Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3741 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14077/2023
Вид
Решение № 3741
Подписан
21.07.2026
Състав
Весела Петрова Кърпачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 31 · Закон за собствеността
  • чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 3741 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330114077 по описа за 2023 година

ЗС.

Съдът е сезиран с иск за делба на недвижими имоти с правна квалификация чл.34 Ищецът С. Х. С. е предявил срещу Е. Б. Т., Б. К. А. и М. К. З. иск за делба на следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед КД14-16-609/17.03.2010 г. на *** на СГКК-Пловдив, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на *** oт сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 55,00 кв. м., ведно с 13,57 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, ***, *** и над обекта: *** и ***, стар идентификатор: ***; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед КД-14-16609/17.03.2010 г. на *** на СГКК-Пловдив, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на *** в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – за склад, брой нива на обекта: 1, с площ 25,06 кв. м., ведно с 6,18 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: няма и над обекта: ***, стар идентификатор: ***; 3. 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления обект от 11.08.2010 г., с адрес на имота: ***, с площ 295 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1260, квартал *** /182,197/, 1 парцел ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба се излагат твърдения, че собственик на процесните имоти е била Б. Н. А.. Същата придобила, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в *** на *** недвижим имот, представляващ апартамент, състоящ се от стая, хол, кухня, клозет и килер, със самостоятелен вход откъм ***, заемащ 55 кв.м., в първия партерен етаж от южната страна на сградата, цялата със застроена площ от 146 кв.м., заедно с трите избени помещения, намиращи се под стаята, кухнята и част от хола, ведно с ¼ ид. част от общите части на сградата и ¼ ид. част от парцел ***, от *** по плана на гр.

П., състоящ се от 295,80 кв.м., при граници: ***, наследниците на Е. и имот на ***.

Твърди се, че Б. А. имала сключен граждански брак с Х. С. А. на ***, който бил прекратен със смъртта на Б. А., починала на ***. Нейни наследници били преживелият с.г Х. С. А., както и две деца – ответницата Е. Б. Т. и с. К. Б. А., които придобили процесния имот при равни права от по 1/3 ид. част за всеки. Твърди се, че ищецът е единствен наследник по закон на Х. С. А., починал на ***. Твърди се и че К. Б. А. е починал на *** и е наследен при равни права от своите две деца – ответниците Б. К. А.

– Р.а и М. К. З.. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба, при следните квоти: за С. Х. С. – 1/3 ид.ч.; за Е. Б. Т. – 1/3 ид.ч.; за Б. К.

А. - 1/6 ид.ч. и за М. К. З. – 1/6 ид.ч.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците Е. Б. Т., Б. К. А. - Р. и М. К. З., с който искът за делба се оспорва, като неоснователен.

Ответниците не знаели, че наследодателката им Б. А. е имала сключен граждански брак с Х. С., като последният никога не е предявявал пред наследниците й, че и той е такъв и не е посещавал имота. След неговата смърт през *** ищецът също не е посещавал имота и не е предявявал претенции за собственост. Твърди се, че приживе на наследодателката Б. А. в процесния имот живеел с. й К. А., заедно със семейството си – съпруга и две дъщери. Последното било със знанието и съгласието на Б. А., като на сестра му Е. Т. било разпределено ползването на складовото помещение за стопанска дейност – кафе и продажба на дребни храни. Твърди се, че К. А. и Е. Т. владяли, ползвали и поддържали имота, като владението било необезпокоявано и със съзнанието за единствени собственици по наследяване от своята майка Б. А.. След смъртта на К. А. през 2020 г. неговите дъщери, ответниците Б. и М. продължили владението върху целия имот, заедно с ответницата Е. Т.. Сочи се, че владението било установено от К. А. и Е. Т. още приживе на тяхната майка Б. А. и с нейното знание и съгласие, като продължило след нейната смърт през *** и след смъртта на Х. А. през ***, като след 2020 г. било продължено и от наследниците на К. А. – ответниците Б. А. и М. З., общо повече от 38 години. Поради това и ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за признаване на правото на собственост за 1/3 ид. част от процесния имот, а именно *** на ***. Поради изложеното твърдят, че ищецът няма право на собственост върху процесните имоти, тъй като същите били изключителна собственост на ответниците. Молят искът да се отхвърли. Претендират разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответниците уточнява, че упражняването на давностното владение е установено след смъртта на майка им Б. през ***, като преди това К. А. е живял в имота с нейното съгласие. Пояснява, че са придобили претендираната от ищеца 1/3 ид.ч. от имота по давност, въз основа на упражнявано давностно владение.

С разпореждане от 20.05.2025 г. (л. 102 от делото ) като задължителен необходим другар по делото е конституиран съпругът на ответницата Е. Т. – В. К. Т..

С определение № 12400/ 29.09.2025 г. (л.140 от делото) като ответниците по делото са конституирани Х. А. Р. и И. З. З..

По делото са постъпили писмени отговори от конституираните ответници В. К.

