Определение № 17540 от 15.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17540 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110132551 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв.

Д. М. за изменение на решение № 1066 от 22.01.2025 г. постановено по гр. д.

№ 32551/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че по делото е предявен и разгледан осъдителен иск, като съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да определи възнаграждение в не по – нисък от минималния размер за всеки иск.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Поддържа се, че в производството по чл. 248 ГПК в полза на молителя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, вместо присъдените 360 лв. с ДДС.

Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е неоснователно. Поддържа, че в практика на СЕС е прието, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер, определен в НМРАВ.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

1

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 1066 от 22.01.2025 г. постановено по гр. д. № 32551/2024 г. по описа на СРС, 39 състав е осъден ответникът „*, със съдебен адрес гр.

София, бул. „*, *, да заплати на Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „*, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 5 лв. частично от 746.55 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № 4394966 от 08.02.2022 г., ведно със законната лихва от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъден ответникът „*, да заплати на Р. Г. П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в настоящото производство. Също така с решението е осъден ответникът „*, да заплати на да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Р. Г. П. пред СРС.

С решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 360,00 лева с ДДС. В случая се касае за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е 5 лв., вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна 2 сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 360,00 лв., представлява адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на всичко гореизложено молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

С оглед на всичко гореизложено молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25760 от 24.01.2025 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М. за изменение на решение № 1066 от 22.01.2025 г. постановено по гр. д. № 32551/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3