Решение № 11604 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11604 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110138655 по описа за 2025 година

„*“ АД е предявило срещу Я. И. Я. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 265,74 лева, с включени ликвидационни разноски от 10 лева, представляваща изплатеното по задължителна застраховка „* на автомобилистите застрахователно обезщетение по щета № * за настъпили вреди от застрахователно събитие – ПТП, причинено от ответника на 19.11.2020 г. около 04:40 ч. в гр. *, който при управление на МПС „* движейки се с несъобразена скорост губи контрол над автомобила при десен завой и реализира ПТП с паркиралото МПС * след което напуска мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол и движение по пътищата, ведно със законната лихва от 20.01.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че към датата на процесното ПТП е застраховател по задължителна застраховка „* на автомобилистите, сключена за МПС „* който лек автомобил е бил управляван от ответника при настъпването по негова вина на ПТП на 19.11.2020 г. около 04:40 ч. в гр. *, вследствие на което на * са причинени имуществени вреди. Твърди, че в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 255,74 лв. Посочва, че ответникът е реализирал процесното ПТП, след което е напуснал мястото на настъпването му преди идването на органите за контрол и движение по пътищата, поради което претендира размера на изплатеното обезщетение в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер като изцяло като неоснователен. Оспорва да е напускал мястото на ПТП, както и да е причинил вреда на *.

Сочи, че за отстраняване на сочените щети не са вложени средства в размер на претендираната сума. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на 1 процесната сума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От представената застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че с ищеца е сключен застрахователен договор за застраховане гражданската отговорност на водача на МПС „* * с рег. № * за периода 07.08.2020 г. – 07.08.2021 г., през който е настъпило застрахователното събитие.

По делото е представен Протокол за ПТП от 19.11.2020 г., в който е посочено, че МПС „* * поради недостатъчен контрол над управлението МПС се отклонмява вдясно от посоката си на движение и се удря в паркираното *, който отскача и удря паркираното пред него МПС, след което става причина за реализиране на ПТП, след което напуска мястото на произшествието.

Представено е Уведомление за щета по застраховка * на МПС“ от 20.11.2020 г., в което е посочено, че * било паркирано в гр. *, при което собственикът забелязал, че е ударено.

На сервиза, отремонтирал увредения автомобил, на 25.11.2021 г. е заплатена сума в размер на 255,74 лева. С плащане от 24.02.2022 г. е заплатен остатък от прихванати взаимни задължения по регресни щети на ЗД *“ и „ЗК „*“ АД, сред които е и щета № *.

Във връзка с ПТП, настъпило на 19.11.2020 г., на Я. И. Я. е издадено НП № 20-1158006071/15.12.2020 г., връчено на 21.04.2022 г., за виновно нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за това че на 19.11.2020 г. в 04:40 часа в гр. Перник като неправоспособен по ул. „*“ водач с посока на движение от ул. *“ управлява л.а. „* * с рег. № *, собственост на * като до бл. * на ул. „* поради недостатъчен контрол над управляваното от него МПС се отклонява в дясно по посоката си на движение и се блъска в паркирания л.а.

„*“ с рег. № *, собственост на * ООД, който отскача от удара и се блъска в л.а. „*“ с рег. № * собственост на *, което става причина за реализиране на ПТП с материални щети, след което напуска местопроизшествието и се оттегля в неизвестна посока без да уведоми компетентните служби за контрол и да установи последиците от ПТП. водачът е сам в МПС.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно което на 19.11.2020 г., около 04:40 часа, л.а. „* *, с рег. № *, се движи по ул. „*“ и срещу № * водачът губи контрол върху управляваното от него превозно средство, отклонява се вдясно по посоката си на движение, при което реализира ПТП с паркирания, л.а. „*“, с peг. № * Вследствие на удара л.а. „*“ се измества напред и се удря в паркираното неизвестно МПС Участник 3. Вид и степен на уврежданията по л.а. „*“, вследствие процесното ПТП: Броня задна - в два цвята, боя. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 171,18 евро (334,* лева). Всички увреждания по л.а. „*“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

В тежест на ищеца бе да установи, че на 19.11.2020 г. е настъпило ПТП по описания в исковата молба начин, време и място с участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени описаните щети, че е заплатена стойността на имуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният водач е напуснал ПТП.

При съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че се доказа, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, доколкото на същия е било съставено НП, в което подробно е описано извършеното нарушение, лично получено от ответника на 21.04.2022 г., което същият не е обжалвал. Представените писмени доказателства сочат, че на ответника е съставено наказателно постановление във връзка с процесното ПТП за нарушаване на правилата за движение, изразяващи се в липса на непрекъснато контролиране на пътното превозно средство, които управлява и неспиране, за да установи какви са последиците от произшествието.

За да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването на мястото от органите на реда да е задължително. В чл. 125 ЗДвП са посочени случаите, при които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, а именно когато при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на пътно превозно средство на МО или на БА, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Съдът намира, че в настоящия случай се касае за хипотезата, в която между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, поради което и ответникът е напуснал мястото на ПТП.

Доколкото представените по делото доказателства установяват наличието на обстоятелства по чл. 125 ЗДвП, обосноваващи задължителното явяване на службите за 3 контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се приеме, че с оглед напускане на местопроизшествието от страна на ответника следва да се приложи хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Съгласно чл. 500 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Предвид това следва да се определи какъв е размерът на дължимото от застрахователя по „Гражданска отговорност“ обезщетение на увреденото от процесното ПТП лице.

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по „Гражданска отговорност“ в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС/. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС/.

Предвид това, тъй като се установи, че именно ответникът е виновният водач, причинил процесното местопроизшествие, както и че същият е напуснал мястото на ПТП, то той дължи да заплати регресно обезщетение на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на увреденото от него МПС, по отношение на което застрахователят надлежно е извършил плащане на необходимото за възстановяване на щетите застрахователно обезщетение.

По делото безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило съобразно изложения в исковата молба механизъм, като това обстоятелство се потвърждава и от заключението на САТЕ, ценено от настоящия състав по реда на чл. 202 ГПК. В заключението си вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по *. Същевременно от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборят презупмцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Доказано по делото с оглед приложеното платежно нареждане е и че ищецът е 4 заплатил на застрахователя по застраховка *“ на сервиза, отремонтирал увреденото МПС, застрахователно обезщетение в размер на 255,74 лева.

Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото дружество е доказана по основание.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема следното: