Определение № 2129 от 28.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2129 гр. София, 28.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20231110207422 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба с вх.№43985/26.05.2023г., допълнена и поддържана с уточнение-жалба с вх. № 185172 от 28.06.2023г. на адвокат М.

М. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Ф. М. М., ЕГН:

********** срещу Постановление от 16.06.2023г. с вх. № 173326/19.06.2023г. на СРП по ДП № *******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ********/2021 г. по описа на СРП, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Ф. М. М., ЕГН: ********** за отмяната на действащата спрямо него мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Република България“, наложена му на основание чл.68, ал.1 от НПК по ДП № *******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ********/2021 г. по описа на СРП с постановление на прокурор от 14.07.2022г.

За да гарантира своевременен достъп до правосъдие за страните и в изпълнение на указания на съда от постановеното определение № 1809/02.06.2023г. по НЧД № 7422/2023г. по описа на СРС, НО, 9 състав, на 20.06.2023г. под вх.№ 175814/20.06.2023г. е докладвано на съдията-докладчик Постановление на СРП от 16.06.2023г. по ДП № ******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ********/2021 г. по описа на СРП.

С постановлението на прокурора е отказано на обвиненото лице Ф. М.

М., ЕГН: ********** да бъде отменена наложената му мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ до приключване на наказателното производство.

На основание определение №2040 от 20.06.2023г. по НЧД № 7422/2023г. по описа на СРС, НО, 9 състав във връзка с определение № 1809/02.06.2023г. по НЧД № 7422/2023г. по описа на СРС, НО, 9 състав и Постановление от 16.06.2023г. с вх. № 173326/19.06.2023г. на СРП по ДП № *******9/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ******/2021 г. съдът е дал възможност на 1 обвиняемия Ф. М. М. чрез адвокат М. М. да заявят:

1.). дали поддържат основната си жалба (искане) с вх.№ 43985/26.05.2023г. по чл.68, ал.5 от НПК за цялостна отмяна на наложената от прокурора в ДП мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Р България“ и пред настоящия съдебен състав, или 2.). да заявят искане съдът да разреши временно пътуване до Р Турция на обвиняемия Ф. М. М. за определен период и при какви основания – да се уточни конкретно искането в тази насока, ако се релевира такова;

3.). дали заявяват искане съдът по реда на чл.68, ал.5 от НПК да извърши съдебен контрол на Постановление на СРП от 16.06.2023г. по ДП № ******/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № ********/2021 г. по описа на СРП и респективно какво искане предявяват към съда, 4.). дали искат да допълнят доводите си от основната си жалба (искане) с вх.№ 43985/26.05.2023г. в 7-дневен срок от съобщението по въпросите за отмяната на наложената на подзащитния му М. по реда на чл.68, ал.1 от НПК мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“ до приключване на наказателното производство или 5.). желаят съдебното производство да бъде прекратено, в случай, че произнасянето на прокурора ги удовлетворява.

С определение №2040 от 20.06.2023г. по НЧД № 7422/2023г. по описа на СРС, НО, 9 състав съдът е приел тези указания и процесуални възможности, които са в съответствие с константната съдебна практика на ЕСПЧ за гарантиране на реален, бърз, непосредствен и ефективен достъп до правосъдие от независима, обективна, справедлива и безпристрастна съдебна институция, създадена в съответствие със закона, в процедурата “habeas corpus” в изпълнение на международноправните гаранции на чл.5, §4 и чл.6, §1 от КЗПЧОС за съблюдаване на правото на защита на обвиняемия М. касателно процесуалния му статус на лице, спрямо което действа мярка за държавна процесуална принуда, ограничаваща правото му на свободно териториално придвижване в друга държава (съгласно делото „Ракевич срещу Русия“, делото „Рейнпрехт срещу Австрия“, делото „Чахал срещу Обединеното Кралство“, делото „Тимошченко срещу Украйна“, делото „Ван Дрогенбрьок срещу Белгия“, делото „Ди Уайлд, Омс и Версип срещу Белгия“ и др. на ЕСПЧ.

В депозираната жалба с вх.№43985/26.05.2023г., допълнена и поддържана с уточнение-жалба с вх. № 185172 от 28.06.2023г. на адвокат М.

М. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Ф. М. М. се инвокират подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на СРП от 16.06.2023г. за отказ за отмяната на действащата в ДП по реда на чл.68, ал.1 от НПК спрямо наказателно преследването лице мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. Защитникът адвокат М. поддържа, че отказът на прокурора за отмяната на мярката по чл.68, ал.1 от НПК е незаконосъобразен. Излага се, че спрямо обвиняемият М. е действала в ДП мярка за неотклонение „домашен 2 арест“ и забрана по чл.68, ал.1 от НПК. Релевира се, че делото е приключило с окончателен съдебен акт, но въпреки това действало ограничението по чл.68, ал.1 от НПК. Мотивира се, че обвиняемия М. имал близък възходящ родственик от първа степен, който пребивавал в Р Турция. За болния си родител Г. Ю. К. (негова майка) нямало кой да се грижи, освен обвиняемият М.. Баща му М. М. М. бил твърде възрастен (на 70 години), за да замества необходимите грижи за родителя К. Извършва се позоваване на медицински доказателства за влошеното състояние на родителя К. Защитата заявява становище за пълната отмяна на действащата мярка за процесуална принуда по чл.68, ал.1 от НПК спрямо обвиняемият М.. Аргументира се, че обвиняемия М. напрактика е лишен от възможността да полага грижи, дори и за двамата си родители, пребиваващи в Р Турция. Тази забрана по чл.68, ал.1 от НПК се счита за несправедлива спрямо обвиняемият М.. Защитата се позовава на международните правни гаранции по чл.5§4 и чл.6,§1 от КЗПЧОС, които следва да доведат до задължителната съдебна отмяна на забраната обвиняемият М. да напусне пределите на страната. Защитата заявява, че приветства гарантираната възможност на обвиняемия М. и неговия защитник да обжалват пред съда съгласно съдебната практика на ЕСПЧ по процедурата “habeas corpus” постановлението на прокурора от 16.06.2023г., с което е оставено без уважение искането за отмяната на мярката по чл.68, ал.1 от НПК. На следващо място, поддържа се от адвокат М., че подзащитния му М. винаги се е явявал в наказателното производство и е съдействал на органите на разследването при провеждането на процесуално-следствените действия. Поддържа се твърдение за добросъвестно процесуално поведение от негова страна. Счита се, че липсва злоупотреба с процесуални права и забавянето на ДП във фазата на разследването му. Инвокира се, че обвиняемия М. би бил винаги на разположение на съда и разследващите органи до приключване на делото. Поддържа се, че тежкото влошено здравословно поведение на родителите на подсъдимия М. е юридически факт, който следва да бъде преценен от съда при вземането на решението му за отмяната на забраната по чл.68, ал.1 от НПК. Аргументира се, че липсват данни и опасност обвиняемият М. да се укрие, или да извърши последващо престъпление. Прави се искане съдът да уважи в цялост депозираната жалба и се изразява желание обвиняемият М. да получи достъп до истинско правосъдие.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство, намира за установено следното:

