Решение № 260222 от 08.12.2020, Районен съд - Елин Пелин

Р

Е Ш Е Н И Е гр.Елин Пелин, 08.12.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на претнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 687 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ, като се иска присъждане в полза на ищеца обезщетение за: неимуществени вреди в размер на 80 000.00 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер на 5 288.88 лева за периода 21.12.2018г. до 20.08.2019 година и имуществени вреди в размер на 1 159.80 лева, които вреди настъпили в резултат на злополука, призната за трудова по надлежния ред.

Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, като на 21.12.2018г. вървейки по обичайния път към работата, се подхлъзнала, паднала и счупила бедрена шийка на ляв долен крайник.

Твърди, че настъпилата на 21.12.2018г. злополуката е била приета за трудова на 22.01.2019г..

Твърди се още, че на 21.12.18г. К. Бонева е била приета в „ МБАЛ С. С.“ЕООД и на 23.12.18г. оперирана. ИЗпитвала е изключително силни болки, които са продължили няколко седмици след извършената операция. В първите седмици след операцията не можела да става от леглото сама. Вземала антибиотици за предотвратяване възможността от инфекции и рами от залежаване.Преустановила контактите с хора почти на половина. Имала проблеми с перисталтиката и с храненето. Започнат ада задържа вода и силно се затруднили хигиенните й навици. През месец април на 2019г. започнала да се движи сама с помощта на проходилка.Тъй като живее в блок на 5 етаж, без асансьор, се наложило да я носят по стълбите . През месец юни започнала рехабилитация, с което придобило повече увереност в движението си.Страхувала се от вероятност да й се поставя изкуствена става.

Твърди се, че ищцата изпитва и ще продължава да изпитва болки в мястото на счупването при помяна на времето и при натоварвания на крака.

С молба от 17.08.2020г., поддържана от ищеца и в с.з. проведено на 15.10.2020г. е заявено и допуснато в същото с.з. увеличение на цената на иска по чл.200 КТ от 40 000лв. на 80 000 лева, както и заявено увеличение на претенцията за лихва за периода

21.12.18-20.08.2019г. от 2644.44лв. на 5

288.88 лева.

Претендира се законна лихва върху обезщетението, считано от 21.08.19г. до окончателното изплащане на задължението.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и този на претендираната лихва.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение към момента на възникване на описания с исковата молба инцидент. Не оспорва ,че инцидентът има характер на трудова злополука, надлежно регистрирана и приета като такава. Н

Не оспорва, че ищцата е изпитвала болки и страдания в следствие на претърпяната злополука до протичане на възстановителния период. Оспорва се продължителността на претендирания период. Изложени са конкретни съображения в тази насока.

Прави възражение на основание чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване на трудовата злополука.

Отговор е депозиран и от третото лице- помагач на страната на ответника. Поддържа изложените от ответника съображения с отговора по чл.131 ГПК.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди.

Поддържа възражението на ответника по чл.201, ал.2 от КТ за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, с искане съдът да намали на това основание размера на претендираното обезщетение.

Поддържа възражението по чл.200, ал.4 КТ.

Оспорва в цялост основателността на предявените акцесорни искове за обезщетение за забава.

Претендира разноските по делото.

От показанията на св. И е видно , че след инцидента не било добро, състоянието на майка й. Оперирания крак на майка й бил подут и посинял. Не можела да се храни, поради вливания които й правели в болницата, тъй като имала виене на свят и позиви за повръщания. Трябвало да вземат проходилка. Майка й живее на 5-ти етаж в стар блок, където няма асансьор. Всеки път, когато трябвало да отиде на преглед и за махане на конци приятеля на свидетелката идвал, за да носи майка й по стълбите и при връщането пак така. В болницата я поставили на инвалидна количка, вдигали я, за да я сложат на рентгена за снимка.

Първите 5 месеца пострадалата ходела на тоалетна с помощта на свидетелката. Първия месец не й давали да се изкъпе.

Ставането й се извършвало с помощта на дъщеря й. Изписали я януари месец. За Бъдни вечер била в болница и до юни месец се наложило да й помага да се къпе в инвалидната количка. Месеците юли или август с помощ малко излизала пред блока. Била стресирана от преживяното.

Към момента физически болките продължавали.

Майка й напуснала работа, защото като стояла дълго време права кракът й се подувал и схващал. В повечето случаи я боли и това я прави нещастна, защото разчита на дъщеря си. През юни месец й направили още една операция, тъй като хирургът препоръчал да се извадят пироните по-рано. Страхувала се, защото лекарите незнаели дали няма да се наложи поставяне на изкуствена става. Страховете на майка й били, че няма да се възстанови, тъй като лекарите не давали шансове. Пострадалата преди злополуката практикувала йога, обичала да пътува, била в Италия преди инцидента . Преди инцидента майка й излизала с приятелки събота и неделя, занимавала се с изкуство, практикувала йога и фитнес. Събота и неделя обичала изложбите, класическо пиано и различни мероприятия, които били храна на душата й. В момента не може да посещава концерти, защото болката продължава да я съпътства ежедневно. Не би могла майка й да възстанови нормалния си живот такъв, какъвто бил преди инцидента. Чисто физически нещата й пречат. Имала опасения за остеопороза и коксартоза. Болката продължава да е силна. Кракът се схваща и не може да се движи. За коксартроза я викали на рехабилитация. Инцидентът настъпил на улицата, на шосето пред блока им. Майка й разказала, че при излизане от блока, подминавайки парковата зона, стъпила на шосето на улицата зад полицията и паднала. Това било рано сутринта 7.00ч.-7.30ч.. Баба й, /майка на ищцата / идвала да помага на дъщеря си. От януари месец до началото на юни месец излизането на майка й било с инвалиден стол. Така било и с къпането.

