Решение № 1318 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

МарияАнг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от М. Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502523 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Т. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** чрез пълномощника й адвокат А. К. против Решение № 3539 от 09.08.2024 г., постановено по гр.д. № 19267/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.с., с което са отхвърлени исковете на М. Т. Д. против Община Пловдив, ЕИК 000471504 с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 580,16 лева, от която: 60 лева за услуга „извикване товаро-разтоварване, репатриране“; 60 лева за ремонт на джанти; 48 лева за измерване на геометрия; 372,16 лева за закупуване на автомобилни гуми; 40 лева за демонтаж, монтаж и баланс, която общо претендирана сума представлява претърпени имуществени вреди във връзка с увреждането на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „БМВ 330 Д“, рег. № ***, както и сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания, тежък психологически дискомфорт, паник-атаки нощно време и сънища за настъпилия на 06.10.2023 г. инцидент, както и уплаха за живота и здравето на детето й, които вреди са вследствие на настъпило на 06.10.2023 г. пътнотранспортно произшествие, при което управляваният от ищцата на ул. „***, в посока гр. Пловдив – с.

Р*** лек автомобил с рег. № **** попаднал в участък от пътното платно с несигнализирано и необозначено препятствие – дупка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2023 г., до окончателното им изплащане, като ищцата М. Т. Д. е осъдена да заплати на Община Пловдив сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за очевидна неправилност, незаконосъобразност и постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неправилно и в противоречие с 1 доказателствата по делото и с нормалната житейска логика съдът е приел, че процесното ПТП е настъпило на републикански, а не на общински път, какъвто се явява Рогошко шосе, собственост на Община Пловдив. Твърди се, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч. наличие на несигнализирано (необозначено) препятствие на пътя – дупка, настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищцата, бездействие на служителите на Община Пловдив, чието задължение е да поддържат пътя в изправно състояние, да обезопасяват и сигнализират при неравност на пътното платно, и причинно-следствена връзка между увреждането и бездействието на ответника. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло и да бъдат присъдени разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Община Пловдив чрез пълномощника главен юрисконсулт К. М., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Поддържа се правилност на решението с оглед приетите по делото писмени и гласни доказателства, установяващи, че процесното ПТП не е осъществено на общински път. Сочи се, че по делото не е доказано настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, а евентуално – че претендираното от ищцата обезщетение не отговаря на принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М. Т. Д. против Община Пловдив за заплащане на обезщетение в размер на 580,16 лева за претърпени имуществени вреди за репатриране и ремонт на собственото на ищцата МПС марка БМВ 330Д с рег. № ****, от които: 60 лева за услуга „извикване товаро-разтоварване, репатриране, 60 лева за ремонт на джанти, 48 лева измерване на геометрия, 372,16 лева за закупуване на автомобилни гуми и 40 лева за демонтаж, монтаж и баланс, както и обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежък психологически дискомфорт, паник-атаки нощно време и сънища за претърпения инциденти и уплаха за живота и здравето на детето й, в резултат от попадане на лекия автомобил в несигнализирано (необозначено) препятствие на пътното платно – дупка, настъпило на *** г. около 19: 30 часа на ул. „*****“ в посока от гр.

Пловдив към с. **, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. Оспорил е процесното ПТП да е настъпило на път, който се стопанисва от общината. Оспорил е механизмът на произшествието и наличието на причинна връзка с настъпилите щети. Направил е възражение за съпричиняване с оглед скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от ищцата. Оспорил е твърденията за получените от ищцата душевни болки и страдания, както и претендирания им размер като прекомерен с оглед принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

След дадени от въззивния съд указания ищцата, сега въззивница, е уточнила, че ПТП е настъпило на 2-2,2 км след табелата на гр. Пловдив в посока с. С***.

От събраните по делото писмени и гласни доказателствата се установява, че М. Т. Д. е собственик на лек автомобил марка БМВ 330Д с рег. № ***.

2

На 06.10.2023 г. в 20:00 часа е настъпило ПТП на път III-565 км 2+200 метра, при което лек автомобил БМВ 330Д с рег. № ***, управляван от М. Т. Д., е преминал върху необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размери 50:30:15 см, вследствие на което е спукал предна и задна леви гуми с изкривяване на двете джанти. Мястото на ПТП е посетено от полицейски служител и за същото е съставен протокол за ПТП № *** от **г.