Т., Х. А. Р. и И. З. З., със становище за неоснователност на иска за делба. Излагат твърдения, идентични с тези на първоначалните ответници. Оспорват иска за делба на процесните имоти. Излагат фактически твърдения във връзка с правото на собственост на имотите, като първоначален собственик била Б. А., която ги е придобила с ***.

2

Твърдят, че ответниците не са знаели, че наследодателката Б. А. имала сключен брак с Х. С.. Излагат твърдения, че К. А. и Е. Т. са владели имотите в цялост с ясното съзнание, че са единствени наследници на майка си, респ. и единствени собственици на имотите, като ги поддържали и извършвали необходимите ремонти и участвали в поддръжката на общите части на сградата. Заявяват, че след смъртта на К. А. през 2020 г. неговите дъщери и наследници Б. и М. са продължили владението на имотите заедно с ляла си Е.. Позовават се на давностно владение, продължило повече от 38 г. непрекъснато и необезпокоявано, поради което намират, че имотите са придобити на оригинерно придобивно основание. Заявяват, че ищецът след 2004 г. не е предявявал по никакъв начин претенции във връзка с наследството на Б. А., нито е търсил нейните деца, нито е посещавал имотите. Твърдят, че е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка от 11.05.2023 г. за признаване правото на собственост по давностно владение върху 1/3 ид. ч. от имотите по наследство от Бояна Амуджиева.

Поясняват, че след смъртта на К. А. през ***, двете му дъщери М. З. и Б. А. наследяват правата му и до завеждане на иска за делба през 2023 г., както и след това осъществяват владелчески действия по отношение на процесните имоти, по наследяване, единствено в качеството на наследници на баща си. В този смисъл молят за отхвърляне на предявения иск за делба.

В откритото съдебно заседание, проведено на 12.12.2025 г. ищецът оспорва представения от ответниците констативен *** и моли за неговата отмяна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За възникването на потестативното право на делба следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти): на първо място, да е налице съсобственост между страните по спора, като участието на всички съсобственици е задължително и те имат качеството на задължителни необходими другари. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК проявлението на тези обстоятелства.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С *** Б. Н. А. (А.) придобива правото на собственост по отношение на апартамент, състоящ се от стая, хол, кухня, клозет и килер със самостоятелен вход от към ***, заемащ 55 кв.м., в първия /партерен/ етаж от южната страна на сградата, цялата с площ от 146 кв.м., заедно с три избени помещения, намиращи се под стаята, кухнята и част от хола, ведно с ¼ ид.ч. от общите части на сградата и ¼ ид.ч. от целия парцел ***, състоящ се от 295,80 кв.м. Процесните имоти са нанесени в Кадастралната карта и кадастралните регистри като ПИ с идентификатор № ***, СОС с идентификатор № *** и СОС с идентификатор № ***, видно от представени скица на поземлен имот и два броя схеми на самостоятелен обект (л.16-18 от делото).

По делото са налице данни, че Б. Н. А. е имала сключен граждански брак с Б. К.

А. с акт за сключен граждански брак № *** (л.42 от делото) в с. П., общ. Ч., прекратен със смъртта на с. Б. К. А. на *** (л.56 от делото). Поради това придобитият от Б. Н. А. недвижим имот през 1955 г. е станал нейна еднолична собственост.

Видно от удостоверение за граждански брак серия *** (л.19 от делото) Х. С. А. и Б. Н. А. са сключили граждански брак на ***.

Видно от удостоверение за наследници изх. № ***, издадено от Община Пловдив, район Централен (л.7-8 от делото ) Б.Н.А. е починала на *** и е оставила за свои законни наследници Х. С. А. – с. (починал на *** и оставил за свой единствен наследник сина си С. Х. С., настоящ ищец), както и две деца – Е. Б. Т. и К. Б. А., 3 починал на **** и оставил за свои законни наследници Б. К. А. – Р. и М. К. З..

По делото е представен *** (л.64 от делото), съгласно който е признато на Е. Б. Т., при квота ½ ид.ч. в качеството и на наследник от м. и Б. Н. А., Б. К. А. – Р. и М. К. З.

(двете при квота ¼ ид.ч. за всяка от тях, в качеството на наследници на Б. Н. А. по заместване от баща си К. Б. А.), правото на собственост, при квоти ½ ид.ч. за първата и по ¼ ид.ч. за всяка от вторите две, на основание наследяване от общата наследодателка Б.Н. А., на 1/3 ид.ч. от процесните недвижими имоти, представляващи СОС с идентификатор № *** и СОС с идентификатор № ***, както и ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***. Постъпило е и цялото *** на К. А. (л.232 – 255 от делото ).

Видно от писмо изх. № *** Е. Б. Т. и В. К. Т. имат сключен граждански брак на *** в гр. П. – акт № ***.

Съгласно решение от 13.06.1986 г. на Пловдивски районен съд (л.104 от делото) е прекратен брака, сключен на *** между К.Б.А. и Е. Г. А., като решението е окончателно.