Протокол № 3920 от 20.12.2021, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 3920 гр. София, 15.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110146585 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Молителят ЕК. Г. В. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в предходно съдебно заседание е изложил мотиви за това, че на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН следва по делото да бъде конституирано наред с молителката Е.В. и малолетното дете М.К., като не е обективирал така изложените от неговата страна мотиви в нарочен диспозитив, с който да конституира малолетното дете, което по своята същност представлява допусната от съда очевидна фактическа грешка, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

КОНСТИТУИРА на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН наред с молителката ЕК. Г. В. и малолетното дете М. АЛ. КР., действаща чрез нейната майка и законен представител ЕК. Г. В..

Малолетният молител М. АЛ. КР. - редовно призована от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.

Ответникът АЛ. Т. КР. – редовно уведомен в предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. В., с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Г. – Да се даде ход на делото. адв. В. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Страните (поотделно) – Водим допуснатите ни в предходно съдебно заседание свидетели.

СЪДЪТ ВЪВЕДЕ в съдебната зала водените от страните и допуснати им свидетели.

СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните свидетели както следва

Свидетелят Г.В.В. , 69 г., неосъждан без дела със страните, баща на молителката Екатерина.

Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия лична карта № 645002368, издадена на 27.01.2014 г. от МВР София.

Свидетелят Л.Ц. В., 72 г., неосъждана, без дела със страните, майка на Е.В..

СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля по представената от същия лична карта № 645002370, издадена на 27.01.2014 г. от МВР София.

Свидетелят Т.К.С., 51 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия лична карта № 648055064, издадена на 10.01.2019 г. от МВР София.

Свидетелят В.Д.К.., 58 г., неосъждана, без дела със страните, майка на ответника Александър.

СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля по представената от същия лична карта № 650084945, издадена на 06.01.2021 г. от МВР София.

СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.

СВИДЕТЕЛИТЕ

ПРЕДУПРЕДЕНИ

ЗА

НАКАЗАТЕЛНАТА

ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ

ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА

ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,

КАТО НА СВИДЕТЕЛИТЕ ВЪЛЧЕВ, ВЪЛЧЕВА И К. БЯХА

РАЗЯСНЕНИ ПРАВАТА ИМ ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.

Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност, обещаваме да кажем истината.

СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелите Л.Ц. В., Т.К.С., В.Д.К.. и остави свидетелят Г.В.В..

Свидетелят Г.В.В. на въпросите на адв. Г. – На 06.08 това беше петък, бях в жилището на дъщеря ми Екатерина в квартал „Христо Смирненски“, бл. 21, вх. 1, ет. 1, ап. 4, това е община Слатина. Обади се Александър и каза, че минава на близо с камиона и иска да вземе внучката ми 2

Мария, която е на 4 години и е негова дъщеря. Аз дадох телефона той да говори с нея, но тя му отказа, но след 16 ч. тя се съгласи, като й казах, че той ще й купи играчка и тогава Александър дойде да я вземе след 16 часа. Аз преди това се обадих на дъщеря ми да я уведомя. Тя беше много притеснена, дори отначало не се съгласяваше да му я дадем, защото имаше един случай от 31.07 където пак Александър искаше да вземе внучката и се бяхме разбрали на една спирка от дъщеря ми, но той беше отишъл пред блока й и там я беше нападнал. За това дъщеря ми не беше съгласна много, но аз й казах да се успокоят нещата, да тръгнат на добре, да му я даде и Александър я взе. Аз се прибрах вкъщи, живея в „Младост 4“, бл. 460А, вх. 3, ет. 3 ап. 11, с уговорката на същия ден Александър към 21 часа да я върне. Но дъщеря ми звънна, не мога да Ви кажа към колко часа, защото аз не нося часовник, защото съм пенсионер и часа за мен вече е без значение, и дъщеря ми звънна притеснена каза, че не е трябвало да му я даваме, била й се обадила майката на Александър – Валентина и й казала, че Александър крещял, буйствал и да ходим веднага да вземем детето. Аз му звънях на Александър на единия телефон, на другия телефон, но той не ми отговори. Със съпругата ми Лина веднага тръгнахме с колата към жилището на Александър в кв. „Враждебна“, час не мога да кажа аз часовник попринцип не нося, но към 8 някъде 8 и половина ли не мога да Ви кажа точен час. По пътя звънях и на единия и на другия телефона на Александър, но той не ми отговори и вече, когато пристигнахме там, и когато наближихме къщата, той се обади и каза, че детето ще спи при него и няма да ни го дава този път. Паркирах аз пред къщата на Александър колата, жена ми остана отпред пред колата, отстрани, за да не я заключвам, подпряна все едно. Тя стоеше отвън до колата, бях паркирал пред портата на Александър от другата страна на улицата – там има една градинка. Там майката Валентина ни чакаше в двора, тя ни отвори и аз влязох в двора и тя почна да се оплаква: „Моето дете е откачило, моето дете се е побъркало, цял ден ми крещи тука.“ Навън беше светло. Аз побързах да се кача на етажа на Александър, а тя отиде към жена ми. На втория етаж се качих и отворих вратата, Александър седеше на пода, гол до кръста, беше с внучката ми, тя седеше срещу него и редяха кубчета. И тя като ме видя каза:

