Решение № 1495 от 11.11.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1123/2024
- Вид
- Решение № 1495
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- Николай Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1495 гр. Русе, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520101123 по описа за 2024 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р у с е твърди, че в периода от 26.10.20 22г. до 29.09.2023г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 1300,66 лева по 22 броя фактури в имота на ответника С. Д. К. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“С.“ N:***, бл.“К.М.“, вх.“**“, ет.** с абонатен N:03070520660.
Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 1300,66 лева по 22 броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 92,93 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда - 04.12.2023г.
Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед № 3187/04.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6345/2023г. по описа на Р усенски районе съд.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с която са развити съображения за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.
Видно от представения по делото Договор N: 18/23.12.1994г. етажната собственост на бл.“К.М.“, вх.“**“ и “**“, сключила договор с ищеца Топлофикация Русе за ползване на топлинна енергия.
Видно от Договор N:55/19.11.2001г. м/у етажната собственост на бл.“К.М.“, вх.“**“ и “**“ в гр.Русе и фирма „Дикей-Л“ ООД, за процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършва от „Дикей-Л“ ООД.
Експертът установява, че при спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния имот с административен адрес гр.Русе, бл.“К.М.“, вх.“**“, ет.** с абонатен N:03070520660 е присъеднинен, чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе АД.
Експертът установява, че за процесния период 26.10.2022г. – 29.09.2023г. следва да се разпредели 10,2978 MWh топлинна енергия на стойност 1287,94 лева с ДДС, а с отчитане на дължимите суми за услугата 2 дялово разпределение на топлинна енергия за БГВ общата сума е в размер на 1305,10 лева с ДДС.
При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло до претендирания в исковата молба размер от 1300,66 лева.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 92,93 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото и заповедното производства.
Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски по исковото производство в общ размер на 916,66 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лева държавна такса, 300,00 лева възнаграждение за вещо лице и 441,66 лева възнаграждение за особен представител.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 77,87 лева.
Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 994,53 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. К. с
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от 1300,66 лева представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 22 броя фактури за периода от 26.10.2022г. до 29.09.2023г. в имота на ответника С. Д. К. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“С.“ N:**, бл.“К.М.“, вх.“**“, ет.** с абонатен N:03070520660, както и сумата от общо 92,93 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на 3 депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6345/2023г. по описа на Русенски районен съд е издадена Заповед 3187/04.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. К. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, сумата от 994,53 лева разноски по заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4