Определение № 1595 от 10.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1595 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500873 по описа за 2025 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №4311 от 23.08.2025г.,постановено по гр.д.№4691/2023г.по описа на същия съд е оставeна без уважение молбата на ищеца К. В. Ц.,ЕГН ********** чрез адв. А. Д. от САК по гр.д.№4691/2023г. за изменение на решение № 707/28. 05. 2024г. в частта за присъдените разноски като неоснователна.

Със същото определение на ПРС е оставена без уважение молбата на ответника "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *** по гр.д.№ 4691/2023г. за изменение на решение № 707/28.05.2024г. в частта за присъдените разноски, като неоснователна.

С определението на ПРС е оставена без уважение молбата на ответника "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *** по гр.д.№ 4691/2023г. за спиране на производството на осн. чл. 631 ал. 1 от ГПК като неоснователна.

Срещу така постановеното определение са постъпили две частни жалби , съответно с вх.№28769/15.09.2025г.от ищцата К. Ц. чрез пълномощника й адвокат А. Д. от САК и с вх.№28326/11. 09. 2025г. от ответника „Макроадванс“АД гр.София,чрез юрисконсулт Т.В..

С частната жалба ,депозирана от К. В. Ц. се обжалва постановеното от ПРС определение в частта,в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските ,относно присъденото в полза на адвокат Д. адв.възнаграждение.Изложени са доводи,че съдът неправилно е преценил фактическата и правна сложност на делото и извършените от страните процесуални действия,като е стигнал до погрешния извод,че присъдения адвокатски хонорар в размер на 480лв.с ДДС се явява справедлив. В частната жалба е цитирана практика на СЕС във връзка с размера на дължимото адв.възнаграждение и в тази насока са изложени подробни доводи и 1 съображения.В заключение моли съда да отмени определението на ПРС в обжалваната му част и вместо него да постанови друго,с което да бъде изменено постановеното ПРС решение №707/28.05.2024г. в частта за разноските ,като в полза на адвокат Д. се присъди пълния размер на претендираното адв.възнаграждение.

Ответникът по частната жалба„Макроадванс“АД гр.София, представлявано от В.С.,чрез юрисконсулт Т.В. е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който взема становище,че частната жалба е неоснователна.Изложени са доводи,че правилно съдът е съобразил адвокатското възнаграждение с практиката на СЕС при безплатно предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.2 ЗА.Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.С оглед възприетото становище в Решение на СЕС от 24.01.2024г.по дело С-438/22 ,съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №1/09.07.2024г.за минималните размери на адв. възнаграждения, а следва да определи дължимото адв.възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия.В тази насока е цитирана практика на СРС.С отговора е направено искане на основание чл.633 във вр.с чл.631 ал.1 ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело до приключване на висящото дело С-744/2023г.,образувано по преюдициално запитване от СРС относно присъждането на ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

С частната жалба на „Макроадванс“АД гр.София се обжалва определението на ПРС в частта,в която на адв.Д. е присъдено адв. възнаграждение с начислен ДДС,като дружеството счита,че възнаграждението следва да бъде определено без ДДС.Изложени са доводи,че в хипотезата на чл.38 ЗА се предоставя безплатна правна помощ,а ДДС съгласно чл.2,т.1 ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.В подкрепа на тезата за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение,което се присъжда по реда на чл.38,ал.2 ЗА са изложени подробни доводи и съображения,цитирана е съдебна практика-решения на районни и окръжни съдилища.В заключение дружеството жалбоподател моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските,като адв.възнаграждение бъде присъдено без ДДС.С частната жалба също е направено искане за спиране на настоящото производство до приключване на висящото дело С-744/2023г. пред СЕС.

Ответницата по втората частна жалба К. Ц.,чрез своя пълномощник адвокат А. Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.248,ал.2 ГПК,в който взема становище,че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.В §2а от Наредба №1/09.07.2024г.за мин.размери на адвокатските възнаграждения изрично е предвидено ,че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнаграждението по наредбата и се смята за неразделна част от него.В отговора са изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на твърдението,че след като адвокат Д. е регистриран по ЗДДС, дължимото адв.възнаграждение следва да бъде присъдено с начислен ДДС, като в тази насока е цитирана съдебна практика на ВКС.Относно искането по чл.631 ГПК за спиране на делото до 2 приключване на образуваното дело пред СЕС по преюдициално запитване,е взето становище,че същото е неоснователно. Позовава се на постановено определение на САС,в което е прието,че основанията за спиране ,съгласно чл.229 ,ал.1 КПК са изчерпателно и ограничително изброени и между тях не фигурира наличието на висящо производство по преюдициално запитване ,респ.по издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз,извън изрично предвидената хипотеза на чл.631 ГПК.Взето е становище,че нормата на чл.631 ,ал.1 ГПК създава задължение ,чийто единствен адресат е съдът сезирал СЕС,но това разрешение не дава възможност за разширително тълкуване.В заключение моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба от „Макроадванс“АД като неоснователна.

