Решение № 2241 от 24.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2241 гр. Пловдив, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330106975 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430 против М. К. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 526, 26 лева – представляваща стойността на консумираната от потребителя електрическа енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г. за обект, находящ се в ......, както и сумата от 32, 46 лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 11.03.2020 г. до 24.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 25.11.2020г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262523/ 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 15566/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продава ел.

1 енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По силата на Общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява обекта на ответника, находящ се в ...... с електрическа енергия. За ответника бил открит клиентски номер .... Сочи се, че в процесния период ответникът бил собственик на имота, като подал и нарочно заявление за смяна на клиентски данни. Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ищеца е задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начин, определени в същите чл. – 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си, ищецът доставил на обекта, собственост на ответника, електроенергия на обща стойност 526, 26 лева за периода от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г., като поради забава в плащането на дължимата сума на ответника била начислена и мораторна лихва. Предвид изложеното, претендират се горепосочените суми.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл.

131 от ГПК представя писмен отговор. Посочва, че след образуването на делото е заплатил сума в размер от 526,26 лева, в уверение на което представя и платежно нареждане.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Безспорно е, че в процесния период, между страните е съществувало облигационно правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия; в процесния период, ответникът е бил собственик на имота, находящ се в ...; след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, на дата 23.07.2021г. ответникът е заплатил на ищеца сума в размер от 527, 51 лв. ( главница в размер от 526, 26 лв. и лихва в размер от 1, 25 лв. ). С оглед на отделеното за безспорно в тежест на ответника е да установи, че за процесния период ищецът е доставил в обекта на ответника електрическа енергия. Следва да установи стойността на предоставената ел. енергия и услуги, както и че ответникът е изпаднал в забава за заплащането им.

2

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

Доказателство за сключването на процесния договор и поетите от страните правни задължения представлява и изпълнението от ответника на неговите договорни задължения за заплащане на уговореното възнаграждение.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила задължението си за главница. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на ищеца. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца за главница погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли предявения иск за присъждане на сумата от 526,26 лева.

Тъй като погасяване на задължението е осъществено в хода на производството по делото, ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си поради което последният е изпаднал в забава в деня, следващ този на изтичане на срока – 13.04.2020 г. – арг. чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД. По така изложените съображения искът за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Съдът намира, че в производството по делото всички сторени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са частично отхвърлени. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове.

3

Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът за главница е отхвърлен, поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса . По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, частично отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си.

Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за 225 лева за държавна такса/75 лева/ и 150 лева юрисконсултско възнагражденние, а в заповедното са доказани извършени разноски от ищеца в размер на 75 лева/ държавна такса/25 лева/ и 50 лева юрисконсултско възнагражденние .

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на М. К. Д., ЕГН ********** че „ЕВН БЪЛГАРИЯ 4

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430 , е носител на парично вземане в размер на сумата от 32, 46 лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 11.03.2020 г. до 24.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 25.11.2020г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262523/ 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 15566/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в., като отхвърля за сумата от 526,26 лева – представляваща стойността на консумираната от потребителя електрическа енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.05.2020 г. за обект, находящ се в .., поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430 сумата от 300 лева деловодни разноски в заповедното и исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5