Решение № 260383 от 25.05.2021, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

Град Добрич, 25.05.2021 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, двадесет и първи състав на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА секретар СИБЕЛ БЕДЕЛ разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №3090 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България” №81, вх. В, ет.8, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., чрез упълномощения адвокат В.Г. от САК срещу В.В.С.,

ЕГН **********,***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, определени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №971/04.09.2020г. по ч. гр. д. №1950/2020г. по описа на ДРС, а именно: 206.13 лева - незаплатена цена за далекосъобщителна услуга по договори с клиентски номер 14975869001, сключени на 07.12.2015г. и на 10.12.2015г между В.В.С. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД по фактури с №**********/15.03.2017г.; №**********/15.04.2017г., №**********/16.05.2017г., №**********/15.06.2017г. и №**********/15.07.2017г. за периода 15.02.2017г. – 14.07.2017г., което вземане е предмет на договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „С.Г.Груп” ЕАД и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и договор за цесия от 01.10.219г., сключен със „С.Г.Груп” ЕАД и „ЮБЦ” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 13.07.2020г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане и 55.81. лв. – мораторна лихва за забава за периода от 03.08.2017 г. до 01.03.2020 г..

Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище, че не дължи паричните вземания.

Искът е предявен след успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и в изпълнение на дадено от съда указание след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Основава се на следните обстоятелства:

Между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14975869001 от дата 07.12.2015г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилни номера: **** и *****. С допълнително споразумение от

07.12.2015г. абонатът подновява условията за ползване на мобилен номер **** с избран тарифен план VIVACOM Smart XS с месечна абонаментна такса 13.99 лева и за номер **** с месечен план VIVACOM i-Traffic М с месечна абонаментна такса 15.99 лева. Срокът на договора е 24 месеца, считано от 07.12.2015г. съответно до 10.12.2017г.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за пет последователни отчетни месеца - за месец март, април, май, юни и юли 2017г., за което са издадени пет фактури /визирани по-горе/ на обща стойност 228.13 лв., като е извършено частично плащане и незаплатения остатък от 206.13 лв. се претендира от ищеца. Към всяка от фактурите има приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Договорът е прекратен едностранно от БТК ЕАД и абонаментът е деактивиран на 25.07.2017г. в съгласие с клаузите на договора. Периодът на заплащане на услугите е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.

Вземането на БТК ЕАД спрямо В.С. е прехвърлено, видно от Приложение №1, неразделна част от договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „С.Г.Груп” ЕАД и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД /прехвърлител/.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Така, ищецът извежда своето материално и процесуално право от двата договора за цесия, като длъжниците по тях са изчерпателно изброени в Приложение №1, в което са подробно визирани именатаим, мобилните договори, сключени от тях с мобилния оператор, вземанията по основание и размер.

Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и по него ищецът носи тежестта да докаже сключен договор, потребени услуги и тяхната стойност; сключени договори за цесия и надлежно уведомяване от предишните кредитори на длъжника. В производството по установяване дължимостта на вземане по чл.422 ГПК, установителният съд е обвързан от предметните предели на заповедта за изпълнение, като е недопустимо с исковата молба да се въвеждат нови претенции, или да се изменя предмета и основанието за възникване на задължението. И тъй като процесната заповед за изпълнение е издадена за вземане, което заявителят е посочил като мораторна лихва в размер на 53.98 лв., а с исковата молба се претендира лихвата в размер на 55.81 лв., т.е. заявява се различен от въведения в заповедното производство размер, /но не като частичен, нито като осъдителен, при условия на евентуалност идр./, то в тази й част за разликата от 1.83 лв. исковата претенция е недопустима, /поради липса на правен интерес и липса на идентитет в размера на исковата претенция/ в частта за горницата над 53.98 лв. до претендираната с ИМ сума по акцесорния иск в размер на 55.81 лв. и следва да прекрати производството по делото в тази му част /за разликата от 1.83 лв. по иска по чл.86 от ЗЗД/.

На л.10 по делото е приложено уведомление до В. Василев от БТК ЕАД /цедент/, чрез пълномощника си „С.Г.Груп” ООД /цедент по договор за цесия от 01.10.2019г./, което не е било връчено на адресата. Независимо от това, съдът приема, съобразно константната съдебна практика на ВКС /изобилно посочена в исковата молба/, че ответникът е надлежно уведомен за извършените цесии с получаването на исковата молба, ведно с приложенията, вкл. и двата договора за цесия, следователно за него те са произвели правно действие.

Ответникът в хода на процеса не ангажира доказателства за извършено плащане спрямо кредитора, нито пък е направил правоизключващи или правопогасяващи възражения за недължимост, които съдът да разгледа. При така събрания писмен доказателствен материал, главната искова претенция се явява доказана по основание и размер /фактурите не са оспорени/, а акцесорната е частично основателна и доказана до размера от 53.98 лв., а в останалата част за разликата до претендираната сума от 55.81 лв. производството следва да се прекрати като недопустимо по посочени по-горе съображения.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в общ размер на 203.56, както и разноските в исковото производство в размер на 481.61 лв. общо.

Ответникът също има право на разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, но доколкото не е направил такива /няма представени доказателства/, нито е отправил искане до съда в този аспект, не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,

Добричкият районен съд

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че В.В.С., ЕГН **********,***, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* град София, район Триадица, бул.

”България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., следните суми, за част от които е издадена заповед №971 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.09.2020г. по ч. гр. д. № 1950 по описа на ДРС за 2020г., а именно: 206.13 лв. /двеста и шест лева и тринадесет стотинки/ - незаплатена цена за далекосъобщителни услуги по договори с клиентски номер *****, сключени на 07.12.2015г. и на 10.12.2015г между В.В.С. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД по фактури с №**********/15.03.2017г.;

№**********/15.04.2017г.,

№**********/16.05.2017г., №**********/15.06.2017г. и

№**********/15.07.2017г., издадени за периода от 15.02.2017г. до 14.07.2017г., което вземане е предмет на договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „С.Г.Груп” ЕАД и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и договор за цесия от 01.10.219г., сключен със „С.Г.Груп” ЕАД и „ЮБЦ” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението –

13.07.2020г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане и 53.98 лв.

/петдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ – мораторна лихва за забава за периода от 03.08.2017 г. до

01.03.2020г.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството в частта, досежно предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* град София, район Триадица, бул. ”България” № 81, вх. В, ет. 8 иск с правно основаие чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на В.В.С., ЕГН **********,***, че дължи на ищеца сумата от 55.81 лв. - мораторна лихва за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г., за разликата от 55.81 лв. до 53.81 лв., /т.е. за разликата от 1.83 лв./.

В прекратителната част, диспозитивът на акта има характер на определение и подлежи на обжалване в 7-дн. срок, считано от получаване на съобщението пред ДОС с частна жалба от страните.

ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН **********,***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* град София, район Триадица, бул. ”България” № 81, вх. В, ет. 8, разноските в заповедното производство по ч. гр. д. №1950/2020г. в размер на 203.86 лева /двеста и три лева и осемдесет и шест стотинки/, съобразно изхода от спора, както и разноските в исковото производство в размер на: 481.61 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/, съобразно изхода от спора.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА В 14-ДН.

СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕТО МУ ОТ СТРАНИТЕ ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД-ДОБРИЧ.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :