Решение № 2808 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2808 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110100726 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Л. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:

****, подадена в качеството му на внук на пострадалото лице – роднина по права линия, на основание чл. 8, ал. 2, пр. 3 от ЗЗДН, за постановяване на мерки за защита в полза на Д. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, срещу С. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** – дъщеря на пострадалата. Молбата е подадена първоначално и в полза на Р. П. П., ЕГН ********** – дядо на молителя и съпруг на пострадалата, но поради настъпилата в хода на процеса негова смърт производството по отношение на него е прекратено с протоколно определение от 24.04.2026 г., доколкото защитата по ЗЗДН съставлява лично и ненаследимо притезание.

В молбата се излагат твърдения, че пострадалата и съпругът , които са отгледали молителя до постъпването му в училище, страдат от напреднала форма на деменция и живеят сами в собственото си жилище в ****. Поради невъзможността да полага постоянни грижи за тях, тъй като живее и работи в ****, през лятото на 2025 г. молителят наел трето лице – С. ЙО., което да ги посещава и подпомага в ежедневието. Твърди се, че ответницата от 01.11.2025 г. не е осъществявала контрол по отношение на приема на лекарства от страна 1 на майка си след прекарания от нея мозъчен инсулт, което е от съществено значение за живота и здравето . Сочи се, че на 06.12.2025 г. ответницата категорично заявила, че пострадалата нямало нужда да приема предписаните медикаменти за разреждане на кръвта и хранителна добавка желязо, защото лекарите били ненадеждни, а само тя знаела как да се грижи за нея – като я храни със спаначена супа за набавяне на желязо и разрежда кръвта с вода с лимон. Излага се още, че в периода 01 – 05.12.2025 г. ответницата е отменяла запазени часове за лекарски прегледи на пострадалата, което молителят и наетата от него гледачка установили на 05.12.2025 г., че от месец декември 2025 г. е прекратила всякакви контакти на молителя с пострадалата и предоставянето на информация за нейното състояние, а на 06.01.2026 г. пострадалата била намерена заключена в имота си, силно дезориентирана и страхуваща се да попита защо е заключена. Според молителя описаното поведение съставлява физическо, психическо и емоционално насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода на пострадалото лице.

Иска се съдът да задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалата, да забрани да приближава пострадалата и обитаваното от нея жилище в ****, за срок от 18 месеца, както и да я задължи да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева и за оказване на психологична помощ. Направено е и искане за издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Към молбата са приложени декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителя, извлечение за фактури и плащания, медицински направления и пълномощно.

Ответницата С. Р. П., чрез процесуалния си представител адв. А., с депозирано на 11.03.2026 г. писмено становище и в хода на цялото производство оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че не се касае за актове на домашно насилие, а за дълбоко влошени лични отношения между леля и племенник, породени от спор кой, как и какви грижи следва да полага за възрастните родители. Излага, че след поредица от отправени от молителя обвинения, че тя не се справя с грижите така, както той счита за правилно, между двамата била постигната уговорка молителят да поеме грижите за баба си и дядо си, като ответницата изрично заявила, че ще продължи да наблюдава и контролира тяхното осъществяване. Твърди, че молителят не изпълнил поетия ангажимент, тъй като не се установил да живее в гр. Варна, а наел лице 2 с неустановени квалификация и възможности, което посещавало нуждаещите се от ежедневни грижи възрастни хора едва два пъти седмично за по час-два.

Сочи, че достъпът до жилището бил ограничен в периода на поетите от молителя грижи, а след преустановяване на ангажимента на гледачката ответницата и съпругът сменили патрона на бравата по съображения за сигурност, като ключ бил оставен на разположение на пострадалата. Оспорва доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН поради липса на изискуемите реквизити. Претендира присъждане на сторените разноски.

Назначеният на пострадалата особен представител по реда на чл. 47, ал.

6 от ГПК – адв. К., изразява становище за неоснователност на молбата.

Посочва, че при проведените лични срещи пострадалата, доколкото състоянието позволява, е заявила, че грижи за нея полагат единствено дъщеря и съпругът на последната, с които се чувства спокойна, а от представеното експертно решение е видно, че същата не може да полага обичайните битови грижи за себе си. Излага, че молителят видимо не може да присъства в гр. Варна и да полага грижи, поради което единственото лице, което обективно е в състояние да стори това, е ответницата. Счита, че се касае за личностен конфликт, внесен в производство за домашно насилие, и че исканите мерки не биха помогнали на пострадалата.

