Решение № 796 от 16.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско дело № 20253100501038 по описа за 2025 година

П роизводството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по повод:

1.въззивна жалба с вх. № 104478/17.12.2024г., депозирана от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрк. И. Т. Т., срещу Решение № 4547/16.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6127/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, в частта, в която са отхвърлени установителните искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата от 950,71 лв.

(деветстотин и петдесет лева и седемдесет и една стотинки) до предявения размер от 3911,89 лв. (три хиляди и единадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №40004788309/02.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 1915,91 лв., представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №3809/2024 г. по описа на РС – Варна.

2.частна жалба с вх. 12089/10.02.2025 подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, чрез пълномощника си юрк. И. Т. Т., срещу Определение № 1401 от 31.01.2025г., постановено по ГД № 6127/2024г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е изменено Решение №4547/16.12.2024 г., постановено по гр. д. №6127/2024 г. по описа на РС 1 Варна в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК, като в тежест на ищцовото дружество са възложени 508,52 лв. с ДДС за деловодни разноски за заповедното производство и 1270,57 лв. с ДДС за исковото производство.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Сочи се, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. Посочва още, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, както и , че е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. На следващо място се твърди, че в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. В допълнение се сочи, че няма изискване в закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия към процесния договор препращат към Приложение № 1 на ЗПК – чл. 5.2. от Общите условия, а в ОУ изрично е посочено какви допускания се правят при изчисляването на ГПР и е направена препратка към Приложение 1 на ЗПК, т.е. налице е препращане към законови разпоредби, които императивно установяват формула за изчисляване на ГПР. Твърди се, че в предоставената информация не накърнява способността на потребителя да вземе търговско решение, т.е. не е налице съществено изменение на икономическото му поведение, тъй като, както, към момента на сключване на договора за кредит потребителят разполага с пълна информация относно характеристиките на кредитните продукти на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с която е разполагал и на преддоговорния етап. На последно място, счита, че при цялата налична информация, всеки потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за кредит и конкретно каква лихва, съответно ГПР ще следва да заплаща и дали има обстоятелства, при настъпване на които размерът на лихвата/ГПР може да бъде променен. Отправя се искане да бъде отменено Решение № 4547/16.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6127/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Варна , с което се отхвърля исковата претенция на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД срещу длъжника В. Д. С. по Договор за потребителски кредит № 40004788309, за разликата над сумата от 950,71 лв.

(деветстотин и петдесет лева и седемдесет и една стотинки) до предявения размер от 3911,89 лв. (три хиляди и единадесет лева и осемдесет и девет стотинки) за главница, както и сума в размер на 1915,91 лв., представляваща 2 договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият, В. Д. С., чрез адв. А. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се застъпва становище за нейната неоснователност. Счита се, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като ДПК следва да съдържа величината на годишния процент на разходите по кредита (ГПР), изчислена по определения в приложение №1 към ЗПК начин. Сочи се, че стойността на ГПР е посочена в ДПК, но тя е посочена грешно, а трайната съдебна практика, както на СЕС така и на националните съдилища приравнява грешното посочване на ГПР на липса на ГПР, което води до нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно до нищожността на ДПК на основание чл. 22 ЗПК. Посочва се още, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ представляват пряк разход по кредита и следва да бъдат включени в изчисляването на ГПР. Това не е извършено, тъй като таксите представляват 71% от главницата, а добавянето им към ГПР би го увеличило значително над законоустановения.

От това следва да се заключи, че ГПР е неправилно посочен, а съгласно преобладаващата практика на СЕС и националните съдилища – чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е нарушен. Посочва се обилна съдебна практика. На последно място се твърди, че възнаградителната лихва, уговорена в процесния договор е в размер на 41%, която надвишава трикратния размер на законната към 02.07.2021г. лихва в размер на 10%.

Отправя се искане подадената въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да бъде отхвърлена, а Решение № 4547 от 16.12.2024г. по гр.д. № 61272024 по описа на РС – Варна потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата пред настоящата инстанция в размер на 945.25 лв. с вкл. ДДС.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на обжалваното определение.Сочи се, че съда е следвало да намали присъдените такива, тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, обосноваващи адвокатски хонорари в описания размер. Обосновава твърденията си с минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита се, че присъденият размер на адвокатски хонорари е прекомерен, тъй като производството, по делото не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия и/или разходи от страна на длъжника или неговия процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер, а присъдените адвокатски хонорари са прекомерни и не кореспондират с действителната правна и фактическа сложност на делото. Твърди се, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения , като се позовава на Решение на съда на ЕС.В заключение, счита, че за подаването на възражение по чл. 414 ГПК и за защитата срещу иска по чл. 422 ГПК възнагражденията обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК.

Посочва се съдебна практика.

3

Отправя се искане да бъде изменено Определение № 1401 от 31.01.2025г., постановено по ГД № 6127/2024г. по описа на Районен съд – гр.

Варна, като се приеме, че в полза на длъжника, на неговия процесуален представител в производството по чл. 410 ГПК разноски не се дължат, алтернативно, да се определят същите в минимален размер от 50.00 лв. По отношение на възложени в тежест на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД за адвокатско възнаграждение в исковото производство, се иска да бъдат определени под минималния размер, а именно- в размер на 200.00 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1, вр. с чл. 248 ГПК , насрещната страна по частната жалба В. Д. С., чрез адв. А. Д. е депозирал отговор на частната жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. В молбата се излагат твърдения, че не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект. В тази насока се цитират решение на СЕС от януари 2024 г. по дело С-438/22г. относно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разрешението, изведено с решение по дело C57/15 на СЕС. Сочи се, че тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело C-57/15 на СЕС. Твърди се още, че според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното прав .Цитира се обилна практика на съдилищата. Посочва още, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, а съответно при предлагане на безплатна помощ адвокатите няма да оказват такава. В заключение сочи, че драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена. Относно присъждането на разноските в заповедното производство счита, че на общо основание приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 78 ГПК, а причините, които са довели до непредявяването в срок на иск по чл. 422 ГПК са ирелевантни за приложението на чл. 78 ал. 3 и 4 ГПК, чиито разпоредби предвиждат хипотезите, при които независимо от поведението на ответника, последният има право на разноски при отхвърляне или прекратяване на производството, както е в настоящия случай. Посочва, че доколкото длъжникът разполага със съответните форми на защита, в т.ч. и чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК, то същият следва да бъде овъзмезден при положителен за него изход от съществуващия правен спор. Твърди се, че доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл.

11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби. Иска се да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение така подадената от ищцовото дружество частна жалба против Определение № 1401 от 31.01.2025г. по гр. дело № 6127 по описа за 2024г. на РС-Варна.

4

В съдебно заседание въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител. В подадена до съда молба заявяват, че поддържат въззивната жалба и изразяват становище по същество. Въззиваемият В. Д. С., редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Депозира молба, в която поддържа отговора на въззивната жалба. Изразява становище по същество и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.