Решение № 11039 от 07.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11039 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110141603 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. П. Ф. дължи на ищеца . сумата от 1511,33 евро (2955,90 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата от 28 евро (54,78 лева), представляваща цена на услугата . за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., сумата от 269,54 евро (527,18 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024г. и сумата от 7,13 евро (13,94 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 15.09.2021г. до 20.08.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 53145/2024г. на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира осъждане на ответника да му заплати процесните вземания, както и разноските за производството.

Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, но в подаденото в заповедното производство възражение е оспорил дължимостта на част от претендираните суми с довод, че същите са събрани по други дела, които ищецът води 1 срещу него със застъпващи дати. Твърди, че ищецът продължава да търси и олихвява стари задължения. Заявява, че е инвалид със 100 % ТЕЛК и няма достъп до ищеца, а по телефона не й се дава нужната информация.

Третото лице-помагач . не е взело становище по същество на делото.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства (заповед № .), че на ответницата В. П. Ф., като обезщетение за отчужден недвижим имот и на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.), е определено да получи апартамент ., находящ се в гр. ., който не се спори, че е идентичен с процесния със същия адрес. По делото липсват твърдения и доказателства след придобиването на имота ответницата да се е разпоредила с него, поради което съдът приема, че същата е бил собственик и за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. Не е спорно, че имотът, за който е открит аб. № ., е топлоснабден, с оглед на което ответницата, като негов собственик, е била обвързана от договор за покупкопродажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, а ищецът е доставял за процесния период топлинна енергия до имота. Установява се и че за периода е извършвано . в топлофицираната сграда, в която се намира имотът на ответницата, от третото лицепомагач ., като документите за извършен отчет са подписани и подписът не е оспорен в производството.

Установява се от представеното по делото споразумение от 19.05.2026г., че на същата дата, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след предявяване на исковата молба между страните е сключено споразумение, с което ответницата е признала изцяло дълга, предмет на предявените в настоящото производство искове, по основание и размер, като изпълнението му е разсрочено на 36 вноски, индивидуализирани по размер и падеж в споразумението, като е платена първата вноска, която единствената настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания по делото, в размер на 62,07 евро (този факт се признава и изрично от ищеца в съдебното заседание от 27.05.2026г.).

С оглед извършеното извънсъдебно признание на дълга, съдът приема, че всички претендирани в настоящото производство вземания на ищеца са установени по основание и размер. Същевременно се установява, че е налице частично плащане в размер на 62,07 евро, като посоченият факт следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

В тази връзка следва да се има предвид следното: По делото липсват доказателства при извършените плащания ответницата да е посочили изрично кое от задълженията към ищеца погасява, касае се за плащане на първата разсрочена вноска от сбора на задълженията, поради което приложение следва да намери правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно който „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В случая се установи, че към датата на първото плащане – 2

19.05.2026г. ответницата е дължала на ищеца цената на топлинната енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. в размер на 1511,33 евро, ведно с лихвите, както и цената на извършената услуга . за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г. в размер на 28 евро, ведно с лихвите. Следователно към датата на извършеното плащане на сумата от 62,07 евро на 19.05.2026г. ответницата е имала към ищеца няколко еднородни задължения, като изпълнението не е било достатъчно да погаси всички, и ответницата не е посочила изрично кое от тях погасява, поради което следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като се приеме, че с извършеното плащане е погасено най-обременителното от установените за дължими задължения. Съдът счита, че в случая най-обременително за ответницата е задължението за цена на топлинна енергия за исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г., което е в най-голям размер и следователно акумулира лихви за забава в най-висок размер, а освен това е и най-старо. Доколкото към датата на плащането ответницата е била в забава за плащане на това вземане, същата е дължали и обезщетение за забава върху това вземане в размер на 269,54 евро за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024г., както и законна лихва, текла от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение върху предявената главница от 1511,33 евро – 30.08.2024г. до датата на плащане – 19.05.2026г. в размер на 330,86 евро, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор. При прилагане на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“, следва че с плащането на сумата от 62,07 евро се е погасила част от изтеклата до момента на плащането законна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като дължима е останала лихва за забава върху главницата, текла за периода от 30.08.2024г. до 19.05.2026г., в размер на 268,79 евро (330,86 – 62,07).

Следователно се установява, че след извършеното плащане ответницата дължи на ищеца сумата от 1511,33 евро (2955,90 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата от 28 евро (54,78 лева), представляваща цена на услугата . за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., сумата от 269,54 евро (527,18 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2024г. и сумата от 7,13 евро (13,94 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 15.09.2021г. до 20.08.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 53145/2024г. на СРС, 145 състав. Ответницата дължи на ищеца и сумата от 268,79 евро, представляваща неплатена част от изтекла законна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2024г. до датата на извършеното първо плащане и сключване на споразумението – 19.05.2026г., както и законната лихва от 20.05.2026г. до окончателното изплащане на това вземане, както и законната лихва върху главницата за цена на услугата . от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени – 30.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането. За посочените суми и на посочените основания исковете следва да бъдат уважени, като се отхвърли искането за присъждане на законна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за разликата над 268,79 евро до сумата от 330,86 евро за периода от 30.08.2024г. до 19.05.2026г.

Неоснователни са възраженията на ответницата, че са налице други плащания, които погасяват вземания за процесния период, доколкото се установява от съдържанието на представените в заповедното производство запорно съобщение по изп.д. № . и съобщение за образувано изпълнително дело № ., че същите са образувани за изпълнение на вземания по издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № . и по ч.гр.д. № ., които касаят с оглед извършената служебна проверка в ЕИСС вземания за периоди, различни от процесния.

С оглед изхода на делото и доколкото ответницата е станала повод за завеждане на същото, тъй като не е платили на падежа свои изискуеми задължения, въпреки извършеното частично плащане, тя дължи разноските за производството. Ищецът е претендирал и доказал извършване на разноски за заповедното производство в размер на 36,32 евро – платена държавна такса, както и за исковото производство – в размер на 36,32 евро – платена държавна такса. Същият е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на 3 юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. НЗПП в размер на 25,56 евро за заповедното производство и в размер на 51,13 евро за исковото производство. Задължението за съдебни разноски възниква с постановяване на акта на съда, с който приключва съответното производство, поради което и предвид липсата на ликвидност и изискуемост на тези разноски в предходен момент, същите няма как да са били погасени с извършеното в хода на производството плащане и същите не се обхващат от понятието разноските по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.