В хода на устните състезания процесуалният представител на молителя поддържа молбата, като обосновава становище за установено по безспорен начин самоволно и еднолично ограничаване от страна на ответницата на възможността за връзка между молителя и неговата баба, което определя като ограничаване на личната свобода, както и за установяване чрез гласните доказателства на останалите проявни форми на насилие. По отношение на възпроизведения видеозапис излага, че категоричното отричане на насилието от пострадалата следва да се преценява през призмата на установената тежка форма на деменция и на обстоятелството, че в общия случай домашното насилие бива възприемано единствено като физическо посегателство. Самият молител в лична пледоария заявява, че баба му има нужда от грижи, че желае да има достъп до нея и да участва невъзпрепятствано в грижите за нея, като изрично признава, че не мисли, че ако ответницата бъде възпрепятствана да влиза в апартамента, грижите за пострадалата ще бъдат по-добри, и отправя искане на пострадалата да бъде осигурен социален асистент. Процесуалният 3 представител на ответницата моли молбата да бъде отхвърлена изцяло по подробно изложени съображения и претендира присъждане на сторените разноски.

Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице по чл. 8, ал. 2, пр. 3 от ЗЗДН – внук на пострадалата, срещу правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН – нейна дъщеря, и с излагане на факти, темпорално попадащи в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството по делото се явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.

Срещу ответницата е издадена заповед за незабавна защита въз основа на Определение № 2774/17.02.2026 г. по настоящото дело, по силата на която С. Р. П., ЕГН **********, е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. В. П., ЕГН **********, и Р. П. П., ЕГН **********.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е предпоставено от установяване в условията на главно и пълно доказване на действителното осъществяване на твърдените дати, от посочения извършител, на действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие. Недоказването на тези обстоятелства или тяхното опровергаване чрез проведено от ответната страна насрещно доказване обуславя отхвърляне на молбата.

Между страните не се спори, а и от представените удостоверения за раждане се установява, че ответницата С. Р. П. е дъщеря на пострадалата Д. В.

П., а молителят Л. Н. С. – неин внук, син на нейната починала дъщеря.

Следователно пострадалата и ответницата се намират в родствена връзка по 4 права линия и попадат в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН, а молителят е процесуално легитимиран да търси защита в полза на своята баба.

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата е приложена декларация за осъществените спрямо пострадалата актове на домашно насилие с твърдения, идентични с изложените в молбата. Настоящият състав намира, че в конкретния случай тази декларация не се ползва с материалната доказателствена сила, която разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН по принцип придава, позволявайки да послужи като самостоятелно основание за издаване на заповед за защита дори при липса на други доказателства.

Особеното доказателствено значение на декларацията е обосновано от спецификата на домашното насилие, което по правило се осъществява в затвореността на домашната среда и при обективна затрудненост за осигуряване на други доказателствени средства, поради което законодателят е предоставил именно на пострадалото лице облекчена възможност лично да установи претърпените от него актове, потвърждавайки истинността на собствените си непосредствени възприятия. В настоящия случай декларацията не изхожда от пострадалото лице, а е подписана от трето за твърдените актове лице – молителя, легитимиран по чл. 8, ал. 2, пр. 3 от ЗЗДН, който не живее в общо домакинство с пострадалата, трайно пребивава в отдалечено населено място и не е присъствал непосредствено на по-голямата част от описаните събития, а възпроизвежда сведения, получени от трети лица, и собствената си интерпретация на същите. Такава декларация обективира не лични възприятия на жертвата на насилието, а изявления на друго лице с пряк интерес от изхода на производството, поради което не може да замести дължимото пълно и главно доказване, а подлежи на преценка наред с всички останали доказателства по делото. Отделно от изложеното декларацията не съдържа и съществен свой реквизит – изявление, че се дава при съзнаване на наказателната отговорност по чл. 313 от НК за потвърждаване на неистина, което изявление съставлява самата гаранция за достоверност, обусловила придаденото от закона особено доказателствено значение на този документ.

Лишена от посочената гаранция, декларацията остава обикновено писмено изявление на страна в производството, което не обвързва съда и не освобождава молителя от тежестта да докаже твърдените актове с годни доказателствени средства.

С протоколно определение от 15.05.2026 г., на основание чл. 146 от 5

ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че Д. П. е пътувала на 19.07.2025 г. до ****, както и че ответницата е заявила на молителя, че няма да му предостави възможност след месец декември 2025 г. до настоящия момент да провежда разговори по телефона с баба си. Последното обстоятелство се потвърждава и от направените в откритите съдебни заседания изявления на самата ответница, че ограничаването е извършено „с предварително предупреждение“ молителят да не внушава на баба си и дядо си, да им върне парите и да се извини на леля си и свако си, както и от показанията на свидетеля Н. И. – неин съпруг, който установява, че телефонните разговори на пострадалата са били ограничени, че след блокирането на телефона входящи обаждания са могли да осъществяват единствено той и ответницата, а на молителя изрично било казано, че ще получава информация за баба си едва след като се извини за отправените през лятото обиди и възстанови средствата, които е прибрал от баба си и дядо си.