I . Жалбата с вх.№43985/26.05.2023г., допълнена и поддържана с уточнение-жалба с вх. № 185172 от 28.06.2023г. на адвокат М. М. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Ф. М. М. е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – редовна е от външна страна, съдържа изискуемите по закон реквизити в нея, подадена е в законоустановения срок по реда на чл.68, ал.4 от НПК с обоснован правен интерес, от процесуално легитимирана страна с надлежен процесуален представител, пред родово, 3 местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, връчен по законов ред на 22.06.2023г., който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.68, ал.5 от НПК.

Разгледано по същество – ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се остави без уважение.

II. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

ДП № *********/2021 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № *******/2021 г. по описа на СРП е било образувано на 11.11.2021г. с първото действие по разследването (разпит на свидетел) за престъпление по чл.149, ал.1 от НК.

На 11.11.2021г. по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР бил задържан Ф. М.

М..

По справка от 05 РУ-СДВР към 12.11.2021г. задържаното лице М. имало криминални регистрации за кражни, измама, грабеж в периода от 20.02.2002г. до 23.08.2017г.

Според справката си за съдимост към 12.11.2021г. задържаното лице М. било наказано с влязло в сила споразумение по НОХД № 44/2018г. на РС Силистра за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като му било наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

В ДП са разпитани свидетелите - малолетната Т. Н. И. (пострадалата) на 11.11.2021г., непълнолетния Я. С. Т. на 11.11.2021г. и на 15.07.2022г., А. З. Б. на 11.11.2021г., П. К. Г. на 11.11.2021г., М. М. А. на 12.11.2021г., Т. Й.. З. на 12.11.2021г., А. З.Б. от 10.05.2022г., П. К.Г. от 13.05.2022г.

На 12.11.2021г. задържаният по реда на ЗМВР Ф. М. М. бил обвинен за престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, за това на 11.11.2021г., около 16:30 часа в гр.София, в градинката до джамия „Баня Баши“ е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – спрямо малолетната Т. Н. И., като й обарвал гърдите с ръце, опипвал през ластичния й панталон интимните й части с ръце в областта на вагината, опитвал се да я целуне по устата, като блудството е извършено чрез употреба на сила (дърпал я с ръце към себе си) и заплашване (казал и: „Да те еба и пари ще ти дам….Ще ти еба майката….Не искаш ли да те бия“).

С определение от 15.11.2021г. по НЧД 15764/2021г. на СРС, 20 състав, потвърдено с определение на СГС от 23.11.2021г. по ВНЧД № 4557/2021г. по отношение на обвиняемия М. по реда на НПК била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“.

В рамките на провелото се разследване са били изпълнени съдебни експертизи – КСППЕ на л.49 ДП, на л.56 ДП и на л.216 ДП; СВТЕ на л.123 ДП.

Съгласно докладна записка от 2022г. на служители от СДВР при проверка на адреса на обвиняемия М., където се изтърпявала мярката му за неотклонение „домашен арест“ същият не бил установен и намерен на 4

04.01.2022г. Обвиняемият М. след проведени ОИМ и след като е обявен за ОДИ, бил намерен и задържан с постановление на прокурор по чл.66, ал.1 от НПК вр. чл.64, ал.2 от НПК за 72 часа на 19.01.2022г.

С влязло в сила определение № 662/21.01.2022г. на СРС, НО, 94 състав по НЧД № 836/2022г. мярката за неотклонение от домашен арест спрямо обвиняемия М. била изменена в „задържане под стража“.

В ДП били проведени две съдебни процедури по чл.65, ал.1 от НПК по инициатива на обвиняемия М., като исканията му за изменение на мярката му за неотклонение били оставени без уважение.

В производството са се провеждали ОИМ за установяването на пострадалата Илиева за извършване на допълнителен разпит.

Прокурорът в ДП е обектвиирал с постановления указания към разследващите органи какви действия по разследването следва да се извършат.

С постановление от 13.07.2022г. на наблюдаващия прокурор от СРП по ДП била отменена на основание чл.234, ал.8 от НПК мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М.. Същият бил освободен от Следствения арест в гр.София.

С постановление от 14.07.2022г. на наблюдаващия прокурор от СРП спрямо обвиняемия М. била наложена мярка за процесуална принуда по реда на чл.68, ал.1 от НПК „забрана за напускане на пределите на Република България“.