На 07.10.2023 г. М. Т. Д. е заплатила 60 лева за извикване, товарене, разтоварване и репатриране, на 09.10.2023 г. – 60 лева за ремонт на джанти, на 11.10.2023 г. – 372,16 лева за закупуване на гуми, на 12.10.2023 г. – 40 лева за измерване на геометрия и 40 лева за демонтаж, монтаж и баланс. За всяко от направените плащания е съставена фактура и е издаден фискален бон.

На 09.10.2023 г. й е извършен първичен амбулаторен преглед с оплаквания, че е претърпяла ПТП в присъствие на малкото й дете и е преживяла стрес, оттогава не спи, трепери, не се храни. Поставена й е диагноза: *** (***) и е насочена за проследяване от ***.

Съгласно писмо на АПИ с изх. № 11-00-2665/10.11.2023 г. улица „***“ в гр. Пловдив продължава след табелата за начало/край на гр. Пловдив с дължина 7-8 метра и стига до републикански път II-56, след което започва трасето на републикански път III-565.

Съгласно писмо на АПИ, ОПУ Пловдив с изх. № 11-00-232/06.06.2024 г. републикански път III-565 е включен в списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 959 от 31.12.2018 г. За начало на път III-565 км 0+000 е приета точка върху надлеза, който минава над ж.п. линия и републикански път II-56, и същата точка се приема за край на общински път PDV1161.

Свидетелят Т. Г. Д., без родство с ищцата и служебни отношения с ответника, установява, че процесното ПТП е настъпило по време на нощната му смяна, в тъмната част на денонощието. Автомобилът бил комби. На пътното платно имало необезопасена и необозначена дупка. В дясната част на автомобила имало спукани гуми, за джанти не си спомня. Автомобилът се управлявал от жена, която била притеснена и изплашена. Не си спомня дали е имало дете. Имало мъж, който дошъл при пристигането им с друг автомобил.

Автомобилът не бил в движение. Произшествието било след табелата на гр. Пловдив. Това били републикански пътища. Този път бил в района след Рогошко шосе и граничил с община Чирпан, третокласен път. Общинските пътища се изписвали с латински букви PDV и били четвъртокласни. Не си спомня да е имало знак, който да показва разрешената скорост. Когато отишли на мястото, автомобилът бил на метри от препятствието. Снимки на въпросната дупка имало в системата.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

В тежест на ищцата, сега въззивница, е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, за което отговаря възложителят на работата: противоправно деяние при или по повод изпълнение на възложената работа, причинени имуществени и неимуществени вреди за увреденото лице, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинените вреди.

Спорен пред въззивната инстанция с оглед доводите във въззивната жалба е въпросът за това дали процесното ПТП е настъпило на общински път, за който отговаря Община Пловдив, или на републикански път, за който отговаря АПИ с оглед разпоредбите на чл. 3 и чл. 19 от ЗП.

Твърдението на ищцата е, че ПТП е настъпило на ул. „***“ в посока от гр. Пловдив за 3 с. Р**. След дадени от въззивния съд указания съгласно ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС ищцата конкретизира мястото на ПТП, като посочва, че същото е настъпило на 2-2,2 км след табелата за начало/край на гр. Пловдив.

Това твърдение, обаче, не се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност.

На първо място за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № ** от 06.10.2023 г. от длъжностно лице (**), който е посетил мястото на произшествието и е констатирал, че същото е осъществено на път III-565 км 2+200 метра. Протоколът за ПТП, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. С оглед на това същият се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Следователно протоколът за ПТП съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В протоколите, съставяни при ПТП, които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 от ЗДвП, в т.ч. в хипотезата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, като местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. По отношение на тези удостоверени в протокола и непосредствено възприети от длъжностното лице факти същият се ползва съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК с обвързваща материална доказателствена сила. Т.е. при липса на оспорване на съдържанието на протокола по реда на чл. 193 от ГПК съдът е длъжен да приеме за установени фактите, отразени в същия и възприети непосредствено от длъжностното лице – съставител, в случая – обстоятелството, че мястото на ПТП е път III-565 км 2+200 метра. Този път съгласно двете приети по делото писма от АПИ е републикански, съответно се управлява от АПИ, а не от Община Пловдив.