Определение № 1817 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1817 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002900929 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Саневиан“ ООД, гр. София срещу решение № 26 от 23.01.2023 г. по в. т. д. № 795/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 260344 от 19.05.2022 г. по т. д. № 2690/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу „Венис казинос“ ООД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците във „Венис казинос“ ООД, взети на 12.12.2019 г., по т. 2, пр. 1 от дневния ред за освобождаване на Росица Георгиева Петрова като управител на дружеството и по т. 2, пр. 3 от дневния ред за избор на Юлиян Борисов Захариев за нов управител на дружеството. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която по иска по чл. 74 ТЗ на „Саневиан“ ООД срещу „Венис казинос“ ООД е отменено решението по т. 3 от дневния ред на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 12.12.2019 г. за промяна в адреса на управление на дружеството, не е обжалвано и е влязло в сила. С влязло в сила определение от 3.12.2020 г. по т. д. № 2960/2019 г. на Софийски градски съд /определението е потвърдено с определение по ч. гр. д. № 993/2021 г. на СГС, което не е допуснато до 1 касационното обжалване с определение по ч. т. д. № 1925/2021 г. на ВКС/ производството по делото е прекратено в частта по исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на същото общо събрание на съдружниците в ответното дружество по т. 1, с което не се приема решение за избор на одитор, и по т. 2, пр. 2, с което е отказано да бъде прието решение за освобождаване на досегашния управител от отговорност.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че в противоречие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че нередовността в свикването на общото събрание не е доказана предвид непредставяне на препис от поканата за свикването му. Сочи, че в противоречие със закона – чл. 137, ал. 6 ТЗ съдът е отхвърлил и доводите на касатора ищец, че вземането на оспорените решения е опорочено, тъй като не са представени изрични пълномощни за участие в заседанието на общото събрание, които да посочват и начина, по който следва да бъде упражнено правото на глас на съответния съдружник. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ липсва необходимо мнозинство за приемането на решенията на общото събрание по точка 2, пр. 1 и пр. 3 от дневния ред. Счита, че съдът е следвало да тълкува дружествения договор при приложение на критериите по чл. 20 ЗЗД и да приеме, че за вземането на процесните решения в дружествения договор е предвидено мнозинство от 80 % от капитала, тоест по-голямо от законоустановеното, което определя взетите решения като незаконосъобразни. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. При предявен по реда на чл.

74 ТЗ иск, когато като основание за отмяна на решението се сочат допуснати процедурни нарушения при свикването и/или провеждането на общото събрание, следва ли ответното дружество да докаже законосъобразното свикване и/или провеждане на заседанието на общото събрание? 2. Изрично ли е по смисъла на чл. 137, ал. 6 ТЗ пълномощно за участие и гласуване на заседание на общото събрание на съдружниците, ако в същото не е предвиден начинът, по който пълномощникът следва да упражни правото на глас на своя 2 упълномощител?; 3. Следва ли при тълкуването на дружествения договор съдът да изхожда от изявената от страните воля и длъжен ли е да установи действителното и съдържание, като прилага установените в чл. 20 ЗЗД критерии?; 4. Следва ли въззивният съд да следи за неправилно или непълно разпределение на доказателствената тежест и при необходимост да повтори опороченото действие на първоинстанционния съд?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?; 6.

Разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“ Твърди, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 - на решение № 104/03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г., I т. о., решение № 107/13.10.2010г. по т. д. № 1123/2009г., I т. о., решение № 26/02.04.2009 г. по т. д. № 533/2008 г., II т. о., решение № 812/05.01.2007 г. по т. д. № 434/2006 г., I т. о.; по въпроса по т. 2 – на решение № 60006/19.07.2021 г. по т. д. № 2561/2019 г., I т. о; по въпроса по т. 3 - на решение № 170/15.10.2013 г. по т. д.

№ 595/2012 г., II т. о., решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г., II т. о., решение № 28/01. 03. 2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г., IV г. о., решение № 60033/03.06.2021 г. по т. д. № 614/2020 г., I т. о.; по въпроса по т. 4 – на решение № 151/11.06.2012 г. по гр. д. № 1055/2011 г., III г. о.; по въпроса по т.

