Решение № 529 от 01.11.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Търговище, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20233530100482 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл.74, ал.4 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и обявяване недействителност на клауза в трудовия договор.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е постъпил на работа при ответника на 23.05.2021 год., като е сключен трудов договор, на осн. чл.68, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.70, ал.1 от КТ на длъжност „оператор сигурност, със срок на изпитване шест месеца, с място на работа магазин „Булмаг“ гр.Търговище, а след около месец с допълнително споразумение фиктивно била променена длъжността му от „оператор сигурност“ на „старши сътрудник охрана“, при запазване на същите трудови функции, но е уговорен нов срок за изпитване от шест месеца, като след изтичането му ищецът твърди, че трудовия му договор съгласно чл.71, ал.2 от КТ е станал постоянен. В молбата се твърди, че в нарушение на чл.70, ал.5 от КТ на 01.03.2022 год., на осн. чл.119 от КТ е сключено нова допълнително споразумение, като отново фиктивно е променена длъжността му от „старши сътрудник охрана“ в „организатор охрана“ и е уговорен нов срок на изпитване от шест месеца, който е изтекъл на 01.09.2022 год., но на 07.11.2022 год. с ново допълнително споразумение длъжността му отново е променена от „организатор охрана“ в „Експерт сигурност“ и е уговорен нов срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Ищецът твърди, че през целия период, в който е работил при ответника независимо от названието на заеманата длъжност е изпълнявал едни и същи трудови функции – охрана на търговски обект. В молбата се твърди, че със заповед № 48/20.02.2023 год., на осн. чл.71, ал.1 от КТ трудовото му 1 правоотношение е било прекратено от ответника в срока на изпитване, съгласно последното допълнително споразумение към основния трудов договор. Ищецът счита, че клаузата за изпитване в последното допълнително споразумение от 07.11.2022 год. е недействителна, като сключена в противоречие с чл.70, ал.5 от КТ, като ответника не е имал за цел да изпитва качествата на работника, а е целял да заобиколи закона и защитата, с която ищеца се ползвал при уволнение по чл.333 от КТ, поради заболяване, което е било известно на ответника, поради което и въпреки, че след първия срок за изпитване трудовия договор е следвало да се счита постоянен работодателя фиктивно е променял длъжността, за да ползва нови срокове на изпитване. Поради това ищеца моли съда да прогласи недействителността на клаузата за изпитване в последното допълнително споразумение, и да отмени заповедта за прекратяване на трудовия му договор, като незаконосъобразна при посоченото уволнително основание, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

Претендира разноски в производството. В съдебно заседание поддържа предявените искове.

В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените от ищеца искове, като твърди, че заеманите от ищеца длъжности в периода на трудово правните отношения на страните, са били различни и по конкретно длъжността „организатор охрана“, която е заемал до сключване на последното допълнително споразумение и тази – „експерт сигурност“, която е заемал след 07.11.2022 год., като е изложил подробни съображения за разликата в двете длъжности, твърдейки, че има разлика не само в наименованието, но и в основните трудови задължения, както и в изискванията за заемане на всяка една от тях. Ответникът твърди, че последната заемана от ищеца длъжност е част от „административния персонал“, поради което и при назначаване на служителя на по-отговорна длъжност работодателят е бил в правото си да определи срок на изпитване.

Оспорва твърденията на ищеца, че се касае за фиктивна промяна на длъжността, тъй като работодателя е имал и ново щатно разписание, действаща към момента на сключване на допълнителното споразумение. Ответникът счита, че не е на лице твърдяната от ищеца недействителност на клаузата за изпитване, като сключеното допълнително споразумение е било по взаимно съгласие, на ищеца е определена за заемане нова длъжност, като поради това работодателя е имал право да включи срок на изпитване. Твърди се в отговора, че при заемане на новата длъжност ищеца е показал незадоволителни резултати в продължение на три месеца, поради което и работодателя в срока на изпитване, уговорен в негова полза е прекратил трудовия договор и в този смисъл уволнението е законно , а предявените искове неоснователни. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа наведените с отговора доводи, за неоснователност на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че ищецът е започнал работа при ответника по силата на сключен на осн. чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ трудов договор № 137/ 23.05.2021 год., като е бил назначен на длъжност „оператор сигурност“, на пълно работно време, с място на работа магазин „Булмаг“ 12 гр.Търговище, със срок на изпитване шест месеца, който срок е договорен в полза на работодателя. Установи се от представените писмени 2 доказателства, че с допълнително споразумение от 30.06.2021 год. и считано от 01.07.2021 год. ищецът е бил преназначен на длъжност „Старши сътрудник охрана“, при пълно работно време и със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, при запазване на всички други условия по първоначалния трудов договор. Не се спори, че в срока на изпитване ответникът не е предприел действия по прекратяване на трудовия договор на ищеца и същия, съгласно чл.71, ал.2 от ГПК следва да се счита за окончателно сключен и безсрочен. С допълнително споразумение от 01.03.2022 год. и считано от същата дата ищецът е назначен на нова длъжност „организатор охрана“, като за новата длъжност е определен срок на изпитване шест месеца, в полза на работодателя, а с допълнително споразумение от 07.11.2022 год. ищецът е назначен от длъжност „Организатор охрана“ на длъжност „Експерт сигурност“, считано от 07.11.2022 год., при основно трудово възнаграждение 760,00 лв., като за новата длъжност е определен срок на изпитване шест месеца, в полза на работодателя. Не се спори от страните, че ищецът е изпълнявал трудовите си функции в магазин „Кауфланд“ гр.Търговище. В срока на изпитване по последното допълнително споразумение ответникът, със Заповед № 48 / 20.02.2023 год. е прекратил, на осн. чл.71, ал.1 от КТ трудовия договор с ищеца, считано от 20.02.2023 год. От приложените на л.32 -35 от делото писмени доказателства се установи, че считано от 01.09.2022 год. работодателят е утвърдил ново щатно разписание, в което има заложени 14 щ.бр. за длъжността „Организатор охрана“ при основно трудово възнаграждение 740 лв. и 37 щ.бр. за длъжността „Експерт сигурност“ при основно трудово възнаграждение 760 лв. От показанията на разпитаните по делото св.С. и С. се установи, че в структурата на ответника длъжността „експерт сигурност“ е отнесена към ръководни длъжности, такива които изискват по-високи организаторски умения и са натоварени с по-високи изисквания, при съответно по-високо възнаграждение от длъжността „организатор охрана“. И двамата свидетели в показанията си заявиха, че трудовите функции за двете длъжности са различни, както по длъжностна характеристика, така и по реално изпълнявани трудови задължения. От показанията на св.С. се установи, че ищецът е поискал от работодателя да бъде назначен на длъжността „ експерт сигурност“, като по-висока длъжност, с по-високо възнаграждение, а и предвид мястото на работа магазин „Кауфланд“ за служителите заемащи такава длъжност освен основното трудово възнаграждение са били определяни и допълнителни бонуси от възложителя, каквито не са давани да другите служители осъществяващи охранителна дейност. От показанията и на двамата свидетели се установи, че ищецът е работил при ответника от години, като е заемал различни длъжности и в различни обекти, но в последното допълнително споразумение е определен срок на изпитване именно поради заемането на нова различна длъжност, а от показанията на св.С. се установи, че в рамките на изпитателния срок, след изтичане на три месеца и поради отказ на ищеца да изпълнява законови нареждания на работодателя, именно във връзка с новите му трудови функции и приемайки, че ищеца няма качества да изпълнява длъжността ответникът е предприел действия по прекратяване на трудовото правоотношение. Показанията на св.М. съдът не кредитира, доколкото се установи, че ищецът е започнал работа на мястото на свидетеля, който е напуснал т. е. последния няма преки наблюдения и впечатления от това какво точно 3 е работил ищеца, а показанията му, че в ответната фирма има единствено длъжност „охранител“ не кореспондират с писмените доказателства по делото.

