Решение № 260253 от 11.04.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9517/2020
- Вид
- Решение № 260253
- Подписан
- 11.04.2022
- В сила
- 04.05.2022
- Състав
- АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, предл. трето · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ№ 260253 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 9517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗД “Дженерали застраховане” АД против К.Г.С. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2580/02.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5917/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, сумата от 25 000 лв. – частично от общо дължимата от 80 000 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на Ц.В.Н. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на неговия баща В. В.Н., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – ***г., е управлявал товарен автомобил „Ивеко Дейли” с ****с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на ***г. при движение в град М., пред пункт за изкупуване на черни и цветни метали, товарен автомобил „Ивеко Дейли” с ****, управляван от К.Г.С. реализира пътно-транспортно произшествие, като в нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с превишена скорост, блъска движещия се пред него велосипедист В. В.Н.. Сочи, че вина за настъпване на произшествието има ответника, който при движение с несъобразена скорост не успява да намали и спре. Твърди, че при настъпване на пътно-транспортното произшествие ответникът управлявал товарния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма – 0, 96 промила. Вследствие на произшествието пострадалият В. В.Н. получил множество телесни увреждания – *** и ***, вследствие на които починал. Поддържа, че ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. „б“ във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „в“, предл. първо вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК. Сочи, че управляваният от ответника товарен автомобил е застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица № ***със срок на валидност от 14.03.2015 г. до 14.03.2016 г. Твърди, че на 25.03.2016 г. Ц.В.Н. – син на починалия пострадал, предявил пред ищеца писмена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която била образувана щета № ***, вследствие на което на 13.10.2016 г. ищецът заплатил обезщетение в размер на сумата от 80 000 лв.
По така изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало регресно право срещу причинителя на вредата. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответникът К.Г.С. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управлението на МПС след употреба на алкохол.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът – ответник да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда.
Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.
По делото неправилно е приложено н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд – В., вместо относимото за случая н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Окръжен съд – В., въпреки дадените от съда указания с определението за насрочване на делото и правилно изпратеното писмо до Окръжен съд – В. (л. 37 по делото).
В производството по делото е приложен препис от влязлата в сила присъда, поради което делото може да се разгледа и без прилагане на цялото производство, доколкото събраните в последното доказателства, извън обясненията на подсъдимия, установяващи неизгодни за него обстоятелства, не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство. Видно от приложената по делото Присъда от 17.10.2017 г. по н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. е че производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие – подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дава съгласие да не се събират доказателства за тях. Следователно производството може да бъде разрешено и без приложение на наказателното производство, а неправилно изисканото следва да бъде върнато на Районен съд – В..
От представената по делото
Присъда от 17.10.2017 г. по н.о.х.д. № 489/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. се установява, че ответникът К.Г.С. е признат за виновен за това, че на на ***г. около 19,05 ч. в гр. М., обл.
В., пред пункт за изкупуване на метали на фирма "Косаня" при управление на МПС - т.а. "Ивеко Дейли" с ****, собственост на "Афин България" ЕАД клон Пловдив, като е нарушил правилата за движение, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при наличие на ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място се движил със скорост 102, 2 км/ч и по непредпазливодст е причинил смъртта на В. В.Н. като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0, 96 промила, установено по надлежния ред с техническо средство "****" дрегер, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
По силата на чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо