Решение № 1912 от 15.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1912 гр. София, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100106665 по описа за 2021 година

Ищцата Б.Д., чрез адв. О., твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.10.2020г. в гр. Нови Искър по вина на водача на автобус „БМЗ 320 Просити ЦНГ“ с рег. № ******* Ц.П., нарушил ЗДвП, като предприел изпреварване в лентата за насрещно движение, при което реализирал удар с движещия се в нея л.а. „Пежо Партнер“ с рег. №СВ6361РС. С цел избягване на ПТП, водачът на автобуса предприел аварийно спиране, при което намиращата се в същия като пътник ищца паднала в салона и получила подробно описаните телесни увреждания.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 60 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.01.2021г. – датата, на която е изтекъл срокът на застрахователя за изплати обезщетение въз основа на заявената извънсъдебно от ищцата претенция.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, /който съдът следва да съобрази като подаден в законовия срок, съгласно указанията на САС, дадени с определение от 09.02.2022г. по в.ч.гр.д.№3845 по описа на съда за 2021г./, в който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва вината на застрахования при него водач, като поддържа, че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на л.а. „Пежо Партнер“ М.К., която е отнела предимството на водача на автобуса. Оспорва настъпването на твърдените от 1 ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Навежда евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което е пътувала в автобуса права, без да използва наличните свободни седалки и без да се държи стабилно за наличните ръкохватки и дръжки.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

По делото са ангажирани писмени доказателства – констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и албум към него. За установяване механизма на ПТП по делото са изслушани заключението на съдебна авто-техническа експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.

При разпита в съдебно заседание свидетелят Е.Й. заявява следното: Той е бил пътник в процесния автобус към момента на осъщественото ПТП и също е пострадал. Качил се в автобуса за една спирка от ж.п. гара „Курило“. Возел се прав, държейки се за железния лост в горната част на купето. Събитието се случило около обяд, в автобуса имало много пътници. Част от тях били правостоящи към момента на ПТП, въпреки, че в автобуса имало достатъчно свободни места, защото инцидентът се случил на близко разстояние от следващата спирка и хората се подготвяли да слизат. Според свидетеля автобусът се е движел бързо, с около 50 км/ч, внезапно предприел спиране в авариен режим, при което част от пътниците паднали на пода в салона. Сред падналите били той и ищцата. Не може да каже къде точно се е намирала ищцата преди удара, видял я след това – лежала на пода, държала се за главата и й течала кръв.

Свидетелката М.К. заявява следното: Спомня си за пътния инцидент, тя управлявала л.а. „Пежо Партнер“. Движила се по улица, чието име не знае, която образува кръстовище с улицата, на която е настъпило ПТП. На ъгъла на улицата имало къща и дърво, като дървото покривало знака „Стоп!“. Въпреки това заявява, че е спряла, за да се огледа. Първоначално заявява, че е спряла на нивото на знака „Стоп!“, след което, че е спряла на ръба на кръстовището между двете улици, като не може да посочи дали знакът е точно на ръба или преди него. Уточнява, че спряла така, че да има видимост към главния път, но без да излиза на него. Възприела е в далечината автобус, но преценила, че е безопасно да излезе на пътното платно, предприемайки маневра „завой надясно“. Потеглила с ниска скорост, на първа предавка. В този момент, автобусът предприел маневра „заобикаляне“ на превозно средство – камион или кола, спрял в неговата лента за движение, при което навлязъл частично в лентата за движение на лекия автомобил. Възприемайки опасността, свидетелката незабавно преустановила движението си и се опитала да се върне назад, за да освободи платното. Не успяла толкова бързо да смени предавките на автомобила и настъпил удар. Към момента на удара, управляваният от нея автомобил се е намирал под ъгъл спрямо осевата линия, за която сочи, че не помни дали е била прекъсната или непрекъсната. След 2 удара автомобилът не е бил нито отместен, нито завъртян - останал там, където се е намирал към момента на съприкосновението, а именно – в дясната лента за своята посока на движение.

