Решение № 246 от 21.08.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 398/2024
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 21.08.2024
- Състав
- Христина Захариева Марева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Пламен Димитров Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал.1, т.3 · Закон за закрила на детето
- чл. 28 · Закон за закрила на детето
- §1, т. 11 · Закон за закрила на детето
- чл.92 · Закон за социалните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. Сливен, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христина З. Марева
Членове:
Стефка Т. Михайлова М.а
Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова М.а Въззивно гражданско дело № 20242200500398 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №650/10.07.2024г. по гр.д.
№2487/2024г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена, като неоснователна, молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен за настаняване на малолетното дете Б.Р. И., ЕГН **********, родено от майка - Р. С. И. и баща неизвестен в професионалното приемно семейство на В. П. С. в гр. Сливен за срок от 2 години.
Въззивната жалба е подадена от молителя в първоинстанционното производство Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен и с нея се обжалва постановеното първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си въззивникът Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен чрез представителя си по закон – и.д. Директор К.Т. посочва, че обжалва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано изводите, направени в мотивите, противоречали на събрания по делото доказателствен материал и не били ценени обективно и цялостно. Посочва, че от напускането на Звено „Майка и бебе“ от майката Р. И. до настоящия момент са осъществени общо две срещи - на 16.02.2023г. и 07.04.2023г. между нея и детето Б., поради липсата на каквато и да било заинтересованост от страна на майката. Майката не се интересувала от здравословно и общо състояние на детето, не отговаряла на телефонния номер, който сама е предоставила и/или предоставя различни такива; не била откривана на 1 адресите, които сама посочвала и често сменяла. Майката била ясно и недвусмислено консултирана и информирана, както за начините за връщане на детето в семейна среда, така и за последиците от продължителна дезинтересованост без основателна причина.
Посочва, че е налице ясно разписана процедура по реинтеграция на дете в семейна среда и тя включва именно дейностите, които майката е насочвана да изпълнява посещение на социална услуга, с цел надграждане на родителския капацитет, за да може реално да отглежда своето дете при реинтегрирането му; изготвяне на график за осъществяване на срещи между родител/близки и дете, с цел съхраняване на емоционалната връзка и запознаване с навиците на детето и подобряване на жилищнобитовите условия, в които то евентуално ще се отглежда. Несъдействието на родител в подобен процес демонстрира незаинтересованост от крайния резултат. От извършеното актуално социално проучване от компетентната ДСП-Оборище /по местонахождение на майката/ не била констатирана възможност за отглеждане на детето Б.Р. И. в семейството на своя биологичен родител или в семейство на роднини или близки. Това поставяло детето в риск по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗДт, като лишено от родителски грижи. От 27.01.2023г. (момента, в който е напуснала услугата) до този момент майката Р. И. не е демонстрирала повишаване в родителския си капацитет или реално желание за отглеждане на детето си в своето семейството, тя не съдействала на социалната услуга, която е заявила; променяла местонахождението си /като за това не е уведомила ОЗД/ДСП- Сливен/, не проявявала загриженост за състоянието на детето. До настоящия момент нито майката, нито съжителят й и/или техни роднини/близки не са заявили пред някоя ДСП желание и възможност да се ангажират с отглеждането на детето - твърдения, които законът предвижда да бъдат проверени от компетентен орган. По отношение легитимността на предоставените доклади посочва, че същите са изготвени от компетентен орган/институция, действал/а в кръга на предоставените правомощия и с целта, посочена в Закона. Всички изготвени доклади, протоколи или други актове на административния орган обективирали релевантни и реални факти и обстоятелства, които имат значение за работата по случая на детето Б.. Въззивната страна посочва, че след настаняване на детето в професионалното приемно семейство е налице положителна промяна в развитието на детето, поради което е необходимо да бъде проучена възможността за евентуалната му реинтеграция в биологичното му семейство. Следва да бъдат извършвани срещи между майката и детето, на което да бъде възстановена тяхната емоционална връзка; майката да се запознае с навиците на своята дъщеря и с нейните потребности. Толкова съществена промяна в живота на малолетното дете не би трябвало да бъде рязка и криеща риск от увреждане на психиката му, а тъкмо обратното - следва да бъде постепенна и в подходящ момент евентуално да се премине към връщане на детето в биологичното му семейство. Счита, че с първоинстанционното решение не е гарантиран най-добрия интерес на детето. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да предприеме исканата с молбата мярка за закрила.
Претендира разноски, в случай, че такива бъдат направени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивната страна Дирекция „социално подпомагане“ - Сливен, редовно призована, не се представлява от представител по закон или пълномощие. Постъпила е 2 молба за разглеждане на делото в отсъствие на нейн представител.
В с.з. заинтересованото лице - въззиваема Р. С. И. – майка на детето Б.Р. И., редовно призована не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. Д. М. от САК, който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Заинтересованото лице В. П. С., редовно призована, се явява лично. Намира жалбата за основателна. Посочва, че е най-добре детето да се отглежда от родителя, но ако има условия за това. След м.април 2023г. майката не е търсила детето, не е искала чрез ОЗД да осъществи среща с него. На двете срещи тя е водила детето в ОЗД. Не отговаря на истината твърдението на майката, че тя е оказвала пречки детето да се вижда с нея. Детето още помнило майка си, говорило къде се е срещало с нея.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
От събраните по делото доказателства пред двете инстанции се установи следното от фактическа страна:
Детето Б.Р. И. е родено на ***г. от майка Р. С. И. и баща – неизвестен.
