Решение № 821 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря А. Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100108615 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Д. Б. А.-О. твърди, че с ответника В. Х. О. има сключен граждански брак от 32 години и две пълнолетни деца. Поддържа, че през съвместния им живот е понасяла физически и психически тормоз. За първи път, на 20.01.2022 г. нейният съпруг я заплашил с пистолет, като се е заканил с убийство. По отношение на извършеното от В. О. спрямо ищцата престъпление на 27.04.2022 г. е одобрено от СРС споразумение по НОХД № 5237/2022г. на СРС, НО, 103 състав. Със същото, В. О. се признава за виновен за това, че за времето от 20.01.2022 г. до 11.02.2022 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с пет деяния осъществил поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обосновка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, представляващо престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Ищцата поддържа, че в резултат на извършеното спрямо нея престъпление е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в емоционална травма, промяна на обичайния й начин на живот и увреждане на общественото и професионалното й положение. Ищцата сочи, че заема длъжността прокурор във ВКС „1-ви отдел“, вследствие на деянието се чувства унижена, посрамена пред колегите и обществото, като психо емоционалната травма се е довела до влошаване на здравословното й състояние. Ищцата сочи, че след извършеното от нейния съпруг първо деяние на 20.01.2022г. е била силно 1 уплашена, тъй като живеят само двамата и ответникът е притежавал оръжие. Същият през целия им съвместен живот е проявявал агресия, която за първи път беше с отправена закана за убийство, която счита, че е напълно реално да извърши. Ето защо е напуснала семейното жилище и се е изнесла в жилище под наем, въпреки, че притежават в гр. София няколко апартамента, защото е изпитвала страх, че ответникът може да я открие и извърши това, с което се е заканил. И до момента изпитва силен страх и пази в тайна местоживеенето си от всички нейни роднини и приятели.

Ищцата Д. А.-О. поддържа, че изпитва страх и когато отива на работа, и когато се прибира. Ограничила е контактите си до минимум, не се среща почти с никого, което влияе много зле на психиката й. От случилото се не е участвала в празници, имала е покани от колеги за театър и концерти, но е отказвала, защото се страхува, не може да спи нощем изобщо. В служебен план се чувства изключително притеснена, тъй като случая е станал достояние на колегите й, самочувствието и авторитетът й са понижени. Престанала е до комуникира с колегите си, тъй като се срамува от това, което се е случило. Сочи, че работи в областта на наказателното правораздаване, занимава се с дела с фактическа и правна сложност, а в случая тя е жертва на престъпление. Прекъснала е връзка с децата си, с майка си и сестра й, което много й тежи. Не ги посещава, защото ответникът знае къде живеят.

Майка й живее в гр. Кюстендил, а ответникът живее в село в близост до града и изпитва страх, че ще го срещне.

Ищцата сочи, че в резултат на всички притеснения се е влошило здравословното й състояние, като веднага след случая е започнала да изпитва силни болки в десния крак, започнала да куца. При извършен ЯМР е установено, че има дискова херния на кръста, като е засегнат нерв на десния крак, който е възпален. В резултат на това, че десният й крак е увреден, изтръпва, чувства слабост и така на 23.06.2022 г. паднала и си счупила дясната ръка в лакътя (лъчева кост). Сочи, че поради нанесената й психическа травма се е установило е има силно възпаление на бъбреците, което продължава и до момента.

Потърсила е психоаналитик, който се е опитал да успокои психиката й, дал и е напътствия как да заспива. Голям стрес и причинил и фактът, че ответникът, след като е разбрал, че е напуснала общото жилище, я е обявил за общодържавно издирване, като е ходил в 07-Ру и подал молба, което допълнително уронило престижа й пред колегите и обществеността, както и много накърнило достойнството й. Тъй като ответникът постоянно й е звънял и към момента, се стряска, като чуе че звъни телефон. Изпратил й е и съобщение по имейл на 11.06.2022 г., което също възприела като закана с убийство.

Освен обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с търпените негативни изживявания, страх и емоционална травма, ищцата претендира имуществени вреди, подробно описани в молба с вх. № 36546 от 18.04.2023 г. за лечение на дискова херния, счупване на дясна ръка, възпаление на бъбреците и назначена терапия от психиатър.

Ето защо, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ищцата Д. Б. А.-О. моли съда да бъде осъден В. Х. О. да й заплати сума в размер на 50 000 лв., представляваща претърпените от 2 нея неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от противоправно поведение на ответника (закана със убийство), ведно със законната лихва от датата на деликта 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на същата, както и за сумата от 1767,73 лв., представляваща имуществени вреди за лечение, ведно със законна лихва от датата на деликта 11.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски.

