Решение № 74 от 14.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500314 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ШкоФИН“ ООД, идентификационен номер 458 05 369, седалище: Пекаржска 635/6, Инонице, пк 155 00 Прага 5,Чешка република, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на дело С 11881, чрез В. С. и Н. В. Б. в качеството им на управители, чрез „АУТОТРЕЙД” ООД, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на дело С 101762 (раздел С, партида 101762), идентификационен номер 25441663, седалище:

Чимицка 818/86, Бохнице, 182 00 Прага 8, Чешка република, с управител И.

С., чрез пълномощника адв. Н. К. против решение № 293/15.04.2025 г. по гр. дело № 395/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск против Е. Х. Н. иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, ищецът е собственик на лек автомобил, марка BMW 840dx xDrive, рама: WBAGW41060CE34599, двигател: B57D30B66125977 и е прието за установено по отношение на „ШкоФИН“ ООД, че Е. Х. Н., ЕГН ********** е собственик на основание възмездно придобито въз основа на договор за покупко-продажба от 23.02.2021г. добросъвестно владение на лек автомобил марка „BMW“, модел 840dx, с действителен номер на рама: WBAGW41060CE34599. Иска се отмяна 1 на решението като неправилно и незаконосъобразно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел, че съгласно §883 от Австрийския общ граждански кодекс /ABGB/, договорът за продажба на МПС може да бъде сключен устно или писмено, във или извън съдилищата, със или без свидетели, като разликата във формата, освен в предвидените от закона случаи, не е от значение по отношение на обвързването. Освен това е изложил, че за транслиране на собствеността по отношение на процесния автомобил не се е изисква квалифицирана форма, а в австрийското законодателство не са предвидени пречки пред придобиването на собствеността на МПС посредством добросъвестно владение, установено на възмездно основание. Посочената разпоредба не е цитирана в писмения отговор на Федералното министерство на правосъдието на Австрия, приложен в първоинстанционното производство, а решението не съдържа мотиви относно нейната относимост.

На следващо място, съдът е приел, че австрийското право - чл.367 АОГК, допуска оригинерно придобиване на собственост, аналогично на разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС. Добросъвестното придобиване на собственост посочено там, предполага валидно правно основание и добросъвестност на приобретателя към момента на предаването. Съдът е констатирал необходимостта от валидно правно основание, а същевременно е приел, че не е от значение обстоятелството, че лицето, от което придобива автомобила, е същото, което го прехвърля. Според страната буквалният превод на разпоредбата на чл.367 АBGB гласи, че „искът за собственост срещу законния и добросъвестен владелец на движима вещ се отхвърля, ако той докаже, че е придобил вещта срещу възнаграждение на публичен търг, от търговец в рамките на обичайната му търговска дейност или от лице, на което предишният собственик е поверил вещта. В тези случаи законният и добросъвестен владелец придобива собствеността. Правото на предишния собственик да търси обезщетение от лицето, на което е имал доверие, или от други лица, остава незасегнато". Съдът не е обсъдил другите предпоставки, посочени в разпоредбата – вещта да е придобита на публичен търг или от търговец в рамките на обичайната му дейност или от доверено лице. В случая не е доказано Й. П. да попада сред посочените в закона лица.

Съдът неправилно е приел за неотносимо възражението, че договорът за продажба е неистински, тъй като не е подписан от продавача поради това, че не е доказано Й. П. да е бил собственик на превозното средство и, че са налице две насрещни волеизявления, сочещи съгласие между страните за сключване на сделката. Автентичността на подписа на Й. П. е оспорена на основание чл.193, ал.1 ГПК, но съдът не е посочил дали е налице валидно правно основание, при наличието на подпис само на Е. Н. и налице ли е договор с две 2 насрещни волеизявления. При направеното оспорване съдът е следвало да установи дали ответникът ще се ползва от договора от 23.02.2021 г., да разпредели доказателствената тежест и да назначи съдебно – графологична експертиза. Предвид твърденията на отсрещната страна, че такъв договор съществува и се намира в полицията, то следваше да бъде изискан и приложен по делото и пропускът да бъде сторено това представлява съществено процесуално нарушение. Оспорването е посочено в решението, но игнорирано при постановяването му. Моли такова оспорване да бъде открито от въззивната инстанция и при успешното му провеждане документът да бъде изключен от доказателствата по делото и изпратен на съответната прокуратура.

Неправилно по делото са допуснати свидетелски показания за установяване на истинността на подписа на Й. П.. Изслушаният свидетел заявява, че не е изследвал документите на автомобила и на лицето, че не разбира немски език, но въпреки това е свидетел на разговорите между Й. П.

/когото не сочи по име/ и ответника за вписване на по – ниска сума в договора и за заплащане на 20 000 евро в брой. Оспорва се изводът на съда,че за действителността на договора конкретна форма не е необходима,а е достатъчно предаването на владението на вещта. Счита,че ако е договорът за покупко-продажба бъде изключен от доказателствата по делото, то не би имало насрещни волеизявления и валидно правно основание.

