Определение № 780 от 29.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. Кюстендил, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500552 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „Гаранционен фонд“ с ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4, подадена чрез пълномощника ю.к.К. Я., против определение №1186 от 24.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№20251520102091 по описа за 2025г. на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1061/05.08.2025г., издадена по ч.гр.д.№2091/2025г. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, като се твърди, че в предоставения от съда едномесечен срок за предявяване на иска, указанието е било изпълнено и заявителят е подал искова молба пред местно компетентния съд – Районен съд – Варна на 15.10.2025г., като се изтъква, че според действащата и приложима в случая редакция на чл.415 ал.5 от ГПК, за предявяването на иска в едномесечния срок от съобщението, съдът следи служебно, без за заявителя да съществува задължението да представя по делото доказателства за това Към частната жалба е приложен препис от искова молба и от разпореждания на РС-Варна по гр.д.№20253110111362 по описа за 2025г. на същия съд. Претендира се отмяна на определението.

Ответникът по жалбата - Е. А. А. не е подал отговор.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№20251520102091 по описа за 2025г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1061/05.08.2025г., съгласно която длъжникът Е. А. А., с ЕГН ********** и адрес в гр.Белослав, обл.Варна, да заплати на заявителя „Гаранционен фонд“ с ЕИК 121446665 сумата от 1

25 000 лева, произтичаща от встъпването на заявителя в правата на увредено лице, на което е изплатил обезщетение за причинени от А. вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 30.07.2025г., до изплащане на вземането, както и разноски.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В съобщение, получено от заявителя през ЕПЕП на датата 18.09.2025г. КнРС е указал на същия възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен в срок, както и го е предупредил, че при неизпълнение на указанието, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

С обжалваното определение с №1186 от 24.10.2025г. районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№20251520102091 и е прекратил производството по делото, след като е приел, че в рамките на дадения срок, започнал да тече на 18.09.2025г., заявителят не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.

От приложените към подадената в срок частна жалба преписи от искова молба и от справката, направена в ЕИСС, се установява, че заявителят е предявил пред РСВарна иск за вземането на 15.10.2025г. Констатира се идентичност между предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от друга страна.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт– определение с №1186 от 24.10.2025г. - за валиден и допустим такъв.

Същият, преценен по същество, е неправилен, доколкото е постановен в противоречие с разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК в действащата и приложима по казуса редакция.

Считано от 01.07.2025г. е в сила нова редакция на процесуалния закон в нормата на чл.415 ал.5, според която когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 от ГПК, като за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът е длъжен да следи служебно.

Конкретното дело е образувано при действието на новата редакция, въз основа на заявление, подадено на 30.07.2025г., поради което заповедният съд не е следвало да дава указания на заявителя да представи доказателства за предявяването на иска за установяване на вземането, а е дължал извършване на служебна проверка относно предявяването на иска в срок. Съответно – непредставянето на доказателства за това по заповедното производство не съставлява предпоставка за обезсилване на заповедта 2 за изпълнение.

Правилното процесуално процедиране от страна на заповедния съд би довело до констатацията, че заявителят е предявил иска за установяване на вземането си в рамките на дадения му срок, което очертава липса на хипотезата на чл.415 ал.5 от ГПК, при която заповедта за изпълнение да бъде обезсилена.

Изложените аргументи обосновават извод, че обжалваното определение на КнРС се явява неправилно и следва да се отмени.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че същото е окончателно, съгл. т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение №1186 от 24.10.2025г., постановено по ч.гр.д.

№20251520102091 по описа за 2025г. на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1061/05.08.2025г., издадена по ч.гр.д.№2091/2025г. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС-Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. Кюстендил, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500552 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „Гаранционен фонд“ с ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4, подадена чрез пълномощника ю.к.К. Я., против определение №1186 от 24.10.2025г., постановено по ч.гр.д.№20251520102091 по описа за 2025г. на Районен съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1061/05.08.2025г., издадена по ч.гр.д.№2091/2025г. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, като се твърди, че в предоставения от съда едномесечен срок за предявяване на иска, указанието е било изпълнено и заявителят е подал искова молба пред местно компетентния съд – Районен съд – Варна на 15.10.2025г., като се изтъква, че според действащата и приложима в случая редакция на чл.415 ал.5 от ГПК, за предявяването на иска в едномесечния срок от съобщението, съдът следи служебно, без за заявителя да съществува задължението да представя по делото доказателства за това Към частната жалба е приложен препис от искова молба и от разпореждания на РС-Варна по гр.д.№20253110111362 по описа за 2025г. на същия съд. Претендира се отмяна на определението.

Ответникът по жалбата - Е. А. А. не е подал отговор.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№20251520102091 по описа за 2025г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1061/05.08.2025г., съгласно която длъжникът Е. А. А., с ЕГН ********** и адрес в гр.Белослав, обл.Варна, да заплати на заявителя „Гаранционен фонд“ с ЕИК 121446665 сумата от 1

25 000 лева, произтичаща от встъпването на заявителя в правата на увредено лице, на което е изплатил обезщетение за причинени от А. вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 30.07.2025г., до изплащане на вземането, както и разноски.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В съобщение, получено от заявителя през ЕПЕП на датата 18.09.2025г. КнРС е указал на същия възможността в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен в срок, както и го е предупредил, че при неизпълнение на указанието, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

С обжалваното определение с №1186 от 24.10.2025г. районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№20251520102091 и е прекратил производството по делото, след като е приел, че в рамките на дадения срок, започнал да тече на 18.09.2025г., заявителят не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.

От приложените към подадената в срок частна жалба преписи от искова молба и от справката, направена в ЕИСС, се установява, че заявителят е предявил пред РСВарна иск за вземането на 15.10.2025г. Констатира се идентичност между предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и предмета и страните в исковото производство, от друга страна.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт– определение с №1186 от 24.10.2025г. - за валиден и допустим такъв.