5 – на решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., II т. о., решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о. и по въпроса по т. 6 - на решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., I I т. о., решение № 324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009 г., IV г. о. и решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о. Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът „Венис казинос“ ООД и третите лица помагачи на страната на ответника „ВСС 2009“ ЕООД, „Би гейминг груп“ ООД и „Братя Матеви“ ООД не са депозирали отговори на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.

2, пр. 3 ГПК, приема следното:

3

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е приел, че между страните не се спори, че на 12.12.2019 г. в гр. София е проведено извънредно общо събрание на съдружниците във „Венис казинос“ ООД при дневен ред: 1. вземане на решение за избор на одиторско дружество – „Ейч Ел Би България“ ООД за заверка на ГФО на дружеството; 2. вземане на решение за освобождаване на досегашния управител и освобождаването му от отговорност, както и избор на нов управител; 3. вземане на решение за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. От протокола за проведеното събрание съдът е установил, че на него са присъствали представители на всички съдружници, като съдружниците „Саневиан“ ООД и „ВСС“ ЕООД са представлявани от пълномощници с пълномощни, приети като доказателства по делото.

Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца въззивник за нередовност на процедурата по свикване на общото събрание поради непредоставяне на подробна информация за подлежащите на гласуване точки от дневния ред. Изтъкнал е, че по делото няма спор, че съдружниците са редовно поканени за участие в процесното общо събрание.

Счел е за недоказано твърдението на ищеца за липса на подробна информация за проектите на подлежащите на гласуване решения, тъй не е представил препис от поканата за процесното извънредно общо събрание. Решаващият състав е формирал извод, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ТЗ, доколкото от представените по делото пълномощни се установява, че съдружниците „ВСС 2009“ ЕООД и „Саневиан“ ООД са учредили в полза на представлявалите ги лица представителна власт за участие в извънредното общо събрание на съдружниците на 12.12.2019 г. и в пълномощните са указани проектите на решения, по които пълномощниците следва да гласуват от името на съответния съдружник.

Съдът е направил заключение и за липса на опорочаване на взетите решения за освобождаване на стария и избор на нов управител поради неспазване на изискването на закона и дружествения договор относно мнозинството за вземане на атакуваните решения. Доколкото уговорката по 4 чл. 20 от дружествения договор, че горните решения се вземат „с мнозинство, повече от 8 от капитала“, е неясна и не може да бъде извлечена действителната воля на съдружниците, съдът е приел, че в случая е приложимо предвиденото в закона мнозинство за вземане на решенията, а именно – повече от 1 / 2 от капитала, като оспорените решения са приети именно с посоченото мнозинство.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият от въведените от касатора въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е свързан с оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е счел, че с оглед непредставянето от негова страна на поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в ответното дружество не може да се приеме за опорочена процедурата по свикване на събранието. В обжалвания акт действително е прието, че твърденията на ищеца за липса на подробна информация за проектите на подлежащите на гласуване решения не се доказват при условията на пълно и главно доказване, тъй като въззивникът ищец не е представил препис от поканата за събранието, а видно от протокола за провеждането – не е сторил и възражения в тази насока. Независимо от изложеното от съда, в случая се касае до въпрос, който въобще не е включен в предмета на делото, тъй като исковете по чл. 74 ТЗ не са основани на твърдения за нарушения в процедурата по свикване на общото събрание. В исковата молба, без да се оспорва редовността на свикването на общото събрание, се поддържа, че дневният ред на събранието не е отговарял на изискванията на закона и не е бил в достатъчна степен точен и конкретен.

Поради това включеното в поставения от касатора въпрос твърдение за 5 въведено като основание на исковете по чл. 74 ТЗ допуснато нарушение при свикването на събранието не съответства на обстоятелствата, от които се извежда спорното потестативно право. Изложеното изключва съответствието с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и на процесуалния въпрос по т. 4 относно задълженията на въззивния съд във връзка с неправилното разпределение от първоинстанционния съд на тежестта за доказване, доколкото той е поставен във връзка с изводите на въззивния съд относно доказването на редовността на свикването на процесното общо събрание.

По втория релевантен за изхода на спора въпрос е формирана практика на ВКС. С решение от 21.06.2024 г. по т. д. № 2247/2022 г. на ВКС, I т. о. при позоваване на задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС и на постоянната практика на ВКС относно понятието изрично пълномощно в хипотезата на чл.