Решение № 169 от 09.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ямбол, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Д. Т. Ш. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20242300100277 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Ш. Б. М. от гр. *, действаща чрез пълномощника си адв. М. Грънчарова от АК- Ямбол, с която против ответника Б. Ш. Б. от гр. *, е предявен иск по чл.5 от ЗЛС, във вр. чл. 336, ал.1 от ГПК за поставянето му под пълно запрещение. Ищецът излага, че ответникът е негов син и още от малък е с тежко умствено изоставане, проходи на 1 г. и 7 м., изобщо не е проговарял. На 3- годишна възраст изгуби всички социални умения и поведението му се изпълнило с променящи се стереотипии- стереотипна игра с ръце, подскачане, въртене, клатене на тялото. Не правил очен контакт, не реагирал на името си, в присъствието на хора ставал неспокоен и изпадал в хаотична възбуда. Не може да се храни сам, не може да контролира тазовите си резервоари, страда от „Аутизъм“. Ищецът сочи, че от 6 месечна възраст ответникът е със заболяване „Епилепсия“ и е на постоянна антиепилептична терапия, но въпреки това е с ежедневни припадъци, основно нощем. Към настоящия момент ответникът е в пълна невъзможност да се грижи за себе си, не разбира нищо от случващото се около него, като същият разчита изцяло на грижи на ищеца и неговата майка, тъй като не може самостоятелно да се обслужва и да се грижи за себе си самостоятелно. Ответникът е със 100 % нетрудоспособност с чужда помощ, с пожизнен срок, като последната констатация е, че е с тежка умствена изостаналост с нарушение в поведението и екстремно ниска интелигентност, IQ=30, чести генерализирани епиприпадъци с характеристика на гранд мал.

Ищецът сочи, че ответникът живее постоянно затворен в къщи, не контактува с други лица освен със семейството и не е в състояние да се грижи сам за себе си, да защитава интересите 1 си и да ръководи постъпките си. С изложеното по- горе ищецът обосновава иска за поставяне на ответника под пълно запрещение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подала писмен отговор на исковата молба.

В с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца, който пледира съдът да постави ответника под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

Участващият по делото прокурор от ОП- Ямбол изразява становище за основателност на предявения иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, ответникът Б. Ш. Б. е пълнолетно лице, роден е на 08.02.2006 г.

От представеното по делото Експертно решение № 93380 от 07.11.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД- гр. Ямбол, се установява, че ответникът е с поставена водеща диагноза „Тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение“, за което заболяване с решението на ТЕЛК му е призната 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ, срок пожизнен.

В изпълнение на задълженията си по чл. 337, ал.1 от ГПК съдът проведе личен разпит на ответника, при който с последния не бе осъществен вербален контакт. На зададените от съда въпроси „Как се казва?“, „На колко години е?“, „Къде живее?“ ответникът не отговаря.

От заключението на вещото лице- психиатър д-р Л. Д., извършило назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че ответникът е роден от първа патологична бременност на майката, в срок, раждане със секцио. След раждането грижите за ответника са поети от неговата баба. През първите месеци се развивал правилно, но бил много неспокоен и плачел. По данни на бабата нямал много емоции и усмивки, не проявявал любопитство към играчки, към заобикалящата го среда, към околните. Нямал добър очен контакт и усмивка като средство за комуникация. Правил опити да гука, издавал отделни звуци. На 6 месечна възраст започнал да получава нощни Епилептични гърчове. Установена била Епилепсия и започнато лечение. Проходил на 1 година и 7 месеца и в двигателно отношение почти не се развивал правилно. На около 1 година и 6 месеца спрял да говори и всички опити на близките детето да казва отделни звуци, срички не водили до успех. Не се получавала никаква комуникация с детето. Не обичал силни звуци и лесно се стряскал и викал. Храненето било трудно, защото не проявявал желание за храна, отказвал повечето от храните. Към 3-годишна възраст загубил всички социални умения. Не се заигравал с играчки, не проявявал интерес към околните.