При разпита в съдебно заседание свидетелят Ц.П. заявява следното: Той е бил шофьорът на процесния автобус. Инцидентът станал някъде около 12:05 ч. Движел се от гара „Курило“ към следващата спирка със скорост около 2030 км/ч. На това място платното за движение няма пътна маркировка.

Възприел в своята лента за движение паркиран автомобил, намалил скоростта, огледал се и тъй като в този момент лентата за насрещно движение била свободна, предприел маневра „заобикаляне“. В този момент от ул.“Иглика“ излязъл лек автомобил Пежо. Възприемайки опасността, свидетелят задействал спирачната система с авариен режим, което предизвикало падане на пътници в салона на автобуса. Когато видял Пежо-то за първи път, свидетелят твърди, че то вече е било в движение и навлязло в лентата, която е лява спрямо посоката на движение на автобуса. Водачката се опитала да върне назад, но не успяла и автобусът ударил леко лекия автомобил, свидетелят заявява, че „леко го е закачил“. Твърди, че е имал видимост към улицата, от която е излязлъл л.а. Пежо, но когато е възприел автомобила, той вече е бил навлязъл на главния път и автобусът е бил твърде близо – на около 2-3 метра.

Заявява, че в автобуса е имало повече седящи места, отколкото пътници – достатъчно за всички, които в този момент са се намирали в него. ПТП е настъпило на около 200 - 300 метра от следващата спирка.

По делото е изслушано заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А., в което е посочено следното:

На 06.10.2020 г. около 12.05 ч. в гр.Нови Искър, кв.”Курило” по ул.

„Търговска“ в посока от ул. „Роден край“ към ул. „Зорница“ в дясната половина на платното за движение се е движил автобус БМЦ 320 ПРОСИТИ ЦНГ, с рег.№ ******* управляван от Ц.Е. П. със скорост около 30 км/ч.

Времето е било дневно, облачно, пътната асфалтова настилка суха с широчина 7,0 м, без пътна маркировка. Когато автобусът се е приближавал към кръстовището с ул. „Иглика“, намираща се вляво, е застигнал паркиран до десния бордюр автомобил. Това е принудило водачът на автобуса да го заобиколи, като навлезе частично с левите си колела в условната лента за насрещното си движение. Когато е започнал заобикалянето, не е имало насрещно движещи се МПС, нито е имало видимо МПС в напречната улица „Иглика“.

В същото време по улица „Иглика“ към кръстовището с ул.

„Търговска“ се е приближил л.а. “Пежо“, модел “Партнер“, с peг. № *******, управляван от М. Е.К.. От фактическа страна, съдът приема, че водачката К. е спряла непосредствено преди кръстовището, за да огледа движението по ул. Търговска, след което е потеглила, за да завие надясно.

Изводът на вещото лице, че водачът на автобуса не е имал видимост 3 към лекия автомобил към момента, когато е започнал заобикалянето, е направен, както е видно от наличните в заключението схеми, на база възприетия от него факт, че водачката на лекия автомобил е спряла на знака „Стоп!“, който е поставен на 4,0 м вляво от левия бордюр на ул. Търговска.

При това положение, намиращата се на ъгъла къща е ограничавала видимостта и към момента, в който е предприел заобикалянето, водачът на автобуса изобщо не е имал възможността да възприеме лекия автомобил.

Като обсъди този извод на вещото заедно с показанията на свидетелката К., съдът намира следното:

Действително, първоначално свидетелката заявява, че е спряла на знака „Стоп!“. Впоследствие обаче пояснява, че същият е бил скрит от дърво и тя е спряла, за да се огледа, а не защото е възприела знака. Ето защо, съдът кредитира показанията в частта им, в която свидетелката заявява, че е спряла „на ръба“ на кръстовището между двете улица, така че да има видимост и в двете посоки. Същата е възприела автобуса визуално от тази си позиция.

