Определение № 15841 от 04.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15841 гр. София, 04.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110110909 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба с вх. № 66364/25.02.2025г., подадена от.............., ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр.С. .............., ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В., чрез адв. Д. Г. К., САК, със съдебен адрес: гр. С.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 411 от КЗ за сумата от 94,01 лв., представляваща заплатеното от ............. ЕИК: ................, застрахователно обезщетение по щета № 5000-1261-20-251892, за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „.............., модел „.................“, с рег. № ............, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 27.07.2020г., около 15:20ч. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание - чл. 86 ЗЗД вр. чл. 84 ЗЗД, за сумата от 34,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата (94,01 лв.), за периода от 06.12.2021г. до 06.12.2024г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на процесуалния представител на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:

Ищецът – ..............., ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. С., твърди, че на 27.07.2022г., около 15:20ч. в гр. С., е настъпило пътно1 транспортно произшествие, с участието на лек автомобил марка „...........“, модел „..........., с рег. № .............. управлявано от С. Х. З., и лек автомобил марка „............., модел „..........“, с рег. № ............... Твърди, че процесното ПТП е било причинено от водача на лек автомобил марка ..............“, модел „...........“, с рег. № ..............., който не се съобразил с пътен знак „Б-2“ и предприемайки маневра за включване на ул. „...........“ реализира ПТП с движещия се по обозначения с пътен знак „Б3“ път с предимство лек автомобил марка „.........”, с рег. № ............., вследствие на което били причинени материални щети по последния. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП № 1765788/27.07.2020г.

Към датата на настъпване на произшествието, увреденият автомобил марка .........“, модел „.........” с рег. № .............. бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество, като бил сключен застрахователен договор по полица № 93001910069705, валидна от 18.10.2019г. до 17.10.2020г., а автомобилът на посочения като виновен за настъпилото ПТП водач на лек автомобил марка „..............“, модел „...........страхователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и Уведомление за щети по МПС от 27.07.2020г., била образувана щета № 5000-1261-20-251892. При извършения оглед на увреденото МПС били констатирани увреждания по облицовката на предната броня, по спойлера на предната броня, предния десен фар, дясната лайсна на предната броня, по решетката на предната броня и казанчето за чистачки. Във връзка с установените щети било определено застрахователно обезщетение в размер на 355,89 лв., като сумата била изплатена на собственика на автомобила – С. Х. З. с преводно нареждане от 25.09.2020г. За определянето на размера на обезщетението били направени обичайни ликвидационни разходи, в размер на 15лв.

Застрахователят реализира своето право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – „.............., до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. ............“ отправило покана за доброволно изпълнение на регресна претенция към „..............., за сума в общ размер на 370,89 лв. С преводно нареждане от 11.12.2020г., ответното застрахователно дружество е 2 възстановило само част от застрахователното обезщетение, а именно – сума в размер на 276,88 лв., като в настоящото производство се претендира горницата до пълния размер на претендираното обезщетение, а именно – 94,01 лв.

Изтъква се още, че за ищецът е възникнало правото за получаване на законна лихва за забава върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, в размер на 34,13 лв., считано от 06.12.2021г. до 06.12.2024г.

Моли се да бъде прието за установено, че ответникът – „............... дължи на ..................“ сумата от 128,14 лв., представляваща остатъка от заплатеното от ..............“, ЕИК: .............. застрахователно обезщетение по щета № 5000-126120-251892, за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „.........“, модел „..........“, с рег. №............. настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 27.07.2020г., около 15:20ч. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 34,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата (128,14 лв.), за периода от 06.12.2021г. до 06.12.2024г., както и да бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжника след установяване на вземането. Претендират се и направените в заповедното и исковото производство съдебни и деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество – „................., ЕИК:

............, със седалище и адрес на управление – гр. С. „ представлявано от К.

Х. Ч. и Б. Ан. В., чрез адв. Д. Г. К., е подало отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените искове – по основание и по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение на лек автомобил марка „..........“, модел „..........“, с рег. № ............. и валидна към датата на настъпване на процесното ПТП – 27.07.2020г. На оспорва и факта на настъпване на застрахователното събитие – ПТП от 27.07.2020г. на ул. „...........“ в гр. С., между л. а. марка „.........., модел ............“, с рег. № .............и л. а. марка „............ модел .........”, с рег. № ..............