Окръжният съд като прецени изложените в двете частни жалби оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

И двете частни жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са допустими.Разгледанипо същество и двете частни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С решение на ПРС №707/28.05.2024г.,постановено по гр.д.№4691/2023г. е прогласен за недействителен договор за потребителски кредит №202371/06.

04. 2023г.,сключен между К. В. Ц. ,ЕГН ********** и "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *** на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.

Със същото решение на ПРС "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на адв. А. Д. от САК, личен № ***, сумата от 480 лв. с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ на ищеца К. В. Ц., изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по гр.д.№ 4691/2023г. на ПлРС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Решението на ПРС не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

И двете страни са депозирали молби по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските,съответно от ищцата К. В. с вх.

№14 743/29.05.2024г.и от ответника „Макроадванс“АД с вх. №16258/12. 06.

2024г.

Въззивната инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд за неоснователност и на двете подадени молби по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

В мотивите на постановеното решение,ПРС е приел,че на адвокат А. Д. от САК се дължи адв. възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл.38,ал.2 ЗА в размер на 400лв.,а с начислен ДДС в размер на 480лв.ПРС е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г.по дело С-438/22,както и други решения на СЕС ,приемайки,че не е обвързан от размерите на адв.възнаграждения , съгласно НМРАВ.Съгласно решението на СЕС от 2024г.по дело С-438/22, задължително за съдилищата с оглед разпоредбата на чл.633 ГПК и практиката на ВКС след неговото постановяване,при определяне размера на адв. възнаграждение,съдът не е 3 обвързан от размерите на адв.възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004г.,а следва да прецени действително извършената от адвоката правна защита ,както и фактическата и правна сложност на делото. В случая са предявени главен иск за недействителност на договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК и при условията на евентуалност иск за нищожност на договора за потребителски кредит на друго основание чл.26,ал.1 ЗЗД.С влязлото в сила решение на ПРС е уважен главния иск, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск.

Неоснователно с ИМ се претендира адв.възнаграждение за всеки от двата иска. Предявените искове са в съотношение главен /евентуален ,т.е съдът се произнася по евентуалния иск само ако главният иск бъде отхвърлен,като в тази хипотеза се дължи възнаграждение за един иск,а не за всеки от двата иска,както се претендира в ИМ.Окръжният съд не възприема становището на ПРС,че стойността на оспорения договор за потребителски кредит е 3136,44лв. Главният иск за недействителност на договора за потребителски кредит е с цена 600лв.,което е стойността на договора,съгласно чл.69,ал.1,т.4 ГПК. Стойността на договора е размера на отпуснатия кредит,в случая 600лв.,а не общото задължение,формирано като сбор от възнаградителни лихви, неустойки, застраховки,такси и други разходи по кредита.В този смисъл е практиката на ВКС- определение № 1368 от 5.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 596/2025 г., I т. о., ТК, определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК, определение № 829 от 3.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 618/2024 г., I т. о., ТК и др.,която настоящият състав споделя.

Правилни и обосновани са изводите на ПРС ,че делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, продължителност или многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство.Производството по гр.д.№4691/2023г.е приключило в едно открито съдебно заседание, на което страните не са присъствали,нито техните процесуални представители, като са събрани незначителни по обем писмени доказателства,част от които са анализирани от вещото лице по назначената счетоводна експертиза. Осъществената от адвокат А. Д. правна защита на ищцата се изразява в изготвяне на искова молба,представени писмени доказателства и депозирано писмено становище.Претендираното с ИМ адв. възнаграждение по главния иск в размер на 736,36лв.с ДДС и по евентуално предявени иск в размер на 503,76лв.с ДДС за една инстанция е неоправдано високо и прекомерно, като надхвърля почти два пъти защитавания материален интерес, не съответства на ниската фактическа и правна сложност на делото,нито на вида и характера на предоставената адвокатска услуга.При съобразяване на горепосочените обстоятелства дължимото адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 ЗА за адвокат А. Д. следва да се определи в размер на 400лв.,в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.

Доколкото адвокат Д. е регистриран по ЗДДС ,върху така присъденото адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА следва да се начисли и ДДС в размер на 80лв.,респ.общия размер на възнаграждението става 480лв.

Неоснователни са изложените в частната жалба на „Макроадванс“АД доводи,че не следва да се начислява ДДС.Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС,която настоящият състав споделя,че при присъждане на 4 възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.

38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.С нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран, без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 36, ал. 2 ЗА .В този смисъл е определение № 1858 от 14.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 608/2025 г., I г. о., ГК ;определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ІІ т. о. на ВКС и много други.