Решение № 264 от 24.04.2026, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Видин, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320100201 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *********, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район „Лозенец“, ул.

„Сребърна“ № 16, „САП Център София“ ет. 8, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е извършил плащане без основание към ответното дружество в размер на 151.00 лева на 11.06.2024 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД да възстанови на ищеца И. И. Д. заплатената сума в размер на 151.00 лева без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК.

Оспорва наведеното от ищеца твърдение за дължимост на процесната сума като неотговарящо на обективната действителност и сочи, че същото не е подкрепено с никакви конкретни факти и писмени доказателства и е изцяло неправилно и необосновано.

1

Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан като твърди, че претенциите на ищеца не са подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не са годни да породят релевираните и желани от ищеца правни последици.

Възразява и оспорва твърденията на ищеца, че сумата в размер на 151.00 лева е заплатена без основание.

Посочва, че на 14.05.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в качеството си на кредитодател, и И. И. Д., в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 668291. В изпълнение на задължението по договора за кредит на дата 14.05.2024 г. кредитодателят е превел сумата по кредита в размер на 500.00 лева чрез „Изипей" АД.

Излага, че сключването на договора за кредит е по инициатива на кредитополучателя - И. И. Д.. Посочва, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.

В отговора на исковата молба подробно е описана процедурата на сключване на договора между страните, като ответното дружество сочи, че договорът за потребителски кредит е сключен между кредитната институция и потребителя по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР.

Излага се, че съгласно сключения между страните Договор за кредит № 668291, ищецът е получил от ответното дружество паричен заем в размер на 500.00 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Твърди се, че ищецът се е съгласил да погаси кредита си с шест 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 15.05.2024 г. до 14.11.2024 г. и при условията договорени между страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит, ответното дружество е предоставило сумата чрез „Изипей" АД.

Поддържа, че съгласно Договор за кредит № 668291, Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и погасителния план, приложим към него, ищецът 2 дължи на ответното дружество лихва за ползване на кредита, която е в размер на 27.16 лева за периода от 15.05.2024 г. до 14.11.2024 г. Посочва, че в Приложение № 1 към Договор за кредит № 668291 е виден броя на погасителните вноски, както и годишната лихва за ползване на кредита — 18.39 %, и годишния процент на разходите /ГПР/ по Кредита - 65.00%.

В случай че насрещната страна оспори сключването на Договор за потребителски кредит № 668291, то ответното дружество моли съда на основание чл. 192 от ГПК да задължи третото неучаствашо лице „Изипей" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, Община Столична, район „Средец", *** Телефон: *** да представи заверен препис от платежен документ, удостоверяващ паричен превод за сумата от 500 лева от сметка на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК **** по сметка на лицето И. И. Д., ЕГН ********** на дата 14.05.2024 г.

Моли съда да задължи третото лице да предостави информация на какво основание са преводите към И. И. Д., ЕГН **********.

Твърди, че още преди подписване на договора за потребителки кредит, ищецът е бил наясно с всички условия по кредитното отношение, като сам е избрал параметрите и условията на договора. Предвид това, ответното дружество сочи, че клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесиите отношения, така и преди това.

Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца. Същият е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки.

Ответното дружество сочи, че дори ищецът да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, същият е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора. С информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението. Следователно ищецът не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко възможности да се откаже от сключването на договора- преди отпускането на кредита, както и след 3 отпускането му.

Ответникът признава, че от страна на И. И. Д. са извършени плащания в общ размер на 651.00 лева по Договор за потребителски кредит № 668291.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждане на разноски.

С молба вх. № 15819/15.12.2025 г. ищецът е уточнил, че счита процесния договор за кредит за нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 3 от договора за заем, същият следва да бъде обезпечен с поне две от следните обезпечения: поръчители, отговарящи на условията от договора за заем, като ищецът дължи възнаграждение за неустойка.

Излага, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за потребителски кредит санкции – заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми – гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Моли съда да уважи предявения иск.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно- счетоводна експертиза.

4

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 14.05.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 668291, по силата на който „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставило в заем на ищеца сумата от 500.00 лева при ГЛП 18.39 % и ГПР 65.00 %. Съгласно уговореното, ищецът е следвало да върне отпуснатия заем на 6 равни месечни погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план.

Размерът на всяка погасителна вноска с одобрено обезпечение е 96.19 лева с обща стойност на плащанията без включена неустойка 577.14 лева. Срокът на погасяване на кредита е 14.11.2024 г.

Страните са уговорили в договора, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора, т.е. след превеждане на заемната сума, кредитополучателят се задължава да учреди едно от следните обезпечения - поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. В противен случай при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 0.3604% от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 и Погасителния план към договора за кредит. В конкретния случай, размерът на неустойката съгласно посочения погасителен план възлиза на сумата от 328.86 лева или по 54.81 лева на месец за срока на договора.

Към погасителния план е включено и заплащане на такса в размер на 49.98 лева или общият размер на кредита при непредставяне на обезпечение възлиза на 906.00 лева.

Ответникът признава, че ищецът е заплатил сумата в общ размер на 651.00 лева по Договор за потребителски кредит № 668291.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключението си, че преизчисленият ГПР с включени такси и неустойка е в размер на 807.1808 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за 5 тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 о т ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.