Решение № 253 от 26.07.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Шумен, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В.С.С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630201235 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-38/10.04.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК205756975 със седалище и адрес на управление:гр.София ул.************ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата, алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. За датата на съдебно заседание, жалбоподателя не изпраща процесуален представител. Процесуалният представител на ДАМТН, гр. София административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява, но изпраща подробни писмени бележки, в които моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 29.07.2022г. на основание 1 чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ била извършена проверка от длъжностни лица на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Друмево“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.Друмево, Община Шумен и поземлени имоти №№***, ***, *** и *** в землището на с.Кладенец община

Шумен, собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири , съгласно Акт за публична държавна собственост № 3232/16.07.2020г. В резултат на проверката, чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея на место, както и преглед на документацията от експлоатацията свидетелят С. Р. М. – инспектор в РО НЯСС „Североизточна България“ при ДАМТН установил, че преливникът на язовирната стена е неизправен, преливният му ръб е разрушен в средната си част, на около 4-5метра след него се наблюдава изравяне на дъното на предходния участък, преминаващ в бързоток, както и наличие на обрушени участъци и храстовидни растителности, което застрашава конструктивната устойчивост на преливника, намалява пропускателната му способност и създава предпоставки за аварии, т. е. преливникът на язовирната стена не се поддържа в техническа изправност от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ каквото задължение то има като собственик на язовира. Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири е бездействало и не е предприело действия за извършване на ремонтно –възстановителни работи на преливника на язовирната стена на язовир „Друмево“, за привеждането му в техническа изправност.

За констатираното неизпълнение на задължение, на 18.10.2022г., свидетелят С. М. съставил против Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ акт за установяване на административно нарушение № 05-018/18.10.2022г., в който посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Актът бил съставен, подписан и връчен на упълномощено от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ лице – К.К., без същия да изложи възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано такова, като в него се излагат конкретни възражения по констатациите, изложени в акта. Очевидно, възраженията не са били възприети от административнонаказващия орган, тъй като въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно[1]наказателната преписка било издадено наказателно постановление НЯСС-38/10.04.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ . Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. М. , както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна, следното:

Разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени 2 и/или съоръжения към тях поддържането им в техническа изправност. Доколкото Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, съгласно акт за собственост АПДС № 3232 от 16.07.2020г. се явява собственик на язовир „Друмево“, то същото е имало задължение да го поддържа, съгласно изискванията на посочения по горе законов текст.. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че при извършената на 29.07.2022г. проверка е било констатирано, че преливникът на язовирната стена е неизправен, преливният му ръб е разрушен в средната си част, на около 4-5метра след него се наблюдава изравяне на дъното на предходния участък, преминаващ в бързоток, както и наличие на обрушени участъци и храстовидни растителности, което застрашава конструктивната устойчивост на преливника, намалява пропускателната му способност и създава предпоставки за аварии , което означава, че преливникът на язовирната стена не се поддържа в техническа изправност от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири , каквото задължение тя има като собственик на язовира , което от своя страна представлява нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

Изтъкнатите в жалбата доводи за маловажност , съдът намира за неоснователни. Процесното нарушение се характеризира с по- висока степен на обществена опасност, с оглед реалната опасност, която представлява язовира за живущите около него, поради което не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона и като единствен мотив е изтъкнал, че по отношение на жалбоподателя били влезли в сила две наказателни постановления за идентични нарушения, като следва да се отбележи, че процесното нарушение е констатирано на 29.07.2022г., а постановленията са влезли в сила далеч след това през месец март 2023г,, поради което е следвало при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени различни мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че липсват данни конкретно за язовир „Друмево“ да е констатирано друго подобно бездействие . Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.

24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. . Относно 3 размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсултт /както е в случая старши експерт юрист в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №НЯСС-38/10.04.2023г. на

Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК205756975 със седалище и адрес на управление:гр.София ул.************, представлявано от Ц.М.Б.изпълнителен директор е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева като намалява размера от 2000 /две хиляди / лева на 1 000 /хиляда / лева.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК205756975 със седалище и адрес на управление:гр.София ул.************ да заплати по сметка на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4