Края на юни месец лекарите казали да се опитва да става да се раздвижва и тя слагала патерица и се опитвала да се раздвижва. След това отново оперирали майка й и до септември тя ходела с проходилка. От септември месец нататък се опитвала да се придвижва с патерица.

Свидетелката не си спомня, кога майка й премахнала патерицита и започнала свободно да се предвижва сама по- стълбите. Опитвала се да се придвижи сама, като го правела със страх и притеснение, защото имала болка. Целта била да изпълнява указанията на лекарите за движение. Майка й не допускала хора извън семейството, защото се чувства неудобно и се срамувала.

Приятелките й искали да я посетят, но поради факта, че не момогла да се изкъпе и да посрещне някой, отказвала. Боляло я. Първия месец тя предремвала и през час се събуждала. Първите 5 месеца не провеждала упражнения поради болки и неспособност за движение. Края на юли месец я водили на рехабилитация в болницата с цел раздвижване на мястото, защото имало срастване на мускулите. Правени били стандартни рехабилиционни практики. Болката на мястото на операцията продължила до септември месец без значение дали се движела майка й или не. Първата една година болката била постоянна при движение. Майка й работела на „Т-Маркет“. Не знае дали майка й се е явявала пред ТЕЛК.

В показанията си св.А сочи, че К. дошла сутринта на работа куцайки и трудно подвижна.

Стигнала до бариерата до склада, където я посрещнала. Това било в деня на падането й.

Попитала я каква е причината за състоянието й и тя отговорила, че като е идвала на работа паднала пред блока. Имало заледено, стъпила на леда и паднала. Тя казала: „Като излязох от нас, стъпих на лед пред блока в който живея, подхлъзнах се и паднах“. Свидетелката, като пряк нейн ръководител, не я допуснала до работа, а я отпратила до болницата. К. се върнала на работа за около 1 месец, след като й изтекли болничните. Края на месец юли 2020г. се върнала на работа. Тя се оплаквала, че я боли крака, не може дълго време да стои права и не й е комфортно. Трудно успявала да си изпълнява задълженията. Не се чувствала много добре. Непрекъснато накуцвала и се оплаквала, че я боли. К. подала молба-предизвестие за напускане, защото не се чувствала добре натоварвайки се много. К. споделила, че през периода на болничните дъщеря й помагала .

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

Не е спорно, че настъпилата злополука с ищцата на 21.12.2018г. е призната за трудова с Разпореждане № 22951/22.01.2019г. на ТП на НОИ-София. Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е работела по трудово правоотношение при ответника съгласно Трудов договор №

088/09.02.2017г. на длъжност „Приемчик“ с място на работа “М Б“ЕООД-гр. Е П, склад „Да“, структурно подразделение S 285.

От събраните в процеса доказателства се установява, че на 21.12.2018г., около 07.00 часа излизайки от жилищния блок в който живее, подминавайки паркова зона и стъпвайки на заледен участък от тротоара пред блока, К.С.Б. се подхлъзнала и паднала, при което си счупила бедрената шийка на левия долен крайник. Въпреки настъпилата травма ищцата била отвозена до местоработата й при ответника. Куцайки и трудно подвижна се явила на работното си място. Посрещнала я св. Аа / пряк ръководител на ищцата на работното място/, която щом изслушала пострадалата и видяла състоянието й, не я допуснала на работа и я изпратила за преглед в болницата. До там Б била отвозена от нейна колежка. В МБАЛ „С Сс“ЕООД-с. Д ищцата била приета по спешност, като снета анамнеза:“....Постъпва по спешност след падане на лявата си страна на път за работа. Оплаква се от силна болка в лява тазобедрена област, не може да движи левия си крак в тазобедрената става и не може да стъпи на него“. След направени изследвания и констултации шщцата била оперирана на 23.12.2018г..

Извършено й било кръвно наместване на счупената бедрена шийка и фиксация с три титаниеви винта. След необходимия престой в болничното заведение К.Бонева е изписана в добро общо състояние /вж. епикриза /.

Процесната злополука – счупване на бедрената шийка на левия долен крайник, е обосновала последвалата за ищцата временна неработоспособност.

Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания в исковия размер / с допуснатото увеличение на иска/ от 80 000.00 лева и претендираната лихва върху главницата.

В тежест на ищцата е да докаже твърденията за претърпени болки и страдания, неудобства и трудности причинени по време на лечението в болничното заведение и в домашни условия / след изписването й от лечебното заведение/, като последица и в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука, призната за трудова.

Същевременно в тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, предвид наведените от него твърдения в такава насока.

Установи се, като безспорно между страните, че застрахователното дружество е изплатило на ищцата сума в размер на 2 992.37 лева, както и не е спорно, че към датата на настъпване на злополуката, която е приета за трудова, е съществувало между страните валидно трудово правоотношение съгласно цитирания по-горе трудов договор.

Спори се относно мястото на настъпване на процесната злополука приета за трудова, като с оглед събраните в процеса доказателства за настоящия състав се налага извод, възприет и по-горе в настоящото, че злополуката е настъпила на 21.12.2018г., около 07.00 часа на заледен участък от тротоара пред блока, където живее ищцата, след като е подминала паркова зона. Този извод следва от съдържанието на събраните в процеса гласни доказателства въпреки, че ответникът съгласно изготвения от нарочната комисия Протокол / Протокол от заседание на комисия за разследване на трудова злополука от 14.01.2019г./ приема за време и място на настъпване на злополуката - „ складова база „Т-Маркет“S 285-Логистичен център Т Маркет, гр.

Разпечатката съдържа 49 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc5f11ff-22b6-4803-a72a-f2e1effb3735