Имал стереотипни движения и извършвал стереотипни действия. Трудно разбирал какво се иска от него, не изпълнявал никакви нареждания или покани. Не се научил да контролира 2 тазовите си резервоари. След навършване на 3- годишна възраст бил консултиран с детски психиатър и психолог и било прието, че детето има много белези на Детски аутизъм. Не посещавал детска градина, защото не можел да се адаптира. Не посещавал детски център, защото не можел да издържа и лесно ставал неспокоен, правил бели, викал, разхождал се монотонно напред- назад и не изпълнявал никакви нареждания. Не посещавал училище, защото не издържал когато има много хора, изпадал във възбудни, себеувреждащи състояния. Няма никакви училищни знания, не се научил да говори, съответно не знае нито букви, нито цифри, не може да чете и да пише. В къщи понякога се опитвал да разглобява някоя нова играчка, но извършвал действията механично и губел лесно и бързо интерес и изоставял играчката. Гледал телевизия, но не сигнализирал дали разбира нещо- нито се смеел, нито имал някаква емоция, реакция или жестове свързани с това, което гледа. Навън понякога се заигравал за кратко време с по-малки деца, но бързо губел интерес. Не се научил самостоятелно да се облича и да се съблича, нито да се мие и къпе. Не може да се храни сам, не умее да използва прибори за хранене. Не контролира тазовите резервоари, постоянно е на памперси. Не използва жестове, не може да покаже какво иска или какво му трябва, не може да покаже къде го боли. Когато е жаден се е научил сам да вземе шишето с вода, като баба му предвидливо слага няколко шишета в различни места, познати за него. Не може сам да вземе храна, храни се избирателно, яде една и съща храна. Не разбира от опасности, не може да се пази. Не усеща болка, когато се удари няма особена реакция. Към настоящия момент ответникът няма елементарни знания и познания за околния живот, няма изградени автономни трудови и битови навици и възможност да се справя самостоятелно. Ориентиран е само за обичайни неща в рамките на организирания бит от баба му, който е изключително ограничен и стереотипен.

Съгласно заключението, ответникът не може да води самостоятелен, разумен живот, няма вербална комуникация, не се ориентира в социалната среда, няма социално ориентирано мислене. Той се нуждае от контрол, надзор и пълно обгрижване. Според експертиа, Б. Ш. Б. има белези на детски аутизъм и от ранна детска възраст при него има изоставане в нервно-психичното развитие- умствена изостаналост (слабоумие), в неговия случай- тежка умствена изостаналост, в резултат на което освидетелстваният няма нито училищни знания, нито елементарни житейски познания и социална ориентация. При ответника е налице генерализирано разстройство в развитието и задържане в развитието на интелекта. От 6- месечна възраст той страда от Епилепсия, която също допринася до органична промяна на целия спектър мозъчни функции. Страда от детски аутизъм- вид генерализирано разстройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно или нарушено развитие възникнало преди 3- годишна възраст и проявяващо се с абнормен тип функциониране в три области: на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и стереотипно. Освен това от ранна детска възраст ответникът има изоставане в нервно-психичното си развитие- към настоящият момент има тежка умствена изостаналост. Това заболяване се смята за вродено или придобито в първите три години от живота на детето. Умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията /когнитивни, 3 речеви, двигателни и социални/, които възникват в процеса на развитието и формират общото ниво на интелигентност. Ответникът няма развита реч, няма придобити никакви знания и умения, поведението му е стериотипно, той не може да функционира самостоятелно и се нуждае от постоянно обгрижване. Към момента възможностите му за развитие са изчерпани. Той не може да води самостоятелен, разумен живот, не се ориентира в социалната среда, няма социално и практично ориентирано мислене. Умствената изостаналост се определя като състояние на слабоумие. В резултат на заболяването си Б. Ш.

М. не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Предвид наличното слабоумие е неспособен да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС.

Същият е процесуално допустим, като предявен от бащата на ответника, който е негов близък роднина и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а съгласно ал.2, пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

Както се определя от ППВС № 5/1979 г., предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие /наричано в съдебната практика медицински критерий/ и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи /наричана юридически критерий/. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние /респ. слабоумието/. По делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси.

Преценката относно социалните умения се дължи от съда. Особеното в това производството се изразява преди всичко в задължението на съда да разпита лично лицето, чието поставяне под запрещение се иска и и ако съдът се убеди, че ответникът има явни отклонения от нормалната психика да изслуша разпит на близките му, на свидетели и да изслуша 4 експертиза.

Въз основа на доказателствата по делото и придобитите преки и непосредствени впечатления от разпита на ответника в съдебно заседание, съдът намира основание да се приеме, че Б. Ш. Б. няма знания и познания за обкръжаващата го среда и околния свят. Няма умения и способност за самообслужване на елементарно битово ниво, няма изградени умения за социално функциониране, няма речеви умения. Не може да взема решения, да прави планове, не може разумно и самостоятелно да организира ежедневието си. Той изцяло е зависим от грижите на своите близки. Предвид наличната диагноза ответникът не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, той е неспособна да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособен е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди. Състоянието на Б. Б. е необратимо и той има и ще има постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието. Така описаното заболяване е тежко и липсва каквато и да е психична годност, поради тежестта на „слабоумието", т.е. налице е медицинският критерийналичие на слабоумие. От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в тази насока, че ответникът не е в състояние сам да извършва действия, свързани с обслужването си в ежедневието и е изцяло зависим от грижите на близките си. При това положение, предвид тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към постъпките, както и необратимия ход на заболяването дават основание за доказаност и на юридическия критерий- невъзможност за ответника да се грижи за своите работи, поради слабоумие, тъй като той не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да защитава своите интереси, като изцяло са засегнати критериите за дееспособност. С оглед на изложеното, съда преценя иска като основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ответника Б. Б. бъде поставен под пълно запрещение.