Решение № 290 от 20.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Карлово, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101681 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Х. Д. К. твърди, че между него и ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в качеството на кредитодател бил сключен договор за банков кредит № ***************************** от *** г. По силата на съглашението ищецът получил в заем сумата от 21 000 лева.

Лихвеният процент на разходите бил в размер на 6.6 % за периода от отпускането на кредита до 17.10.2018 г. След изтичането на посочения срок банката прилагала годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка от 6.0533 пункта.

Съгласно т. 4.2, буква „а“, допълнително за периода до 17.08.2018 г. се дължала годишна лихва в размер на 7.6 %, като след изтичане на този срок за остатъчния период на банковия кредит лихвеният процент се увеличавал с надбавка от 7.0533 пункта, а към датата на сключване на договора лихвеният процент бил в размер на 0.5467 %, при годишен процент на разходите в размер на 6.90 %.

Освен главницата по договора заемателят следвало да заплати и премия по застраховка „Спокойствие с FiHealth“ по потребителски кредити на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. С., в общ размер на 5.5 % от застрахователната сума, като кредитополучателят се задължавал да сключи застраховка на 100% от целия размер на кредита.

Общата дължима сума била в размер на 28 744.45 лева, като как била формирана тази сума в договора не ставало ясно, тъй като в нея била включена и застрахователна премия, ведно с възнаградителна лихва, разпределена на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 1

239.54 лева.

Допълнително се начислявала и застраховка, като величината била променлива с всяка една погасителна вноска. Така на практика кредитополучателят имал променлива месечна погасителна вноска за целия период на договора.

Застрахователната премия била включена към главницата по договора за кредит като допълнителна премия „Спокойствие с FiHealth“ и била неразделна част от договора съгласно погасителния план.

Твърди се, че застрахователната премия не била включена в ГПР, иначе ищецът щял да знае, че кредитът се оскъпява в пъти повече от обявената в договора цена. Не бил ясен размерът на застрахователната премия, нито размерът на възнаградителната лихва, тъй като бил налице променлив лихвен процент.

Договорът бил потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Договорът бил недействителен и поради това, че размерът на шрифта на погасителния план към договора и на застрахователната премия, като неразделна част от договора за кредит, бил помалък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Помалък бил и шрифтът на застрахователния пакет по застрахователна програма „Спокойствие с FiHealth“, както и на общите условия по застраховката.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК застрахователните полици били част от договора за кредит. Твърдяло се, че застрахователните полици били с размер на шрифта по-малък от 12, поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът бил недействителен.

Клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречието с материалния закон – чл. 143, ал. 1, т. 18 от Закона за защита на потребителите, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗПК и чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, както и поради противоречието с добрите нрави.

Твърди се, че при изчисляването на ГПР не били взети предвид застрахователните премии по застраховката по застрахователна програма „Спокойствие с FiHealth“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията“, както и таксата за разглеждане на искане за отпускане и управление на кредита.

ГПР бил неправилно изчислен, респективно стойността му, посочена в договора, не била реалната такава.

С невярното посочване на ГПР било допуснато нарушение на чл.

143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП, съгласно който нищожна поради неравноправност била клаузата в потребителски договор, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Неправилното изчисление на ГПР водело и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 2 от ЗПК, който разпореждал ГПР да се изчислява по формула съгласно Приложение № 1 към закона и този размер да се посочва точно в договора.

2

Допускано било и нарушение на чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, според който заблуждаваща е търговската практика, съдържаща невярна информация или която по някакъв начин заблуждава или може да заблуди средния потребител и го подтиква или може да го подтикне да вземе решение за сделка, което иначе не би взел.

В конкретния случай липсата на точен размер на ГПР, респективно оскъпяването на кредита, въвеждала в заблуждение ищеца и оттук се допускало нарушение на добрите нрави при сключването на договора.

Поради това договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Недействителността на договора за потребителски кредит означавала, че потребителят връща единствено заемната сума по договора.

Твърди се, че по договора била заплатена изцяло главницата, както и допълнително начислени вноски по кредита на ответника. Това обуславяло правния интерес на ищеца да претендира заплащането на сумата от 50 лева, платена над заемната сума, която сума била получена при начална липса на основание в патримониума на ответника.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че договор за банков кредит с № ***************************** от * г. е нищожен и осъди ответника да му заплати сумата от 50.00 лева, платена над заемната сумата, получена от ответника при първоначална липса на основание по нищожност на договора за банков кредит. Претендират се разноските по делото.

Ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Право на кредитополучателя било да избира банката – кредитор, вида на кредита, размера на заемната сума, срока и начина на погасяване, размера и вида на лихвата, както и всички други съществени условия на кредитното правоотношение. В конкретния казус бил сключен индивидуален договор за банков кредит.

Още повече, че всички съществени клаузи били изначално известни на клиента. Тук било без значение обстоятелството дали кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите в договора, тъй като релевантното в случая било единствено дали потребителят е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора.

Нямало данни това да не било така, нито пък, че волята на страната била опорочена в момента на подписване на договора. Договорът бил обект на конкретно уговаряне между страните, доказано включително и чрез изготвения специален погасителен план.

Със сключения договор за банков кредит кредитополучателят се съгласявал и с подписа си заявявал категорично волята си да сключи съответното споразумение с всички клаузи в него.

Договорът бил съглашение между страните, по силата на което била създадена правна връзка между тях, в която била закрепена свободно изразената воля на всяка една от тях относно параметрите на съглашението. В сключения и подписан от двете страни индивидуален договор страните ясно и категорично били заявили волята си относно всички клаузи в него.

По делото не били представени доказателства, че от страна на ищеца 3 бил правен опит да се изменят/предоговарят които и да е от условията на договора.

Предвид обстоятелството, че при разглеждане на кредитоспособността на кредитополучателя и възможността му да погасява кредит с посочения размер банката съобразила всички обстоятелства към датата на подписване на договора и съответно била преценила, че кредитополучателят може да погасява сума в размера на месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план. Била спазена изискуемата съгласно действащия към датата на сключване на договора Закон за потребителския кредит писмена форма по чл. 10, ал. 1, както и изискването за необходимото съдържание на договора съгласно чл. 11 от закона, включително условията за определяне на лихвата.

Изискване в българското законодателство за подписване от страна на кредитополучателя по договор за кредит на методика за формиране на годишния процент на разходите не съществувало; такова изискване не било налице нито към момента на подписване на процесния договор за кредит (2017 г.), нито съществувало към настоящия момент.

Подписвал се само договорът за кредит, а от 23.07.2014 г. съществувало изискване за подписване и на общите условия към договорите за кредит, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Не можело да се сподели и тезата, че не било ясно какво включва ГПР.

Видно от общите условия към договора за кредит - раздел I, т.1.1., б.

„б“, които общи условия били приложими към момента на подписване на договора за кредит, и които ищецът приел - „Годишен процент на разходите по кредита“ изразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, включващи всички разходи по кредита (лихви, такси, комисиони и другите разходи съгласно Закона за потребителския кредит), свързани с договора за потребителски кредит, които кредитополучателят трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.“ Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Когато точният размер на тези разходи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора.

Когато точният размер на тези разходи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност. „Обща стойност на кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати..

В конкретния случай било спазено изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита - 6.90 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора за кредит – 28 744.45 лева, като били взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

В договора за кредит и по-конкретно т. 5 след посочване на годишния процент на разходите (ГПР) и на общата дължима от кредитополучателя сума като абсолютни числови стойности било възприето, че кредитополучателят дължи такси и комисиони за откриване и обслужване 4 на банковата сметка, по която се обслужва кредитът съгласно тарифата на банката. Принципно ГПР включвал договорния лихвен процент и всички такси и комисиони, които се начисляват по кредита и в действителност представляват неговото оскъпяване или цената, която потребителят следвало да плати за ползвания от него кредит. Преценката дали клаузата е неравноправна следвало да се направи с оглед критериите, посочени в чл. 3, §1 и чл. 5 от Директива 93/13, предвид конкретните обстоятелства по делото като се съобрази отговаря ли конкретната клауза на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност, установени в директивата.

С чл. 4 от директивата било създадено едно изключение от преценката за неравноправния характер на договора, а именно когато клаузата е свързана с основния предмет на договора и съответствието на цената и възнаграждението от една страна, и доставените услуги от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език от гледна точка на икономическо и финансово значение. Освен това с оглед задължителните решения на СЕС (решение С-143/13, С-26/13, съединени С-96/16 и С-94/17) по приложението на чл. 4, §2 от посочената директива, когато клаузите в договора са написани на ясен и разбираем език и ясно били посочени всички разходи и разноски в тежест на потребителя и плащания, които следва да извърши като кредитополучател, е налице изключение на приложението на системата на защита на потребителите.