При така установеното съдът прави следните изводи: Ищецът твърди,че заповедта, с която е прекратен трудовия му договор е незаконосъобразна на няколко основания. На първо място твърди и моли да се установи със сила на присъдено нещо, че е недействителна клаузата за изпитване в последното сключено между него и ответника допълнително споразумение към трудов договор от ноември 2022 год., с която в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване от шест месеца и като такава тя не поражда действие, като твърди, че независимо от наименованието на заеманата длъжност е изпълнявал едни и същи трудови функции и ответникът не е имал за цел да изпитва качествата на работника, а е целял да заобиколи закона и защитата, с която ищеца се ползвал при уволнение по чл.333 от КТ, поради заболяване, което е било известно на работодателя. Съдът счита наведени от ищеца основания за недействителност на клаузата за изпитване неоснователни по следните съображения : Чл.70, ал.5 от КТ въвежда забрана за повторно сключване на договор за изпитване между работника/служителя и работодателя, но само за една и съща работа, като съгласно практиката на ВКС - Решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК - от значение за преценката дали работата е една и съща е не наименованието на длъжността, а трудовите функции изпълнявани от работника/служителя.

По аргумент на противното няма законова забрана между един и същ служител при същия работодател да бъде уговорен срок за изпитване и да бъде сключен такъв договор, ако работника е приел да изпълнява друга длъжност, различна от заеманата до тогава, или забраната по чл. 70, ал. 5 КТ е неприложима в хипотезата на изменение на трудов договор, с който работникът или служителят изпълнява друга работа /трудова функция/ - Решение № 338 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 64/2011 г., IV г. о., ГК., Решение № 344 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК. Решение № 208 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4983/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 160 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2014 г., IV г. о., ГК и др. По делото се установи, че по чл.119 от КТ страните са изменили съществуващото между тях трудово правоотношение, като е било изготвено и подписано, както от работодателя, така и от ищеца допълнително споразумение, с което е изменено съществуващото трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, като ответникът е възложил, а ищеца е приел да изпълнява длъжност, различна от заеманата до момента и се е съгласил с клаузата за изпитване за срок от 6 месеца, уговорена в полза на ответника. При съвпадение волеизявленията на работника и работодателя, довело до изменение на съществуващото трудово правоотношение е ирелевантно кой от двамата е инициирал това изменение. Самото сключване на допълнителното споразумение и изменението в елементите на съществуващото трудово правоотношение не води до отпадане забраната на чл.70, ал.5 от КТ, а само когато по силата на него се променя съществено трудовата функция на работника. По делото са приложени длъжностни характеристики за длъжността, която ищеца е заемал преди уволнението и за тази която е изпълнявал до сключване на допълнителното споразумение от ноември 2022 год., като при сравнителен 4 анализ между тях е видно, че новата длъжност е не само различна като наименование от старата длъжност, но има съществена разлика в общите изисквания и характеристики, както и в специфичните трудови функции, а така също и различно място и подчиненост в структурата на работодателя. При сравняване на длъжностните характеристики е видно, че длъжността „експерт сигурност“ е по-висока длъжност, възложени са повече ръководни, организаторски и контролни задължения, възложени са обучителни функции и т.н. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, каквото страните са постигнали със сключване на допълнителното споразумение от ноември 2022 г. представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата.