Решение № 399 от 28.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Перник, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720106098 по описа за 2025 година

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от С. В. С. ЕГН ********** гр. П., кв. К., бл.*, ап.**

И чрез адв.Б. Б. САК съд.адрес гр. П., ул. Н. **, ет.*, оф. *

СРЕЩУ

ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с ЕИК 131134023 седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец ул.Д.Хаджикоцев 52-54 иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от 13.03.2023г., сключен между С. В. С., ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. К., бл. *, ап.* и "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54.

2. ДА осъди "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на С. В. С., ЕГН ********** направените разноски за държавни такси в настоящото производство, както и да заплати на Б. Б., в качеството му на адвокат, дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение, по списък по чл. 80 ГПК - като договорът за правна защита и съдействие е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, с произнасяне по следните въпроси: размер на чистата стойност на кредита, застрахователната премия включена ли е към ГПР на договор за потребителски кредит от 13.03.2023г, както и предвид размера на отпуснатия кредит и използвайки нормативно установената формула от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, какъв е действителният размер на ГПР по договора за потребителски кредит от 13.03.2023г С исковата молба се представя самият договор за потребителски кредит от 1

13.03.2023година

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът изразява следните становища :

1.че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес.

Процесният договор за кредит бил прекратен поради неговото предсрочно погасяване.

2. Че същият е неоснователен - с подробно становище

С отговора са представени писмени доказателства :

1) Договор за потребителски кредит № 705342**** от 13.03.2023 г.

2) Застрахователен сертификат № 1705342******** от 13.03.2023 г.

3) Заявление декларация за установяване на договорни отношения

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че :

На 13.03.2023г. С. В. С., ЕГН ********** е сключила с "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 Договор за потребителски кредит, по силата и съгласно условията на който Кредиторът е предоставил на ИЩЦАТА сумата в размер на 10 000 лв . със задължение за връщането й на 38 погасителни вноски, при годишен лихвен процент по заема от 34.07%.

В договора е посочено, че се дължи и застрахователна премия в общ размер на 3319, 58 лв., от която застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 399, 61 лв. и застраховка “BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 2919, 97 лв..

Посочено е , че годишният процент на разходите - ГПР е равен на 34,64 %, а общата сума, която подлежи на връщане е равна на 21 944, 63 лв.

С процесния договор е отпуснат заем на физическо лице, поради което се касае за предоставяне на " финансова услуга" по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите / ЗЗП/.

Това физическо лице има качеството потребител и се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът трябва да следи служебно.

Съгласно чл. 143 от Закона за защита на потребителите за „неравноправна клауза " в договор с потребител се счита всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С Исковата молба ищецът навежда следните твърдения, за договор, съставен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК , а именно: а) Липсва яснота на размера на главницата; б) ГПР не е посочен правилно като застраховката не е включена в неговото изчисляване;

2 в) Лихвения процент е бил посочен като абсолютна стойност, без да са посочени условията за прилагането му; г) Не е бил посочен общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва; д) Липсвал погасителен план по договора съответстващ на изискванията на закона; е) Не са били представени общи условия по договора за кредит.

В случая договорът за потребителски паричен кредит е недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Съображенията за това са следните:

1.В раздел „условия за усвояване на кредита" по договора не е посочено как се формира главницата- същата е в размер на общо 10 000 лева, но към главница от банката е ДОБАВЕНА и сумата от 3 319, 58 лева застрахователна премия. Това обстоятелството обаче не може да се установи от раздел „условия за усвояване на кредита" от самия договор. Този извод относно начина на формиране на главницата може единствено „да се предполага" от погасителния план, но никъде в договора не е уговорено изрично, че главницата се формира от заемната сума и застрахователната премия.

Поради това и допуснатата по делото СИЕ с вещо лице В. П. изрично сочи, че сумата на застрахователната премия 3319.58лв. е включена към главницата 10 000лв. като главницата става 13 319.58лв.

Т.е. доказва се, че формирането на главницата е неправомерно, с добавянето на застрахователната премия към нея.

2. Нарушено е изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за застрахователна премия, с което пряко се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил застрахователната премия в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. Доколкото предвидената застрахователна премия в договора е в значителен размер като процентна величина от сумата по кредита, то ГПР би бил в размер надвишаващ 50%.

В случая от договора между страните се установява, че вместо в ГПР, застрахователната премия е включена към главницата.

Следователно застрахователната премия и горепосочената такса представляват разход, 3 който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

В този смисъл е и съдебната практика : Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС.

Съгласно заключението на вещото лице се установи, че действителният размер на ГПР в Договора за потребителски кредит от 13.03.2023г. е 34.64 %

3. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент - 34.07%, като липсват каквито и да било условия за прилагането му.

Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив.

Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху заемната сума или целия размер на кредита (заемна сума и застрахователна премия).

4. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.

Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.

5. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им.

Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 34,64 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент - напр. не става ясно дали в посочения ГПР е включена т.нар. застрахователна премия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Единствено посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други компоненти на договора /застрахователна премия/ не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

6. В процесния договор е налице Погасителен план, но същият не е съставен съгласно 4 изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др. Посоченият извод следва от обстоятелството, че не е ясен размерът на главницата, като основа за изчисляване на възнаградителната лихва, не е ясен самият вид /променлива или фиксирана на лихвата, нейният размер и основа, а освен това в договора е предвидена и застрахователна премия. Единствено от посочване на размера на месечната вноска не може да се установи каква част от задълженията по договора се погасяват с всяка вноска.

7. На ищцата са били предоставени и Общи условия в изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. По този въпрос съдът приема възражението на ответника за основателно.

Като обобщение - липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК реквизити на договора за кредит води до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.

Нарушаването на императивни изисквания води до настъпване на последиците на чл. 22 ЗПК, а именно изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия.

По възраженията на ответната страна:

Съдът е наясно, че процесният договор за кредит е типов и не се сключва под общи условия, респективно такива не са и не могат да бъдат предоставени на потребителя-ищец.

Ответната страна не оспорва твърдението, че застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР представен в договора за кредит.

Спорният въпрос е дали застрахователната премия следва да бъде включена в изчислението или попада в хипотезата на изключение предвидена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК?1 1 § 1. т.

1 от ДР на ЗПК: „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита С приетата по делото съдебно икономическа експертиза, и приетите крайни изводи, съдът приема, че това възражение на ответната странае неоснователно.