Решение № 1789 от 26.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100504699 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А. Р. Д. , ищец пред СРС, срещу решение № 523 от 12.01.2023 г. по гр.д.№ 29297 по описа за 2022 г. на СРС, 34 състав, с което е отхвърлен предявения от ищцата/въззивник срещу АГППИДП „А.“ ООД, иск по чл.49, ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 1000 лв., предявен като частичен иск за сума в общ размер от 10 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022 г./датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Твърдят се допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че СРС не бил извършил съвкупен анализ на събраните по 1 делото доказателства. От същите се установявало, че са реализирани фактите, визирани в обстоятелствената част на исковата молба. Същевременно сочи, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза не се установявало по конкретен начин дали правилно е бил дозиран използвания препарат хипохлорит, бил ли е същият в срок на годност и има ли по-щадящи препарати от използвания. СРС бил кредитирал експертизата, но тя не отговаряла на всички въпроси. Сочи, че по делото не било спорно, че след проведено лечение от ответника, здравословното състояние на ищца се било влошило. Ищцата била насочена от лекуващия лекар към УМБАЛ „Пирогов“, където претърпяла спешна операция, обстоятелство, което се установило от събраните медицински документи. Намира, че в случая било реализирано деяние, което е несъвместимо с „добрата медицинска практика“. Този въпрос не бил обсъден от СРС. Съдът говорел за „парализа на долна челюст“ , което не било твърдяно от ищцата. От медицинската документация и от свидетелските показания било видно, че долната устна на ищцата била изтръпнала и при допир няма усещания и рефлекси. Неправилен бил извода на СРС, че след като не се доказало проведено лечение с „опасен“ препарат, то безпредметно било обсъждането на останалите предпоставки по предявения иск. От свидетелските показания се доказало, че на ищцата е нанесена травма, която засяга личността й сериозно. Същата търпяла болки и страдания и до настоящия момент, тъй като долната й устна все още била частично безчувствена и изтръпнала; по мнение на лекарите в „Пирогов“ чувствителността в тази област нямало да се възстанови, тъй като били засегнати нерви. В първоинстанционното решение не се коментирала извършената от УМБАЛ „Пирогов“ спешна операция, нито се споменавала причината за това, а именно противоправното поведение на ответника.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи претенцията на ищцата. Претендират се разноски.

О т ответника в производството пред СРС – АГППИДП „А.“ ООД е постъпил отговор, в който отговор се и з л а г а че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и съобразено с представените по делото доказателства. Решението било съобразено и със съдебната практика в подобни казуси. Счита, че не са налице кумулативните предпоставки по чл.45 ЗЗД за реализиране отговорността на ответника. От заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установявало, 2 че предприетите от ответника действия са съобразени с протокола за ендотонско лечение. Експертизата по категоричен начин отхвърлила твърденията на ищцата, че медикамента, чиято употреба се твърди, да е опасен за здравето. Точно обратното, вещото лице сочело, че натриевият хипохлорид е най-разпространеното лекарствено средство при извършване на кореново лечение. Затова счита, че в случая не е доказано противоправно деяние. Освен, че не било доказано противоправно деяние, не било доказано и, че от такова деяние са произтекли вреди за ищцата. От последната по делото не било доказано както твърдяната загуба на зъб, така и частичната парализа или засягане на нерви на долната челюст. В заключението на СМЕ изрично било посочено, че проведеното лечение не може да доведе до парализа на долната челюст. За такова усложнение не се споменавало и в епикризата на УМБАЛ „Пирогов“. Вещото лице било посочило, че екстракцията на зъба било вследствие на непроведено лечение на зъба. Не била доказана и причинно-следствената връзка между деянието и вредите.

Освен това ищцата била преминала за лечение и през други лекари, така напр. личния лекар като по този начин от предписаните й лекарства можело да се влоши състоянието й, което изключвало евентуална вина на д-р К., който упражнявал дейност при ответника. Счита, че свидетелските показания не следвало да бъдат кредитирани. Това било така, защото свидетелката била приятелка на сина на ищцата, т.е. била заинтересована от изхода на спора.

