Решение № 5262 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5262 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110155214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Първоначално във връзка с предявените искове е образувано производство по гражданско дело 42589/2023г. по описа на СРС 70 състав по искова молба от "Т. С." ЕАД, с ЕИК ********, срещу М. С. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. С......... обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за 1 019,95 /хиляда сто и деветнадесет лв. и 95 стотинки/ лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 181,78 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020г. до 20.02.2023г., като, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 11175/2023г. на СРС, 70 състав.

С решение № 19632 от 31.10.2024 г., постановено по делото, 70 ти състав на СРС е признал за установено по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл.

422, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. С. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. С........., дължи на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК ********, сумите: 1 019,95 /хиляда сто и деветнадесет лв. и 95 стотинки/ лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 174,38 /сто седемдесет и четири лв. и 38 стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020г. до 20.02.2023г., като е отхвърлил иска за разликата над присъдения до пълно предявения размер от 181,78 лева като недоказан, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 11175/2023г. на СРС, 70 състав

С решение № № 7273 / 01.12.2025 по в.гр.д. 448/2025г. по описа на СГС II Е състав съдът е обезсилил на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 19632 от 31.10.2024 г., постановено по гр.дело № 42589/2023г. по описа на СРС 70-ти състав и е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по предявените искове, съгласно мотивите на въззивното решение.

В мотивите на решението на СГС, сочи, че в случая първата инстанция е квалифицирала неправилно предявените искове като такива с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вместо като такива с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД. По така предявеният иск първата инстанция е следвало да укаже на ищеца, че следва да докаже обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответницата – че 1 последната е консумирала тази енергия , както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

Ищецът твърди, че между ответниците и “Т. С.” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и дължат да му върнат онова, с което са се обогатили неоснователно до размера обедняването. Сочи че ответникът ползвал топлинна енергия за стопански нужди но не изпълнил законоустановеното задължение да сключи договор. Изтъква, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. Сочи че съгласно чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Т. С.” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. За процесния период били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Изтъква, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “ Т. С.” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Ето защо има право да търси заплащане и на цената на услугата дялово разпределение. Прилагат се писмени доказателства. Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „Т. С.“ ЕАД и ФГР и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси. Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице - счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. С който се взема становище за неоснователност на исковете по основание и размер.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, и при спазване на задължителните указания на въззивния съд от фактическа и правна страна намира следното

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може 2 да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г.

/ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди.

Не се спори в производството, че до процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойностите посочени от ищеца.

За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че ответника е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно са консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестила разходи - доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче по делото не е било проведено успешно доказване.

Не са представени никакви доказателства, че именно ответника се е ползвал от доставената топлинна енергия и по този начин именно той е спестил разходи за отопление, респективно че неговото поведение е довело до загуби на ищеца.

Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.

При това положение съдът не следва да разглежда направеното възражение за изтекла погасителна давност.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ответницата но тя не е представила доказателства за сторени разноски.

Мотивиран от гореизложеното

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С....., СРЕЩУ М. С. К. с ЕГН **********, и адрес: гр. С......... обективно съединени установителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 1 019,95 /хиляда сто и деветнадесет лв. и 95 стотинки/ лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С......., аб.№ ****** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. с която ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законна лихва за период от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 174,38 /сто седемдесет и четири лв. и 38 стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020г. до 3

20.02.2023г., като, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 11175/2023г. на СРС, 70 състав КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.