3

Оспорва общия размер на настъпилите вреди (370,89 лв., в която сума са включени и направените за определяне на обезщетението ликвидационни разноски в размер на 15лв.), както и наведените от ищеца твърдения, че всички от посочените вреди се намират в причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на застрахования при .................

Посочва, че след разглеждане на регресната претенция на ищеца, дружеството е приело за основателна и е заплатило по доброволен ред сума в размер на 276,88 лв., като счита, че посочената в Опис-заключение по щета № 50001261-20-251892 вреда – „казанче за чистачки“ не се намира в причинноследствена връзка с процесното ПТП, поради което не следва да бъде заплащано от ответника.

Посочва още, че размерът на определеното от ищеца обезщетение е прекомерен и неотговарящ на средните пазарни цени за труд, закупуване на нови части и консумативи, към момента на събитието. В изготвената от ищеца сравнителна експертиза е възприета прекомерна стойност на час труд за отремонтиране на автомобила, в размер на 12 лв., като посочва, че към момента на процесното събитие, средната стойност на час труд е възлизала на 8 лв.

По отношение на претендираната мораторна лихва за забава, начислена върху обезщетението, за периода, посочен от ищеца, прави възражение за изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност, оспорва в цялост претенцията за мораторна лихва и за лихва за забава, като акцесорна на главния иск.

Моли се да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, така предявените искове. Претендират се направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира следното по доклада:

Между страните са безспорно и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1) че на 27.07.2022г., около 15:20ч. в гр. С., е настъпило пътно-транспортно произшествие, с участието на лек автомобил марка „...........“, модел „..........“, с рег. № .............. управлявано от С. Х. З., и лек автомобил марка „.............“, модел „.............“, с рег. №..............; 2) че процесното ПТП е било причинено от водача на лек автомобил марка ...........“, 4 модел „..........“, с рег. № ............, който не се съобразил с пътен знак „Б-2“ и предприемайки маневра за включване на ул. „..........“ реализирал ПТП с движещия се по обозначения с пътен знак „Б3“ път с предимство лек автомобил марка „..........”, с рег. № .............. 3) че вследствие на ПТП-то са били причинени материални щети по лек автомобил марка „........”, с рег. № ..............; 4) че към момента на настъпване на процесното ПТП от 27.07.2020г., между ищеца – .........“, и собственика на увреденото МПС – лек автомобил марка „............“, модел „..........“, с рег. № ..........., е бил налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица № 93001910069705; 5) че към момента на настъпване на процесното ПТП (27.07.2020г.) е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, по отношение на лек автомобил марка „.............“, модел „..........“, с рег. № ............; 6) че на 25.09.2020г. .............“ е изплатило по банков път сума в размер на 355,89 лв., на собственика на л. а. марка „...........“, модел „..........“, с рег. № С............; 7) че ищецът – ............“ е изпратил на ответното дружество покана за доброволно изпълнение на заплатеното застрахователно обезщетение, както и че то е изплатило част от поисканото обезщетение, а именно – сума в размер на 276,88 лв.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

411 от КЗ, и иск с правно основание чл. 86 вр. чл. 84 от ЗЗД.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка „Каско” между него, в качеството му на застраховател, и увреденото лице; 2) плащането на застрахователното обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил; 3) размерът на обезщетението, респективно на вредите;

4) наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 5) 5 наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобила, причинил виновно ПТП.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, по отношение на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.

В настоящия случай спорни между страните са единствено въпросите относно причинно-следствената връзка на посочените вреди (по-конкретно – увреждането на казанчето за чистачки) с процесното ПТП, както и относно размера на сумата, необходима за отремонтиране на процесното ПТП – цената на труда и на частите.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът носи тежестта да докаже наличието на парично задължение на ответника, както и настъпилата забава на последния за изпълнението му, респективно - размерът на мораторната лихва и момента, от който същата се дължи.

Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане.