Решение № 179 от 19.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900573 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л. ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, ***А, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л. ИНС АД да заплати на М. Д. Д. сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ексцес, изразяващ се във влошаване на здравославното й състояние, в резултат от причинени травматични увреждания при ПТП от 24.03.2008г., настъпило след подписване на споразумение №79/23.04.09г.; сумата в размер на 2640лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за консултации и проведена терапия на дясна коленна става; сумата в размер на 7061,65лв, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимущ.вреди, дължима за периода от 20.08.21г. до 16.10.23г., както и сумата в размер на 221,25лв, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имущ.вреди, дължима за периода от 20.08.21г. до 16.10.23г.

В исковата молба твърди, че на 24.03.08г. в гр.Варна, настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а.Рено 19 с рег.№*******, M. Г. Щ., при което на ищцата като пътник в автомобила били нанесени средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на гръбначен стълб в поясна област, счупване на двете хълбочно-седалищни кости, двете срамни кости, счупване на дясна ставна ямка в областта на дясната тазобедрена става и счупване на горен край на дясна тибия. Твърди, че болките и страданията от тези травматични увреждания били възмездени от ответника по силата на споразумение №79/29.04.09г. Излага, че в началото на м.05.19г. ищцата почувствала силни и непрестанни 1 болки в дясна коленна става, като при проведена диагностика се установило наличие на дегенеративни изменения на медиален и латерален менискус, остеоартрозни и гонартрозни изменения, вследствие на получените при ПТП травм.увреждания. Сочи, че било предписано временно лечение за биологична терапия чрез поставяне на плазмотерапия.

Излага, че е налице влошаване на здравословното й състояние / ексцес/ , довело до посттравматична гонартроза на дясна коленна става, вследствие на счупване в горния край на голямопищялната кост. Сочи, че поради състоянието й била освидетелствана от ТЕЛК при УМБАЛ Св.Марина-Варна, като й била определена 50% тр.неработоспособност. Излага, че към момента търпи непрестанни болки в коленната става, като при продължително престояване в изправено положение се провокирали болки в кръстната област, таза и гръбн.стълб, които й създавали неудобство от личен и професионален характер. Твърди, че влошаването на здравословното й състояние не е било предвидено и съобразено при първоначално определяне на обезщетението. Излага, че към датата на настъпилото ПТП, л.а.Рено 19 с рег.№******* е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените вреди, но последният отказал заплащането им. Сочи, че е сторила и разходи за медиц.консултации и проведена терапия на дясна коленна става на стойност 2640лв. Счита, че ответникът дължи и законна лихва върху претендираните обезщетения от датата, на която е депозирана застр.претенция.

В срока за отговор ответникът З. К. Л. ИНС

АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул.

"Симеоновско шосе" №67А, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение. Счита, че удовлетворяването и изявлението на увреденото лице по извънсъдебното споразумение от 23.04.09г. погасява материалното му право да получи допълн.обезщетение по прекия иск.

Оспорва допустимостта на иска за имущ.вреди за разликата над 910 лв поради липсата на писм.застр.претенция на осн. чл.498 КЗ. Оспорва твърдението за настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата / ексцес/, както и наличието на причинна връзка с механизма на ПТП. Оспорва естеството на вредите и периода на търпене, като твърди, че влошаването на здрав.състояние са дължи на дегенеративно изменение, заболявания и травми, които не са в причинна връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че е била без поставен обезопасителен колан. Счита претендирания размер на обезщетението за неимущ.вреди за прекомерно завишен. Прави възражение за изтекла погас.давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е налице спор, че на 24.03.08г. в гр.Варна е настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата по делото М.Д. като пътник в л.а. Рено 19 с рег.№*******, управляван от M. Щ., което се установява и от приложения по делото протокол за ПТП.

Няма спор още, че към датата на ПТП л.а. Рено 19 с рег.№******* е бил 2 застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА К. Л.

ИНС АД, със застр.полица, валидна до 30.12.08г.

Безспорно се установява, че на 29.04.09г. страните в настоящото производство са сключили споразумение във връзка с образувана щета № **********/2009 относно застр.събитие, настъпило на 24.03.08г., съгласно което на ищцата е изплатено застр.обезщетение в размер на 13930,40лв за причинените неимуществени и имуществени вреди вследствие на посоченото застр.събитие, при което на ищцата е причинена телесна увреда-временна нетрудоспособност.

Видно от представеното Експертно решение №1322 от 050/31.03.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Св.Марина" Варна, вследствие на претърпените при ПТП травми на ищцата е определена 50% трайна неработоспособност за срок от 3 години.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Ж.Д. и Х.У., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза, кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП от 24.03.08г. ищцата е получила счупване на тазова кост, формираща тазовата част на дясната тазобедрена става, счупване на латералния кондил на дясната голямопищялна кост и счупване на пети лумбален прешлен.

Сочи, че на 01.04.08г. ищцата е била оперирана като са наместени и закрепени костните фрагменти на счупената тазова кост с помощта на плака и 6 винта, като на 22.08.08г. те са отстранени оперативно. Оперативно било лекувано и счупването на дясната тибия, а счупеният лумбален прешлен е лекуван консервативно. Вещото лице дава заключение, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и определената с решението на ТЕЛК трайна загуба на трудоспособност, като препоръчително било да не се натоварват долните крайници с тежка физическа работа и продължително стоене права. Вещото лице сочи, че към момента се наблюдава намалена ставна междина в дясната колянна става, което е белег за изтъняване на ставния хрущял, развитие на остеофити по латералния ръб на тибиалния кондил, като това е показател за развитие на посттравматична гонартроза, която има връзка със счупването на латералния кондил на тибията, получани при ПТП. Установява се при прегледа още ограничено свиване -110 градуса при норма 130, леко накуцваща походка с десния крак и затруднено пълно клякане, както и хипотрофия на дясната бедрена мускулатура. Заключава, че няма пълно възстановяване на увреждането, като гонартрозата ще продължи да прогресира и след неопределен период от време ще се наложи да се подмени с изкуствена става, което щяло да се случи и с дясната тазобедрена става. Сочи, че периодично с рязка промяна на времето и след физическо натоварване ищцата ще изпитва дискомфорт и различна по сила болка в колянната става. Дава заключение, че приложените по делото медицински и платежни документи са относими към лечението на посттравматичната гонартроза на дясната колянна става. Вещото лице сочи, че влошаването на състоянието на тази става е настъпило след травмата, наложило артроскопска операция 3 на 13.06.08г., при която е констатирано наличие на промени по хрущяла на латералната част на ставата, каквито няма жена на 24 години. Излага още, че за прогресирането на тези промени основен фактор е счупването на латералния тибиален кондил, а второстепенни са наднорменото тегло, упражняване на дейност, свързана с голямо натоварване на долните крайници и др.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно задължителните постановки на т.10 от ППВС №4/30.10.1975г. принципът за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди /чл.51, ал.1 ЗЗД/ води до извода, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

Между страните по делото няма спор относно факта на настъпилото ПТП, наличието на валидно застрахователно правоотношение и изплащането от страна на застрахователя на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищцата по сключено на 29.04.09г. извънсъдебно споразумение.

В настоящото производство ищцата се позовава на влошаване на здравословното й състояние, настъпило след обезвредата й чрез плащане на застрахователно обезщетение съгласно сключената спогодба, а именно – посттравматична гонартроза на дясна коленна става, довела до постоянни болки в коленната става. Несъстоятелно е възражението на ответника, че по силата на постигнатото споразумение е погасено правото на ищцата да получи допълнително обезщетение от застрахователя по прекия иск. От една страна, видно от споразумението определеното обезщетение е за неимуществените и имуществените вреди, причинени вследствие на описаното ПТП, като е вписан и отказ от предявяване на бъдещи претенции във връзка с това застр.събитие. Възникването на правото на обезщетение за вреди от ексцес съставлява ново право, което към момента на сключване на споразумението не е съществувало и е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Отказът от право на обезщетение за вреди от ексцес би бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса и настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия.

Предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите, е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение. От друга страна, в споразумението липсва описан конкретен обем на вредите /неимуществени и имуществени/, които са обезщетени с него, поради което и не може да се приеме, че тези, 4 предмет на настоящото производство, са обхванати от него.

Спорен по делото се явява и въпросът налице ли е ексцес вследствие претърпените от ПТП-то травми, т.е. дали описаните в исковата молба болки и страдания съставляват нови такива, които са пряко свързани с получените при деликта увреждания.