Решение № 2 от 08.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Велико Търново, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20244001000093 по описа за 2024 година

С Решение № 18/16.02.2024 г. по т. д. № 102/2022 г. Великотърновският окръжен съд приел за установено по отношение на страните, че П. К. Т. от гр. В. Търново, дължи на „Прокредит банк (България)” ЕАД - гр. София на осн. чл. 422 ал. 1 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 ТЗ вр чл. 79 ал. 1 ЗЗД, съобразно дела си от ½ ид. част в наследство на М. Г. Т., починал на 01.04.2021 г., сумата от 157 000.74 лв., представляваща 1/2 част от дължимата главница по договор № 11/20.01.2020г. към рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013г., сключен между наследодателя й М. Г. Т., действащ в качеството му на ЕТ „Поезия – М. Т.“ и „Прокредит банк (България)“ ЕАД, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 222/09.03.2022г. по ч. гр. д. № 587/2022 г. на ВТРС, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 157 000.74 лв. до пълния предявен размер от 434 001.47 лв., както и изцяло за сумата от 2 318, 64 лв. наказателни лихви за периода 13.01.2022г. – 20.02.2022г., като неоснователен и недоказан.

Осъдил П. К. Т. да заплати на „Прокредит банк (България)” ЕАД - гр. София, сумата от 7 964.49 лв. направени в исковото производство разноски, както и сумата от 3247.96 лв. направени в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Осъдил „Прокредит банк (България)” ЕАД - гр. София да заплати на П. К. Т. сумата от 4 801.28 лв. разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената 1 част от иска.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен, е подадена от ответника П. К. Т. чрез пълномощника адв. В. К.. Счита решението за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, вместо което да отхвърли изцяло предявения иск, като й присъди направените разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К..

Направено е искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.

В писмения отговор, подаден от въззиваемото дружество „Прокредит банк (България)” ЕАД чрез адв. А. Б., е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Счита решението за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, като присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание доводите се поддържат от адв. И. Василева. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на разглеждане са установителни искове по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземанията на ищеца „Прокредит Банк /България/“ ЕАД към П. К. Т. като законен наследник на М. Г. Т. по Договор № 11 към Рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013 г., починал на 01.04.2021 г., в размер на 436 320.11 лв. общо, от които: 434 001.47 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане и 2 318.64 лв. наказателна лихва върху главницата за периода от 13.01.2022 г. до 14.02.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 222/09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 587/2022 г. по описа на ВТРС и Изпълнителен лист № 215/09.03.2022 г.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми.

Съдът е уважил иска по чл. 422 от ГПК за 157 000.74 лв. главница по договора за кредит, като отхвърлил иска в останалата част до 434 001.47 лв. главница и изцяло иска за 2 318.64 лв. наказателни лихви. В частта, с която претенциите са отхвърлени, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013 г.

2

„Прокредит Банк /България/“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя ЕТ с фирма „Поезия – М. Т.“ суми за оборотни средства под формата на кредити на вноски и кредитни линии в размер до одобрен от банката кредитен лимит и при условия, посочени в споразумението. Общият кредитен лимит според споразумението е 200 000 лв., а срокът за погасяване – 09.07.2018 г. Годишният лихвен процент е 6-месечния еuribor плюс 7.4000 пункта надбавка /чл.2.7./.

Съгласно чл. 2.4. от споразумението за всяко усвояване на суми от одобрения лимит кредитополучателят трябва да направи искане до банката и след вземане на решение от страна на банката следва да се сключи анекс, неразделна част от споразумението, като се съобрази общия лимит.

За обезпечаване на отпуснатите суми е уговорено кредитополучателят да учреди особен залог върху всички свои вземания по схеми и мерки за директни плащания на земеделския стопанин от ДФ „Земеделие“ в кампаниите 2013-2017 г. Кредитите от лимита се усвояват ежегодно след като кредитополучателят е получил субсидии от ДФ „Земеделие“ и е погасил текущите си задължения по споразумението.

Кредитополучателят се е задължил да погаси всички усвоени суми по споразумението, в противен случай банката има право да обяви вземанията си за предсрочни изискуеми /чл. 4/.

Споразумението е подписано от ЕТ „Поезия – М. Т.“ като кредитополучател и от М. Г. Т. като солидарен длъжник.

С няколко анекса към споразумението от 24.07.2013 г.,05.02.2016 г. и 24.06.2019 г. кредитният лимит е увеличен съответно на 370 000 лв., 485 000 лв. и 600 000 лв., като е променян и крайният срок на договора. С последния анекс срокът за ползване на кредитния лимит от 600 000 лв. е определен на 09.07.2024 г., като е уговорено задължение на кредитополучателя за учредяване на особен залог върху вземанията към ДФ „Земеделие“ за кампании 2019 – 2023 г.

На 20.01.2020 г. е отправено искане от кредитополучателя ЕТ „Поезия – М. Т.“ за усвояване на суми по рамковото споразумение за финансиране и на същата дата между търговеца и банката е подписан Договор № 11 към рамковото споразумение за усвояване на сумата от 600 000 лв. за оборотни средства. Погасяването е на вноски, падежът е на 09.07.2021 г., а лихвеният процент е 6-месечният еuribor + 2.50%.

Кредитополучателя М. Г. Т. починал на 01.04.2021 г. и оставил за наследници Г.

К. Т. и П. К. Т. – син и дъщеря на брат му, починал през 2007 г. С протокол-съгласие от 27.04.2021 г. двамата наследници постигнали съгласие Г. К. Т., като ЕТ с фирма „Точек – Г. Т.“ да поеме предприятието на ЕТ „Поезия – М. Т.“, а за уравнение на дяловете да заплати на П. К. Т. сумата от 40 000 лв.

