Определение № 1746 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1746 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 55091/23.05.2024г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 чрез пълномощника Е. С. К. против разпореждане от 07.05.2024г. по ч. гр. д. № 7529 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXI гр. с., обективирано в заповед № 3793 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Г. П., ЕГН ********** за договорна лихва в размер на 59, 72 лева и лихви за забава 74, 13 лева.

В частната жалба се излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваните части.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за договорната и мораторната лихва, претендирани със заявлението.Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение против П.

Г. П., ЕГН **********, за сумата от 450 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 10.06.2023г. – 10.12.2023г., неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 180 лева , дължимо до 10.12.2023г., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 180 лева, дължимо до 10.12.2023г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 1

25.06.2023г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане, начислени на 09.09.2023г., 74, 13 лева лихва за забава от 11.06.2023г. до 10.12.2023г., ведно със законната лихва в размер на 45, 82 лева, дължима от 10.1.2023г. до 28.04.2024г.

За да отхвърли заявлението в обжалваната част заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност.Приел е, че процесният договор е недействителен съгласно чл.

22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 /липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 47, 23%; ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване е предвидено уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в значителен размер спрямо кредитната сума – общо 360 лева /т. е. 80 % от него/, да се плаща разсрочено във времето, заедно с дължимите вноски по приложения погасителен план, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора; изложени са и доводи за наличие на невярна информация относно общите разходи по кредита, при което – нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава според заповедния съд, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по см. на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.Поради това приема, че реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 от ЗЗП. По тези съображения заповедният съд е приел, че съгласно чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.С оглед качеството на длъжника съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП.В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с 2 повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК.Съгласно чл.

143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит № 40017359703 от 12.05.2023г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и длъжника П. Г. П., ЕГН **********.С договора е предоставена сума в размер на 459 лева за срок от 7 месеца, при месечна вноска в размер на 72, 82 лева, ГЛП 40,70%, ГПР 47, 23% и обща дължима сума по кредита 509, 72 лева.Уговорено е също заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като размерът на вноската за закупените допълнителни услуги е 51, 42 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Общият размер на месечната вноска по кредита и закупените допълнителни услуги е 124, 24 лева, а общият размер на задължението е 869, 72 лева.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 47, 23% като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна лихва и обезщетението за забава, поради което разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.05.2024г., издадено по ч. гр. д. № 7529 по описа за 3

2023г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., обективирано в заповед № 3793 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Г. П., ЕГН **********, за сумата от 59, 72 лева договора лихва и 74, 13 лева лихва за забава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4