„Дедииии!“, скочи, гушнах я и вика: „Хайде бързо да си ходим.“ Аз я питах къде са й обувките, тя изтича в коридора, все едно на стълбите и си обу набързо обувките. Аз за първи път тогава я видях сама да се обува, а вкъщи се гоним из стаите да я обуем, а там тя направо сама си се обу. Взе си една играчка червено камионче и поиска да я сложа на гушката, ние така се носим „на конче“ из квартала и тръгнахме да слизаме надолу. Като преди това Александър си поиска някакво кубче, че му била взела, но аз не видях, че му се развалило комплектчето, но в нея не видях. Слязохме долу в двора и ми направи впечатление, че всеки път баща му ни посреща и изпраща, но този път го нямаше. Не ни е посрещал, не ни е изпращал, за първи път ми се случва такова нещо. В двора на излизане бяхме аз, внучка ми и Александър и майка му. Малко преди майка му да се присъедини към нас, Александър 3 започна да й крещи: “Махай се от тука бе, ще ти счупя главата.“. Ние бяхме излезли вече от къщата с внучката ми на гърдите, аз и Александър, майка му се присъедини вече в двора към нас и тя, и преди да излезем на улицата – горе долу на портата, той й се разкрещя и се развика: „Махай се от тука бе курво, ще ти счупя главата. Бегай натам!“. На майка му крещеше това, така си спомням, но тя каза, че иска да ни изпрати. Аз тръгнах с детето към моята колата, нали на гушката, и Александър вървеше наравно с мен, излязохме от двора и тръгнахме по улицата. Майката вървеше последна зад нас, най-отзад.

Той почна да й се кара и аз се обърнах. Тогава той се обърна и с двете ръце (свидетелят показва двете си ръце прилепени на юмруци една към друга) я удари и след това я удари с едната ръка по гърба, два-три пъти с дясната ръка, и понеже малката се разплака, аз побързах да я вкарам в колата и казах на баба й да влиза, за да я успокоява. И отидох при Александър и при майка му, те бяха на улицата на 4-5 метра от неговата кола и я помолих да се отдалечи, ако има някакъв проблем, че ние ще си го решим с Александър. Отидох сам при неговата кола, тя беше отворена и си взех едно пликче с резервни дрехи на детето, което всеки път му давам и отидохме до колата и побързахме да си тръгваме. След това си тръгнахме. Предадох детето на майка му и някъде вечерта към 23 часа, вече си лягахме, Александър пак ни позвъни: „Утре детето в 10 часа или ти, или дъщеря ти трябва да го докарате при мене“.

Казах му, че то днес беше, утре ще ходят на плаж с други деца и толкова късно няма как да им звънна. Аз го попитах тогава защо постъпва така с майка му. Александър ми отговори, че майка му има психични проблеми, и че е лежала в психиатрия, в клиника мисля, че се казваше „Шипковенски“ това ми го каза следващия път, когато се видяхме с него в гаража на 10-ти август.

