Решение № 60 от 20.02.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Карлово, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101083 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищецът А. И. Д. ТВЪРДИ, че на 04.04.2023 г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем № 104312, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.18%. Съгласно т.3 (Условия на заема) от процесния договор за паричен заем, кредитополучателят дължи сумата в размер на 903.12 лв. за т.нар. „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“. Твърди, че усвоил изцяло заемният ресурс, не е заплатил сумата по процесната клауза и не дължи плащания по нея на следните основания:

Тази такса била уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е във фиксиран размер от 903.12 лева и липсва каквато и да е еквивалентност между нея и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

1

Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Клаузата в договора предвиждаща, че заемателят дължи такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 903.12 лева (т.3 Условия на заема) противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, (чл.143, т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Този извод се формира от естеството на договора за кредит (потребителски с по-слаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксата за експресно разглеждане на документи.

Защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защитни политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имат характера на императивни и специални такива.

Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създават висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да върне на ищеца сумата в размер на 903.12 лева, обективирана в т. 3 от договора - „Условия на заема“, предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 92.84 лева, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

Ответното дружество „КРЕДИТ ТАИМ“ ЕООД гр. София, в срока по чл. 131 от ГПК оспорва иска, като единственото възражение, което прави е 2 неподсъдност на производството. Прави възражение, че ищецът не е направил плащане по оспорената крауза.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем № 104312 от 04.04.2023 г. ответникът, в качеството на заемодател, предоставил на ищеца заемни средства в размер на 1200 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.18%. Съгласно т.3 (Условия на заема) от процесния договор за паричен заем, кредитополучателят дължи сумата в размер на 903.12 лв. за т.нар. „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“. Не се спори, че ищецът е усвоил сумата предмет на договора и ответникът е изпълнил задължението си по него.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото е недължимо платена сума по договор за заем, за който се твърди, че е нищожен поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, и неравноправност - чл.

146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

Основателността на исковете предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на конкретните клаузи от договора за паричен заем, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Ищецът оспорва действителността на клауза от договора за паричен заем, предвиждаща заплащане от заемополучателя на еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, оценена на 92.84 лв.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

3

Клаузата за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуга, която по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то за изготвяне на кредитно предложение, което на практика винаги е индивидуално, са присъщи на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорките противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тези услуга.

Услугата по изготвяне на индивидуално кредитно предложение е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя. Тя е била известна на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържа в искането за отпускане на заем и е уговорена в договора за паричен заем. Следователно дължимото за тях възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от 10.18% е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Същевременно заплащането на този допълнителен разход по кредита води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя.

В тази връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение, без дължимата договорна лихва, оскъпяват кредита с 75.26%, тъй като при предоставена заемна сума от 1200 лева, ищецът дължи такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 903.12 лева или 75.26% от заемната сума и такса за експресно разглеждане в размер на 902.88 лева или 75.24% от заемната сума, т.е. двете еднократни такси съставляват над 150% от заемната сума. Така се 4 стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

На следващо място, клаузата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от страна на заемополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на кредитирането и би следвало да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към основното му задължение по договора за заем, внася значително неравноправие в правоотношението и превръща престациите на страните в явно нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на допълнителни възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства у потребителя се използва за явно облагодетелстване на кредитора - в случая срещу правата, „предоставени“ на потребителя с посочената клауза, която по правило той не би следвало да заплаща, при кредит в размер на 1200 лева, потребителят дължи възнаграждение в общ размер над 1800 лева, т.е. стойността на тези допълнителни плащания надвишава заемната сума. Налице е очевидна нееквивалентност на насрещните престации, накърняващо добрите нрави до степен на недействителност на уговорките.