Отдел „Закрила на детето“ – Сливен работи с детето Б. И. от м. 01.2022г. В предходни периоди се е работило от: ДСП - Ботевград /05.03 - 05.06.2020г./; ДСП Люлин /12.06- 13.07.2020г./; ДСП - Ботевград /16.07.2020г. - 12.03.2021г./; ДСП Люлин /15.03-23.03.2021г./; ДСП - Ботевград /26.03 - 22.12.2021г./; ДСП - Котел /22.12.2021г.- 05.01.2022г./; ДСП - Сливен от 05.01.2022г. до момента.
През 2021г. на майката Р. И. и на малолетното и дете е предоставена социална услуга настаняване в Звено „Майка и бебе“ (ЗМБ) към „Комплекс за социални услуги за деца и семейства“ (КСУДС) – гр. Сливен.
На 24.01.2023г. Р. С. И. е подала заявление до Директора на ДСП – Сливен с молба временно да бъдат настанени децата й Б. и Н. за отглеждане в приемно семейство, поради невъзможността й да се върне в семейна среда, заедно с децата.
3
На 06.02.2023г. Р. И. подала молба до ДСП – Сливен за осъществяване на срещи с детето Б.. Предоставен й бил график за провеждане на срещи. Проведени са само две срещи - на 16.02.2023г. и 07.04.2023г. между нея и детето Б..
С влязло в сила Решение № 209/20.03.2023г. по гр.д. № 916/2023 г. по описа на СлРС, детето Б.Р. И. е настанено в професионалното приемно семейство на В. П. С. за срок от една година.
Семейството на В. П. С. е вписана със Заповед от 23.03.2013г. на директора на РДСП – Сливен в регистъра на утвърдени приемни семейства от област Сливен.
След изтичане на срока за настаняване със Заповед №57/19.04.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен детето Б. е настанено временно в приемното семейство на В. П. С..
Въз основа на направление за ползване на социални услуги от 03.11.2023г., на 05.12.2023г. бил подписан договор за ползване на социална услуга „Оценка на родителски капацитет“ между Р. С. И. и ЦОП „Нов път“ в рамките на 6 календарни месеца, като били проведени само 6 психологически сесии присъствено в центъра. На последните три сесии, считано от 17.01.2024г. Р. И. не присъствала, не отговаряла на телефонните обаждания, не изяснила причините за неявяването си. Поради това договорът за услугата бил прекратен, считано от 12.02.2024г.
Във връзка с изготвяне на социален доклад относно детето Б.Р. И., е поискано извършване на проучване на майката Р. И., което да се извърши от ДСП – Оборище, от където обаче е върнат отговор на ДСП – Сливен за невъзможност да се изготви становище относно наличието на възможност за реинтеграция на детето в семейна среда. Не била представена информация относно жилищно-битовите условия на майката. Тя не била открита на посочения от нея адрес - ***, не е посочила друг, актуален адрес и не е изразила желание за промяна или прекратяване на мярката за закрила спрямо детето.
От ДСП – Люлин посочват, че бабата на детето – С. И. и съжителят й обитават една стая и хигиенно-битовите условия не са подходящи за отглеждане на детето Б..
Бабата отказала да попълни декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗДт.
От изготвения от ДСП – Сливен социален доклад се установява следното:
Майката не е заявила актуална информация за своето местоживеене. Близки и роднини на майката не са изразявали желание да отглеждат детето Б. в своите семейства. Налице била незаинтересованост от страна на майката да изпълнява родителските си задължения. ДСП – Сливен не разполага с информация за здравословното състояние на майката. Емоционалната връзка между детето Б. и неговата майка е прекъсната. След настаняването на детето, тя е осъществила само две срещи с него на 16.02.2023г. и на 07.04.2023г. Детето се чувства добре в приемното 4 семейство, поставя приемния родител на първо място от хората, на които има доверие.
Професионалният приемен родител стимулира цялостното развитие на детето, отделя му нужното внимание и време, осигурени са подходящи за възрастта играчки.
Осигурява стабилна и сигурна среда за отглеждането на детето.
На Р. С. И. е издадено ново направление за ползване на социални услуги №НП/Д-С-О-034 от 10.06.2024г. от ОЗД ДСП – Оборище относно предоставяне на краткосрочна социална услуга „Оценка на родителския капацитет“. Р. И. не е посетила ЦОП „Нов път“ за осъществяване на услугата, не отговаря на телефонни обаждания.
Услугата не е осъществена.
Опит за контакт с Р. И. е направен и от отдел „Закрила на детето“ – Оборище, но без резултат, с цел връчване на направление и действия по процедура по реинтеграция.
Към 28.06.2024г. И. не е осъществила контакт с ОЗД – Оборище, не е предоставила и актуален адрес.
Р. С. И. живее на съпружески начала с Я.К.Б. /18г./ в гр. ***. Отскоро се отделели в това жилище. Преди това живеели в апартамента на майката на свид. Б. в ***. Жилището представлява двустаен апартамент с баня и тоалетна. Б. изразява пред съда съгласие да вземат заедно с Р. и да отглеждат детето Б.. Свид. Б. посочва, че едната стая направили детска стая. Р. И. страдала за детето си. Ходила на срещите по програмата.