Аз го питах да не би защото е агресивен, но той ми отвърна не, че тя е психично болна. Дъщеря ми каза, че е звъняла дори е разказала, че Александър имал намерение да вземе детето от нас и да не го връща и майка му да го гледа. Тя каза, че й е разказала майката на Александър - Валентина, аз повече подробности не съм разпитвал дъщеря ми, защото аз присъствах там. Не, на улицата не видях никой, там има една малка градинка с четири пейки и един паметник и нямаше никакви хора, на тротоара имаше една стара кола на Александър паркирана, но човек никъде не съм видял. Да, от улицата се вижда вътре в двора, какво се случва, то има отдолу зид около 50 – 60 сантиметра и отгоре са решетките такива железни и всичко се вижда в двора.

Свидетелят Г.В.В. на въпросите на адв. В. – С личната кола взе детето Александър, един Фолксваген. Казах, че първият път е минавал с камиона, но тогава не го взе. Екатерина си е била вкъщи, не, тя не дойде с нас, нея я е страх да ходи там. Винаги аз го предавам детето. Пред тяхната порта няма кола, моята е от другата страна на улицата и аз вървя първи с детето, отивам към колата и още на самия изход на улицата на един метър от вратата спирам и се обръщам и гледам, че се карат с майката. Всеки път му давам дрехи и той ги взима. Той си има дрехи, тези бяха резервни дрехи. Нямам спомен с какво е било облечено детето, то рокли не носи, само с панталонки. Ние с 4

Александър си разменяме едно столче, което го е купил той, за да не купувам аз, той ми го дава и аз му го връщам, когато взе детето му го дадох и той после ми го върна, когато взех детето той го остави в моята кола. Александър взе столчето и го остави в моята кола, а аз взех дрехите и тогава си тръгнахме, понеже внучката даваше зор да си ходим.

СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.

Свидетелят остана в съдебната зала.

Свидетелят Л.Ц. В. на въпросите на адв. Г. – На 06.08.2021 г. Сашо дойде и взе детето от „Младост 4“. Чакахме да се обади кога ще я върне, обадил се е на мъжа ми и е казал: „Когато реша тогава ще я върна и може би ще остане да спи при мен.“. Нямам спомен кога Александър дойде да я вземе, по различно време идва, когато минава през Младост и на 06.08 нямам спомени кога я е взел. Обади се на мъжа ми някъде след обяд – нямам спомени кога. Ние чакаме той да я докара обратно. След това Валентина се обадила на дъщеря ми и й казала: „Сашо нещо е полудял, да дойдете да си вземете детето.“. И тогава ние вече се бяхме приготвили, защото като стане по-късничко и отиваме да си я прибираме. Веднага тръгнахме нататък с нашата кола, тръгнахме към „Враждебна“ и тогава аз бях в колата и излязох да я посрещна - детето. Паркирахме някъде на улицата в близост до къщата – на отсрещния тротоар. Излизаме и двамата от колата и след това мъжа ми влезе вътре, за да вземе детето, през това време аз съм пред колата. Почаках 15 минути, той се забави малко и аз се почудих какво става. През това време излезе Валя и дойде към мен, пред колата и вика: „Това моето дете нещо е откачило, нещо страшно става, побеснял е и Катето трябва да си извади ограничителна заповед“. Двете седим до колата и идва съпругът ми с детето, след него идва Александър, който нещо крещи, нещо вика. Съпругът ми отиде към колата, а той започна да крещи още по-силно, обаче аз не разбрах какво точно говори и Сашо тръгна към майка си и започна да вика още по-силно, но тя тръгна към вратата, нали да си влиза вътре в портата и той започна да я бута в гърба с юмруци и по рамото и си влязоха вътре, а аз влязох в колата да си взема детенцето, гушнах го и то пищеше, някакво истерично пищене беше и каза на дядо си: „Дядо бързо да тръгваме, че ме е страх от тати“. И това е, тръгнахме си ние. Други хода не съм видяла да има около нас. Вижда се и двора и къщата и входната врата на къщата от мястото където се намирах аз.