при проверка на място, след подаден сигнал за увредено МПС, установил, че капакът на шахтата не е сложен както трябва и се „клати/мърда“, при което заградил около нея с конуси и започнал да организира обезопасяване.

Предвид горното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице необезопасена, неизправна шахта. Не се твърди и установява, същата да е била обозначена по начин, позволяващ избягването й, преди инцидента.

Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него. Това обаче не означава, че произшествието не се е осъществило именно по начина, описан в протокола, защото приобщените доказателства са именно в тази насока, в т.ч. – косвено от показания на св. Т., посетил местопроизшествието след обаждане от неговия шеф, който му съобщил, че „имало увреден автомобил във връзка с тази шахта“, което и предвид изнесените от св. факти, възприети лично при проверката на място – че уплътнението на шахтата било нарушено и капакът не бил поставен както трябва, подкрепя тезата за настъпване на ПТП по твърдения начин.

По делото е прието и заключение на САТЕ, което се кредитира като обективно и компетентно изготвено. След подробен анализ, ВЛ е посочило, че при удар в долната предна дясна част на автомобила от метален капак на шахта, за което има данни по делото, е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, като извършеният ремонт съответства на повредите по МПС. Разяснило е, че системата „airbag“ се контролира от модул, в който има както управляващ блок, така и задействащи модули, като в предната част на автомобила имало още два задействащи модула. Сензорът за ускорение се задействал при достигане на зададено ускорение.

3

Скоростта в случая не била от значение – от значение било какво е достигнатото ускорение, като ВЛ конкретизира, че при удар на автомобила в капака на шахтата, който практически е неподвижен в надлъжна посока, сензорите на „airbag“ системата отчитат отрицателно ускорение и активират пиропатроните на коланите и на двата еърбега. По автомобила нямало повреди по други детайли, освен тези в предна дясна ходова част и „airbag“ системата, при което експертът е дал категорично становище, че същите могат да настъпят само при удар в предна дясна ходова част, какъвто бил ударът в капака на шахтата. При тези повреди било невъзможно автомобилът да бъде управляван, като било невъзможно да настъпят поради експлоатацията му.

Невъзможно било „airbag“ системата да се активира при нормално управление на автомобила, без да има удар. Възраженията на ответника, поддържани и в ПЗ, не се споделят, тъй като ВЛ е отговорило ясно и пълно на поставените задачи. Фактът, че заключението е изготвено без посещение на място, е ирелевантен, т.к. ПТП е настъпило преди значителен период от време, а тези възражения не рефлектират върху доказателствената му стойност относно механизма на причиняване на вредите и техния вид.

Предвид изложеното, съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан от страната, която е навела подобни твърдения. Не се събраха доказателства и да е била налице техническа неизправност на автомобила. По делото с категоричност се установява, че механизмът на причиняване на вредите е свързан именно с преминаване на автомобила през необезопасена шахта на пътното платно, която е била неизправна, при което е последвал удар в долната предна дясна част на МПС от металния капак на шахтата.

Следователно, доколкото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС в необезопасено и необозначено препятствие на пътя, което не е било сигнализирано по какъвто и да е начин. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят по друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението, вкл. несъобразена скорост, която според ВЛ – при този механизъм, е ирелевантна.

По делото се установява, а е отделено и като безспорно, че ищцата е заплатила на сервиза, извършил ремонт на МПС, сумата от 4189,33 лева. Дори и да не беше, обезщетение пак би било дължимо, тъй като се касае за реални вреди, чието възстановяване подлежи на възмездяване, независимо дали вече са платени или предстои да бъдат, щом възлизат на претендирания размер. Относно последния, съдът намира, че следва да съобрази заключението на САТЕ, в което се сочи каква би била стойността на ремонта с оригинални части и средна цена на сервизен час – 10 160,99 лева, тъй като на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването с части втора употреба /според ВЛ е възможно ремонтът да бъде извършен с такива, но за някои от тях това не е препоръчително – напр. за частите от системата „airbag“/.