Показанията на свидетелката представлявали излагане на заучени фрази, а освен това не почивали на непосредствени впечатления. А освен това събитията се случвали по време на Ковид пандемията поради което нямало как свидетелката да е присъствала по време на диагностиката на ищцата в УМБАЛ „Пирогов“. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 10.02.2023 г., въззивната жалба е подадена на 23.02. 2023 г., следователно същата е в срок а по чл.259, ал.1 ГПК.

Тъй като с обжалваното решение о т първата съдебна инстация, не е уважен, предявеният от въззивницата –ищец в производството пред СРС, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 ЗЗД, то за въззивницата е налице правен интерес от обжалване.

3

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че по безспорен начин е установено, че на 22.11.2021 г. на ищцата е било проведено ендодонтско лечение на зъб № 34 в ответното дружество от д-р К., дентален лекар, който е в трудово правоотношение с ответното дружество. Проведеното на ищцата лечение се установило и от приетата по делото СМЕ. Диагнозата била : хроничен улцерозен пулпит на 34 зъб / четвърти долен зъб в ляво/. С оглед така поставената диагноза, извършените лечебни дейности били съобразени с протокола за ендотонско лечение при това заболяване. Това проведено лечение не можело да доведе до парализа на долната челюст. До момента на приложеното консервативно лечение на заболяването на зъб 34 не води от медицинска гледна точка до усложнение, които налага спешна екстракция на зъба. Ако не било завършено лечението на зъб 34, то неговата екстракция /изваждане/ на по-късен етап можело да се дължи на лечение. В денталната медицина използването на натриев хипохлорид като средство за дезинфекция на кореновите канали при заболяване на зъбната пулпа и усложненията не било опасно за здравето, тъй като се използвали фабрично изработени медицински средства с дозирани съставки на химическите елементи е не били опасни за здравето. Като се е позовал на заключението на СМЕ, както и, че липсвали доказателства за приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат от страна на д-р К., без законово основание за това, СРС е достигнал до извода, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на предпоставките по чл.45 ЗЗД за осъществен деликт от страна на опериращия лекар. С оглед отсъствието на тази императивно необходима предпоставка от фактическия състав на иска по чл.45 ЗЗД, то безпредметно било обсъждането 4 на останалите предпоставки. Така предявеният иск като недоказан е приет за неоснователен и отхвълен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

ОТГОВОРНОСТТА НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ПО ЧЛ. 49 ОТ ЗЗД

МОЖЕ ДА ВЪЗНИКНЕ КАКТО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ЛИЦАТА НА

КОИТО ТО Е ВЪЗЛОЖИЛО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РАБОТА ПРИЧИНЯТ

ВРЕДИ ПОРАДИ НЕПРАВОМЕРНИТЕ СИ И ВИНОВНИ ДЕЙСТВИЯ,

ТАКА И В СЛУЧАИТЕ КОГАТО ТО ПО СИЛАТА НА СЪОТВЕТЕН АКТ Е

ЗАДЪЛЖЕНО ДА ИЗВЪРШИ ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ, НО

РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ, ЧРЕЗ КОИТО СЪЩОТО ДЕЙСТВА

ИЛИ ТРЕТИТЕ ЛИЦА, НА КОИТО Е ВЪЗЛОЖЕНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА

РАБОТАТА БЕЗДЕЙСТВАТ И ОТ ТОВА БЕЗДЕЙСТВИЕ ПРОИЗТЕКАТ

ВРЕДИ ЗА ТРЕТИ ЛИЦА.

ИЩЕЦЪТ

ПО

ИСКА

ПО

ЧЛ.

49

ОТ

ЗЗД

НОСИ

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ ДА УСТАНОВИ ПО ДЕЛОТО

СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА

ОТГОВОРНОСТТА НА ОТВЕТНИКА ПО ЧЛ. 49 ОТ ЗЗД, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ

НА ВИНАТА НА ЛИЦЕТО, НА КОЕТО Е ВЪЗЛОЖЕНА РАБОТАТА.

ПОСЛЕДНАТА ПО СИЛАТА НА ЧЛ. 45, АЛ. 2 ОТ ЗЗД СЕ ПРЕЗУМИРА,

КАТО

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА

ТЕЖЕСТ

ЗА

ОБОРВАНЕ

НА

ПРЕЗУМПЦИЯТА СЕ НОСИ ОТ ОТВЕТНИКА.

В ИСКОВАТА СИ МОЛБА ИЩЕЦЪТ ПО ИСК С ПРАВНО