Следователно, и водачът на автобуса е имал възможността да я възприеме.

Това обаче той не е направил, т.к. вниманието му е било насочено към установяване липсата на насрещно движение, с оглед предприемането на маневрата заобикаляне. В този смисъл, съдът кредитира и заключението на вещото лице, че във всички случаи автомобилът е станал видим преди да навлезе в платното за движение на ул. „Търговска“.

Когато автобусът е заобикалял паркирания автомобил и се е намирал вляво от него, водачът му е видял потеглящия от напречната ул. „Иглика“ л.а. Пежо Партнер, преценил е, че той ще му създаде опасност от удар и е предприел аварийно спиране, при което автобусът е оставил 4 спирачни следи от задните си колела с дължина 4,9 м. Същевременно е завил и надясно с цел да предотврати удара и да се върне цялостно в дясната си пътна лента, но въпреки това е настъпил челен кос удар между предния ляв ъгъл на автобуса, левия ъгъл на предната му броня с предната дясна част на предната броня на л.а. Пежо Партнер, в зоната на левия край на десния фар.

От своя страна, водачката К. също е възприела опасността, преустановила навлизането в кръстовището, опитала да се върне назад и да освободи платното, но не успяла и се реализирал процесният удар.

Тъй като водачът на автобуса е действал в аварийна ситуация, той е задействал спирачките с максимална ефективност, като е реализирал спирачно закъснение не по-малко от 5,0 м/сек2 , което е създало инерционна сила, действаща напред, равна приблизително на половината от собственото тегло на всеки пътник. Поради голямата стойност на инерционна сила, тя се е оказала непосилна, за да се задържат правостоящите пътници и затова пострадалата пътничка - ищцата БЛ. К. Д. - е паднала на пода.

За да се отговори правилно на въпроса кой от двамата водачи е станал причина с поведението си за настъпването на ПТП /или и двамата са 4 допринесли/, следва на първо място да се отвори на фактическия въпрос за момента, в който всеки от водачите в възприел другия като опасност и предотвратимо ли е било ПТП за всеки от тях, като се вземат предвид скоростта им, разстоянието между тях и др. обективни фактори, съобразени от вещото лице при изготвянето на заключението.

Както беше посочено по-горе, от фактическа страна, съдът приема, че предвид спирането на лекия автомобил „на ръба“ на кръстовището между двете улици, и двамата водачи са имали видимост един спрямо друг. Въпреки, че е възприела автобуса обаче, свидетелката К. е извършила неправилната преценка, че ще може безопасно да навлезе на пътя с предимство, с което е допуснала нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

От своя страна, водачът на автобуса е възприел лекия автомобил като опасност едва след навлизането му на пътя, въпреки, че автомобилът е бил видим и преди това, при потеглянето си от ръба на кръстовището.

При изслушването в съдебно заседание, вещото лице А. заявява, че ако се вземе предвиди фактът, че веднага след навлизането си в кръстовището, лекият автомобил е спрял, а не е продължил да се движи, макар и с малка скорост, и като се извършат съответните изчисления, съобразно изминалия път, с приетата скорост от 30 км/ч, се оказва, че за водача на автобуса найвероятно ударът е бил предотвратим. От гледна точка настъпването на вредите обаче, съдът намира, че това се оказва без значение, защото за да успее да спре за 2 или 3 стотни от секундата по-бързо, отколкото действително е изразходил /3 сек. и 12 стотни според заключението на САТЕ/, водачът пак е следвало да използва максимално аварийно спиране, което, ако ударът е бил избегнат, е можело да предотврати щетите по превозните средства /които не са значителни/, но по никакъв начин не би могло да предотврати падането на пътниците, т.к. последното е предизвикано именно от инерционните сили, възникнали от спирачното закъснение.