Решение № 1809 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1809 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110112669 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Л. К. В. против /фирма/, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване за установяване недължимост на парично задължение по издаден изпълнителен лист на 23.08.2010 г. на наследодателя на ищцата, въз основа на който е било образувано изпълнително производство № 3750/2010г. по описа на ЧСИ Н. М., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

Ищецът твърди, че е наследник на К. В. П., починал на 09.08.2018г. На 13.02.2025 г. получила чрез работодателят си покана за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителен лист по изп. дело № 3750/2010г. по описа на ЧСИ Н. М.. Твърди още, че от документите разбрала, че покойният й баща е бил длъжник по горепосоченото дело на /фирма/. Навежда твърдения, че с договор за цесия от 15.05.2015 г. първоначалният взискател прехвърлил вземането си на ответника по делото /фирма/. Поддържа, че дължимите суми, посочени в поканата за доброволно изпълнение били, както следва: сумата от 823,50 лв.- главница, ведно със законната лихва от 14.04.2010 г. до изплащане на вземането, 133, 37 лв. лихва за периода 05.05.2008 г. до 14.04.2010 г. и сумата от 125, 00 лв. присъдени разноски, разноски по изпълнителното дело в размер на 264,80 лв., юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв., 1 авансови такси в размер на 123,00 лв. Сочи, че никога до сега не е била уведомявана за задълженията на наследодателя си, нито е сезирана надлежно за настъпилата цесия при условията на чл. 99 от ЗЗД с твърдението, че същата не е породила правни последици. Поддържа, че по отношение на ищеца е настъпила погасителна давност като същата не е потърсена повече от пет години след смъртта на основния длъжник, както и е бил наложен запор върху вземанията в /фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/.

Моли съда да признае за установено, че не дължи горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност и ненадлежно уведомяване на същия за настъпилата цесия. Претендира сторените в производството разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника. В депозирания отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска като неоснователен. Посочва, че по молба на /фирма/ на 02.11.2010 г. е било образувано изп. дело № 3750/2010 г. по описа на ЧСИ Н. М., и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от 23.08.2010 г. Твърди, че по време на образуваното изпълнително производство по дело № 3750/2010 г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Счита, че погасителната давност е била прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното производство, с която са били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Н. М.. Посочва, че на 19.10.2010 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а на 31.08.2011 г., 24.06.2013 г. и 18.05.2015 г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в множество банки. Сочи, че на дата 15.05.2015 г. между ********** в качеството му на цедент и *********, ЕИК ***********, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който ********** е прехвърлило вземанията си по сключения с К. В. П. Договор за кредит № CASH-04154588 на *********. Твърди, че с пълномощно, предишният кредитор ************ (цедентът) е упълномощил *********, ЕИК ***********, да уведоми от името на ********** всички длъжници по вземания на **********, които ********** е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, **********, чрез пълномощника си *********, е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника К. В. П. на посочения от длъжника адрес, а именно: /адрес/, но изпратеното уведомление не било получено на адреса и се е върнало с отбелязване „сменен адрес“, което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор /фирма/, като копие от същата била приложена към настоящия отговор. На 28.08.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от *********, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност, с което за пореден път била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било 2 направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи. Сочи, че на 11.12.2015 г. по делото е бил насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на 15.06.2016г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на 18.11.2016г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в /фирма/, на 03.01.2017г. е била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му, на 18.08.2017г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника и за извършване на справка НАП с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, с включено алтернативно искане да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.На 25.09.2019г. е входирана молба от взискателя за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в /фирма/. На 14.12.2017г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в /фирма/, а на 18.09.2019 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до наследника и ищец в настоящото производство, със залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Твърди, че всяко едно от горепосочените изпълнителни действия, представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, за което намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Поддържа, че имало извършени изпълнителни действия по които прекъсват погасителния давностен срок. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от Л. К. В. иск по гр.д. 12 669/2025 г. по описа на Софийски районен съд. Претендира юрисконсултстско възнаграждение и възнаграждение съобразно чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 2 и 3 ГПК, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, насочено срещу наследодателя на ищеца К. В. П., въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.08.2020 г. по ч.гр.д.

№ 17519/2010 г. на СРС, 45 състав, не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на погасителна давност, който факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

3

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) и въведените от страните твърдения и доколкото ищецът твърди отрицателен факт, тежестта на доказване е за ответника. В случая, тъй като ищцата се позовава на погасяване по давност на вземането (положителен факт), което право поначало се упражнява с възражение срещу иска за изпълнение, нейна е тежестта да докаже твърдението си за погасяване на вземанията на ответника по давност.

Съобразно разпределената с определението по чл. 140 от ГПК доказателствена тежест, тежестта на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, вкл. че давността е спирана/прекъсвана съобразно посоченото в отговора на исковата молба. С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт - давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената главница и лихви.

Между страните не е спорно, че срещу наследодателя на ищцата е издаден изпълнителен лист от 23.08.2010 г. по ч.гр. д. № 17519/2010 година по описа на СРС, 45 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 3750 по описа за 2010 г. на ЧСИ Н. М., с район на действие СГС.

Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от 23.08.2010 г. /л.5 между кориците на делото/, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, по ч. гр.д. № 17519/2010 г., на СРС, 45 състав, с която е констатирано, че наследодателят на ищеца е осъден да заплати на /фирма/, сумата 823,50 лв. – главница, ведно със законната лихва от 14.04.2010г. до изплащане на вземането, 133, 37 лв.- лихва за периода 05.05.2008 г. до 14.04.2010г. и сумата от 125 лв.- разноски по делото.

Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност на сумите в размер на сумата 823,50 лв. – главница, ведно със законната лихва от 14.04.2010г. до изплащане на вземането, 133, 37 лв.- лихва за периода 05.05.2008 г. до 14.04.2010 г. и сумата от 125 лв.- разноски по делото, поради настъпила погасителна давност на задължението, както и за неспазване на условията на чл. 99 от ЗЗД за ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, с оглед което съдът намира, че този въпрос подлежи на обсъждане, доколкото положителен отговор на същия би обусловило основателност на предявените искове, без да се изследва спирането и прекъсването на погасителната давност по отношение на процесните вземания в периоди от време след 02.11.2010 г., за събирането на които вземания е образувано изпълнително дело № 3750/2010 г. по описа на ЧСИ Н. М. и по – конкретно не уведомяване на ищеца за настъпилата цесия по отношение на задълженията на нейния наследодател, въз основа на същия изпълнителен лист.

Към настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело № 4

3750/2010 г. на ЧСИ Н. М., като видно от депозираната от *********** молба с приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№17519/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, на 02.11.2010 г. е образувано изпълнителното производство срещу наследодателя на ищеца. Взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело действия по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.

От изпълнителното производство се установява, че на 15.05.2015 г. между /фирма/ в качеството му на цедент и ************като цесионер е бил скючен договор за цесия по силата, на който /фирма/ е прехвърлило вземанията си по сключения с К.

В. П. договор за кредит № CASH – 04154588, на ответното дружество, след което с постановление на частния съдебен изпълнител дружеството е констиуирано като взискател по изп. дело № 3750/2010г.

Видно от изпълнителното дело на 11.12.2015г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде насрочена дата за извършване на опис на движми вещи, находящи се в дома на длъжника К. П.

С молба от 15.06.2016 г. взискателят е заявил с искане да бъде насрочена дата за извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.

Със следващото изпълнително действие на 18.11.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в /фирма/.

На 03.01.2017 г. и 07.08.2017 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му.