Решение № 219 от 27.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора С. М. Л. като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600358 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 29/13.06.2023г., постановена по НОХД № 114/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, подсъдимият А. З. Б. е признат за виновен в това, че на 06.05.2022г. в гр.Стара Загора, в условията на домашно насилие, с особена жестокост, е направил опит умишлено да умъртви другиго - Й.Д.Б., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.6а вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението им е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 09.05.2022г. до влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.

1

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 326,03 лв.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.С.П.., защитник на подсъдимия Б., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, както и за изменението й, като се намали размерът на санкцията лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и като такава следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Подсъдимият Б. и неговият защитник поддържат жалбата само в частта за явна несправедливост на наложеното наказание. Пледират за изменение на присъдата, като се намали размерът на санкцията лишаване от свобода Подсъдимият, в последната си дума, моли за справедливост и да се коригира наказанието му. Сочи, че такова в размер на десет години би било справедливо.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Не следва да се разглежда по същество, тъй като обжалваният съдебен акт трябва да се отмени.

Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия Б., които не могат да се санират от настоящия състав.

Същият е предаден на съд за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.6а вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК. Обвинителният акт, с който това е сторено, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част не са описани в изискуемата от законодателя степен обстоятелствата, при които е извършено престъплението, за което подсъдимият е предаден на 2 съд. Наблюдаващият прокурор не е изпълнил задължението си да посочи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Налице са непълноти относно начина на извършване на престъплението.

При излагане на виждането си за фактическата установеност представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е приел, че подсъдимият Б. „Извадил … нож и с него посегнал да намушка Б. … . Б. пищяла и се опитвала да се предпази с ръце от насочените към тялото и главата й удари с ножа, нанесени от обвиняемия с голяма сила.”. В този цитат от прокурорския акт липсва яснота в коя част на тялото подсъдимият е посегнал да намушка пострадалата, както и следващите удари с нож нарушили ли са телесната й неприкосновеност, в коя област, какъв е характерът на уврежданията.

По-нататък е посочено следното: „Обвиняемият Б. хванал за косата Б., съборил я на земята, надкрачил я и яростно продължил да й нанася силни удари с ножа, насочени към главата и горната част на тялото й. Тъй като Б. се пазела с ръце, ударите – между десет и двадесет на брой, й причинили множество порезни рани на двете мишници и двете предмишници …”, които са изброени.

Наблюдаващият прокурор не е изложил тезата си как точно са били разположени подсъдимия и пострадалата един спрямо друг при нанасяне на ударите и към коя анатомична област на последната са били насочени.

Описаното, че свидетелката Б. е била на земята и надкрачена от подсъдимия Б., че ударите са в посока горната част на тялото й /и главата/, не е достатъчно, за да се гарантират стандартите на законодателя, заложени в чл.246 от НПК и да се обезпечи правото на защита на обвиняемия.

Представителят на обвинението не е обосновал виждането си за броя на нанесените удари /между десет и двадесет/. При излагане на заключението на съдебномедицинската експертиза, освидетелствала свидетелката Б., сочи множество порезни рани на двете й ръце. Множество удари приема и в изводите си за правната квалификация на извършеното. Следователно по този въпрос се наблюдават противоречия в различните части на обвинителния акт.

Наблюдаващият прокурор не е прецизен относно механизма на причиняване на установените травматични увреждания на пострадалата.

3

Не е изложил аргументи защо приема, че нанесените й удари са „с голяма сила”, „силни”, „с голяма кинетична енергия”. Не е конкретизирал към кои жизненоважни органи в горната частта на тялото, освен главата, са насочени.

Не сочи факти в подкрепа на по-тежко квалифициращия признак „с особена жестокост”, освен използваното наречие „яростно”. Приетото, че подсъдимият „е проявил особена ярост, свирепост, отмъстителност и ожесточеност при нанасянето на ударите” звучи декларативно, тъй като не е намирало място в описаната фактическа обстановка.

Относно другия квалифициращ признак „в условията на домашно насилие” представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е следвало да обоснове тезата си за системно упражнявано физическо и психическо насилие, с визиране на конкретни дати или период. С посочване на определен отрязък от време и дати в началото на прокурорския акт, проследявайки характера на отношенията между подсъдимия Б. и свидетелката Б., не може да се стигне до извода, че е изпълнил това си задължение.

Съгласно постоянната практика на ВКС без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното производство правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК.

Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г. на ОСНК обвинителният акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В настоящия случай обвинителният акт не е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия Б. да организира защитата си, както по фактите, така и по правната квалификация. Липсата на пълнота и яснота при формулиране на обвинението го лишава от възможността да разбере в какво престъпление е обвинен и в съответствие с това да изгради защитата си срещу него. Недостатъчно точната и ясна формулировка на прокурорския акт поражда съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за фактическата и правната рамка на повдигнатото обвинение по чл.116 от НК.

4

Правото на подсъдимия да узнае всички факти на обвинението, правната квалификация на инкриминираното престъпление и доказателствата, на които то се основава, е накърнено. Това нарушава правото му на защита, което е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните.

Окръжен съд гр.Стара Загора не е констатирал горните пороци в обвинителния акт и не е изпълнил задължението си да прекрати съдебното производство и да го върне на прокурора за отстраняването им.

Допуснатите в първата фаза на наказателното производство съществени процесуални нарушения свързани с фактическата установеност за механизма на причиняване на уврежданията на пострадалата, разположението им един спрямо друг с подсъдимия, броя на нараняванията, как точно са получени, с каква сила са нанесени, са намерили място и в съдебния акт на първоинстанционния съд. Пестеливостта по горните въпроси в мотивите на контролирания съд е равнозначно на липса на мотиви и също е съществено нарушение на процесуалните правила.

Допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, са основание за отмяна на присъдата на Окръжен съд гр.Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. В хода на разпоредителното заседание трябва да се изпълнят дадените по-горе указания.

Поради наличието на процесуални нарушения не следва да се обсъждат доводите на подсъдимия и неговия защитник за явна несправедливост на наказанието.

Пловдивският апелативен съд намира, че за прецизност трябва да посочи и следното. При изготвяне на протокола за разпоредителното заседание председателят на съдебния състав трябва да следи дали той се подписва от целия съдебен състав. Един от въпросите, които се обсъждат по чл.248, ал.1 от НПК, е взетите мерки за процесуална принуда, в случая мярка за неотклонение „задържане под стража”. Определението, с което съдът се произнася в такива случаи, се подписва от целия съдебен състав.

5

С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

О Т М Е Н Я присъда № 29/13.06.2023г., постановена по НОХД № 114/2023г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Стара Загора от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6