Ответникът В. Х. О. е депозирал отговор, в който оспорва изцяло исковата молба по основание и размер. Поддържа, че съдържанието на исковата молба не съответства на реалните факти и обстоятелства. Поддържа, че от още самото начало на 2022 г., ищцата се е стремяла да предизвика негативна ответна реакция, в тежък за него момент – на 17.02.2022 г. е починала неговата майка. Сочи, че е потърпевш от фина форма на вербално насилие и незаслужено унизително отношение. Поддържа, че е търпял поредица душевни болки и страдания, които са дали негативно отражение върху обичайния му начин на живот и върху с години граден обществен авторитет, като бивш служител на правозащитните държавни органи. Претендира възнаграждение за адвокат, по реда на чл. 38 ЗА.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина, която се презумира.

Видно от протоколно определение от 27.04.2022 г. по наказателно дело № 5237/2022 г., на СРС, НО, 103 състав, е одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство, като В. Х. О. се е признал за виновен за извършване на престъпление спрямо Д. Б. А.-О., за времето от 20.01.2022 г. до 11.02.2022 г., изразяващото в пет деяния извършени през непродължителен период от време, като се е заканил с убийство на другиго и това заканване би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. При първото деяние на 20.01.2022г., В. Х. О. с думите „Ако се обадиш на трети лица и кажеш за случая, пистолетът е зареден и ще има повече от два трупа“ е нанесъл удари по тялото на пострадалата и я е заключил в нейната стая.

Със същото споразумение В. Х. О. е признат за виновен и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК (държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия – 140 бр. патрони).

Одобреното от съда споразумение за решаване на делото в наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото е представена заповед за незабавна защита от 14.02.2022 г., постановена по гр.д. № 6799/2022 г. на СРС, 149 с-в, видно от която е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 3 и 3 ЗЗДН В. Х. О. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Б.

А.-О. и е задължен да нея доближава на разстояние не по-малко от 100 метра. Със същата заповед, на ответникът е забранено да приближава жилището, което обитава ищцата, както и местоработата й и местата за социален отдих, на разстояние не по – малко от 100 метра.

Впоследствие с решение № 4978 от 19.05.2022 г. по гр.д. № 6799/2022 г. на СРС, 149 с-в е издадена заповед на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН.

От заключението на изслушаната и приета по делото психологична експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно изготвена, се установява, че са налице тежки негативни емоционални преживявани на Д. Б. А.-О. във връзка със случилото се през процесния период. Не се наблюдават болестни промени, но има повишена тревожност и посттравматичен стрес от насилие, свързан с преживяното. При нея се наблюдава известно разстройство в адаптацията, повишена тревожност и страхови изживявания, тематично свързани с дългогодишен тормоз от страна на съпруга й към нея и децата й, свързан с възприетите от ищцата като особено опасни заплахи от него към нея. За овладяване на невротичната симптоматика биха били полезни психотерапевтични сесии, както и предписаното медикаментозно подпомагане под наблюдението на психиатър. С подходящо професионална подкрепа ищцата би могла да достигне приемливи нива на тревожност, които да не й пречат на социалния живот в толкова голяма степен, както към настоящия момент.

Свидетелката Д.Л. П. сочи, че е член на Управителния съвет на асоциацията на прокурорите, като се е запознала с ищцата през 2020 г., като Д. А.-О. е била ръководител на Апелативната специализирана прокуратура. Направила й е впечатление на стабилна, сериозна дама, като след това поведението й се променило, станала е плаха, променила се е походката й. Разбрала е, че има сериозни проблеми със съпруга й, които са ескалирали до заплаха за убийство и е водено наказателно производство. Ищцата е потърсила друго жилище и е ограничила социалните си контакти. Не споделя пред никого къде живее и роднините й не знаят, за да ограничи възможността съпругът й да ги тормози и да търси информация от тях.

Свидетелката М.Б.Д., сестра на ищцата, сочи че ищцата много се страхува, притеснила се е от действията на О. и от това, че ще бъде застреляна с пистолета му, след инцидента на 20.10.2022 г. Имала е постоянен страх да не бъде преследвана, като са се появили и сериозни здравословни проблеми – силно главоболие и промени в кръвното налягане и др. Ищцата избягва срещи с колеги и роднини, защото се срамува и изпитва страх да не бъде отново заплашвана.

На базата на събраните по делото доказателства, като съобрази и разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът намира, че са доказани всички елементи на фактическия състав, обуславящи отговорността на ответника В. Х. О., на основание чл. 45 от ЗЗД, включително и наличието на вина. Възраженията на ответника в тази насока, че е бил провокиран, не съответстват на установеното по делото, още повече, че е налице акт на наказателния съд, който гражданският съд е длъжен да зачете.

4

Относно неимуществените вреди

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД дефинитивно принцип за справедливост. Като взе предвид обстоятелството, че в дълъг период от време ищцата не се чувства в състояние на безопасност, изпитва силен страх за живота си и срам в социален и професионален план, с оглед упражняваната от нея професия, претърпяла е тежки негативни емоционални изживявания, разстройство в адаптацията и висока степен на тревожност, съдът намира, че сумата от 25 000 лв. представлява справедлив размер на обезщетението, ведно със законна лихва от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният иск по чл. 45, ал.