С допълнително споразумение към Договор № 11, подписано на 05.07.2021 г.

3 между банката и ЕТ „Точек – Г. Т.“, считано от 09.06.2021 г. е променен начинът на погасяване на остатъка от кредита в размер на 435 000 лв. чрез промяна на размера на погасителните вноски и чрез 12-месечен гратисен период, като е подписан нов погасителен план. Падежът на задължението е променен на 09.07.2022 г. Променена е обслужващата сметка – тази на ЕТ „Точек – Г. Т.“. Постигнато е съгласие едноличният търговец да встъпи в дълга по кредита, което е извършено с договор за встъпване в дълг от 05.07.2021 г.

С уведомителни писма до Г. К. Т., действащ като ЕТ „Т-Г. Т.“ и П. К. Т. банката е отправила изявление за предсрочна изискуемост на кредита. Ответницата П. К. Т. е получила писмото на 02.12.2021 г.

Въз основа на подадено на 04.03.2022 г. пред ВТРС заявление, в полза на банката са издадени Заповед № 222/09.03.2022 г. за изпълнение и Изпълнителен лист № 215/09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 587/2022 г., за дължими от ЕТ „Точек-Г. Т.“ – кредитополучател, Г. К. Т. – солидарен длъжник и П. К. Т. – солидарен длъжник – наследници по закон на починалия длъжник М. Г. Т., суми, както следва: 434 001.47 лв. главница по Договор № 11 от рамково споразумение за финансиране от 12.03.2013 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното изплащане; 2 318.64 лв. наказателни лихви за периода 13.01.2022 г. – 14.02.2022 г. и 8 726.40 лв. разноски.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е било връчено на ответницата на 26.05.2022 г., която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подала възражение. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на банкатавзискател да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е връчено на банката на 15.07.2022 г. Исковата молба е подадена на 08.08.2022 г., т. е. в срока по чл. 415, ал.

4 от ГПК.

Със споразумение от 2023 г. /без дата/ страните са констатирали, че общият размер на дълга към 05.04.2023 г. е в общ размер 444 047.02 лв., от които: 435 000 лв. главница, 1 238.54 лв. договорна лихва, 655.48 лв. наказателна лихва и 7 153 лв. разноски. Договорено е в срок до 31.08.2023 г. кредитополучателят ЕТ „Точек – Г. Т.“ да заплати три вноски – две от по 120 000 лв. и една от 110 000 лв., като при плащане на тези суми банката ще опрости остатъка от задължението.

Пред първата инстанция са допуснати две съдебно-счетоводни експертизи.

Според първата експертиза, изготвена от вещото лице Б. Е., на 09.06.2021 г. банката е отпуснала на кредитополучателя ЕТ „Точек – Г. Т.“ транш от 435 000 лв., като сумата е усвоена въз основа на заместване в дълг. Банката е удържала суми, постъпили по сметката на ЕТ „Поезия – М. Т.“ от ДФ „Земеделие“. ЕТ „Точек – Г. Т.“ не е извършвал плащания по кредита. .

Според втората експертиза, изготвена от вещото лице Т. Б., банката реално не е предоставила кредит на ЕТ „Точек – Г. Т.“, а по силата на договора за встъпване в дълг 4 и допълнителното споразумение от 05.07.2021 г. търговецът е встъпил в дълга на ЕТ „Поезия – М. Т.“ в размер на 435 000 лв., като задължението е записано по партидата на ЕТ „Точек – Г. Т.“. Вещото лице е отчело всички платени суми по кредита и заключението му е, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимите суми са в размер на 436 320.11 лв., от които: 434 001.47 лв. главница и 2 318.64 лв. наказателни лихви, а към датата на изготвяне на заключението, като се съобрази платената на 30.05.2023 г. сума в размер на 120 000 лв., дългът по кредита възлиза на 425 384.08 лв., от които: 314 001.47 лв. главница, 2 318.64 лв. наказателни лихви, 45 027.07 лв. съдебни разноски и 64 036.90 лв. законни лихви.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземането на ищцовата банка към ответницата в размер на 157 000.74 лв. дължима главница по Договор № 11/20.01.2020 г. към рамково споразумение за финансиране от 12.03.2013г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 587/2022 г. на ВТРС, е основателен и доказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд.

Безспорно по делото е възникването на облигационна връзка между банката и наследодателя на ответницата въз основа на сключено на 12.03.2013 г. рамково споразумение за финансиране в определен общ кредитен лимит. Съгласно споразумението, усвояването на конкретни суми от лимита се извършва след отправено искане от кредитополучателя и подписване на отделен договор (анекс), в който се определят конкретните параметри на кредита. Такъв договор е сключен на 20.01.2020 г. и сумата по кредита в размер на 600 000 лв. е усвоен от кредитополучателя.

Наследодателят на ответницата М. Г. Т. е кредитополучател по договора в качеството му на ЕТ с фирма „Поезия – М. Т.“. С регистрирането на едно физическо лице като едноличен търговец не възниква нов, различен правен субект, нито разделност на имуществото на физическото лице и това, притежавано от него в качеството му на едноличен търговец. Признаването на търговско качество на едно физическо лице само разширява неговата правоспособност чрез възможността да участва и в търговски правоотношения, затова то отговаря с едно и също свое имущество за задълженията си както по граждански, така и по търговски правоотношения. С оглед на това, предвидената в споразумението отговорност на кредитополучателя и като солидарен длъжник, не е породила никакви правни последици, доколкото едно и също лице – в случая М. Г. Т., действащ като ЕТ „Поезия – М. Т.“, не би могъл да поеме две отделни задължения по договора при условията на солидарност.