На следващо място – съдът в противоречие с разпоредбата на чл.427 от АОГК е приел, че за валидността на договора не е необходима форма, а просто предаване на владението на вещта. Решението е в противоречие с практиката на Австрийския върховен съд, че собствеността не може да бъде придобита чрез символично предаване, чрез предаване на регистрационния талон или свидетелството за регистрация. В първоинстанционното производство е установено от експертизата, че и двете свидетелства за регистрация са неистински, липсва регистрационен талон или свидетелство за регистрация, което потвърждава, че договорът от 23.02.2021 г., дори да е действителен, не е годно правно основание за прехвърляне на вещта. Част от фактическия състав при последващо придобиване на МПС са и съпътстващите регистрационни документи, които следва да са действителни, а не фалшиви. Така съдът е достигнал до абсурдния извод, че МПС може да бъде придобито в Австрия без договор, с неистински документи за регистрация и без да е установено лицето, което го прехвърля. Приема, че прехвърлянето бива осъществявано с простото предаване на вещта, а подадената пред МВР от Е. Н. декларация е достатъчна за регистрацията на превозното средство.

В решението е прието, че размерът на цената, посочена в договора, е без значение, тъй като сделката при всички случаи е възмездна. Без значение е и 3 нейното заплащане, тъй като това задължение може да бъде изпълнено и по – късно. Намира, че възмездността на сделката не е доказана, не е доказана и добросъвестността на ответната страна. Според назначената по делото експертиза към датата на придобиване – 21.10.2021г. стойността на МПС е възлизала на сумата от 110 000 евро. Цената, вписана в договора, е значително по – ниска – 4 950 евро. Според свидетеля действително е заплатена сумата от 20 000 евро, но предвид забраната на чл.164 ГПК неговите показания не следва да бъдат кредитирани. Оспореното плащане по договора е във връзка не с оглед неговата възмездност, а за установяване на липсата на добросъвестност у ответника. Ниската продажна стойност и незаплащането й, според въззивника, сочат очевидна небрежност и дори злонамереност и изключват добросъвестността на Е. Н.. Липсват доказателства, които да удостоверяват, че Н. е добросъвестен при придобиването на автомобила, а поскоро е бил на ясно с неистинските документи и съмнителната история на предмета на сделката. Съдът не е изложил аргументи дали според австрийското законодателство добросъвестността се предполага до опровергаването от отсрещната страна.

Съдът е приел, че договорът не е нищожен поради невъзможен предмет, въпреки, че процесното МПС, така както е описано в договора с посочване на номер на рама и година на производство не съществува в правния мир.

Поради това и договорът не годно правно основание да направи ответника собственик на вещта. Намерението на Н. да придобие лек автомобил от посочената марка и модел не го прави добросъвестен владелец, тъй като вещта не е индивидуализирана – условие, за да е налице валидно правно основание. Според ВКС невъзможността на предмета на договора бива правна или фактическа. Когато се касае за правна невъзможност, тя бива установена от самия договор и съдът има задължението да я констатира служебно.

Въпросното МПС действително съществува, но е различно от описаното в договора. Представеният от ответника договор не може да прехвърли собственост върху МПС с друг посочен номер на рамата. За наличието на валидно правно основание е необходимо вещта – МПС да се индивидуализира с номер на рама,наред с другите индивидуализиращи белези. Описаните в договора реквизити касаят друго МПС, посочена е подправена рама и неистински свидетелства за регистрация. Предвид наличието на специален режим, невъзможно е МПС да бъде индивидуализирано с предаването му.

Представеният договор не се отнася до собствения на въззивното дружество автомобил, същият е съставен на основание подправена рама и неистински документи за регистрацията на МПС и не е валидно правно основание.

Излагат се аналогични на гореизложеното доводи и за нищожност на договора поради противоречието му със закона и с добрите нрави.

На следващо място се сочи, че не е установено, че сключването на 4 сделката е извършено в Австрия и е спорна приложимостта на австрийското законодателство. Събраните в тази насока свидетелски показания според страната са противоречиви и съмнителни. Цитира разпоредбата на чл.67, ал.1 КМЧП, според която придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се урежда от правото на държавата по местоназначението.

Процесният автомобил е предназначен за България. Съгласно чл.68, т.3 придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства се урежда от правото на държавата, в която се намира мястото на дейност на лицето, извършващо шосеен превоз.

Съдът е игнорирал направеното от страната оспорване на датата и съдържанието на договора от 03.10.2021 г.

В решението е налице позоваване на разпоредбата на §425 АBGB, въпреки, че предаването на вещта не прехвърля собственост, а е необходимо и правно основание и въпреки, че по делото предаване не е доказано. Не са представени доказателства Е. Н. да е получил МПС от друг правоимащ във връзка с дейността на „АУТОТРЕЙД“, нито Й. П. да е получил вещта от лице, имащо правна връзка с дружеството. Счита за единствено установено, че ответникът е разполагал с неистински документи, с чиято помощ е регистрирал процесното МПС в България. Не е установено и съществуването на лицето Й. П., полагането на подписа му под договора и предаването от него на Е. Н. на процесния автомобил.

Въпреки твърденията на ответника, че е придобил автомобила на основание чл.78 ЗС, съдът е приложил австрийското законодателство, без да има твърдения от страна на Н., че е станал собственик на основание чл.367 от АBGB. Навеждат се оплаквания за неяснота на изготвения в предходната инстанция доклад по делото и допуснати съществени процесуални нарушения, които са препятствали правото на защита на страната. Неправилно е разпределена доказателствената тежест съобразно твърденията на страните и липсва правна квалификация на насрещния иск, което е лишила първоначалния ищец от възможността да прави възражения и да иска събиране на доказателства за добросъвестното придобиване на автомобила от ответника според австрийското законодателство. Счита, че въззивната инстанция следва да отстрани тези неясноти и да допусне нови доказателства , които страната не е могла да ангажира,поради несъответствия в доклада и допуснати в тази връзка процесуални нарушения.