Решение № 417 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110175671 по описа за 2024 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ.

Производството е образувано по исковата молба на ищеца Х. Х. У., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. Л. С. срещу „Б П“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление гр. .........., представлявано от гл. и. д. Ц С чрез гл. юрк. А А. Ищецът моли наложеното му със Заповед № РД06-171/22.10.2024 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ да бъде отменено изцяло, като счита заповедта за незаконосъобразна. Претендира и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски.

Ищецът твърди, че към момента на издаване на атакуваната заповед е бил в трудови правоотношения с ответника „Б П“ ЕАД на длъжност по трудов договор – „Ръководител отдел“ в отдел „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт“ на Дирекция „Оперативна дейност“ към Централното управление на дружеството. Сочи, че надлежно е предоставил изисканите от работодателя обяснения във връзка с твърдяно нарушение от страна на последния. Ищецът излага, че в дружеството е наложена практика за предоставяне на служебни автомобили за лични нужди на служители, които предварително подават заявление за това, макар и въпросната дейност формално да противоречи на вътрешен акт на ответника. Ищецът навежда, че не съобразявайки промяната в заеманата от него длъжност – е дал позволение по молба на друг подчинен му служител да използва един от служебните автомобили за лични нужди.

Мотивиран от въпросния акт на ищеца – ответникът издал Заповед № РД-06171/22.10.2024 г., с която му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл.195, вр. чл.188 т.2, вр. чл.187 ал.1 т.10. Ищецът поддържа, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина с оглед установената в дружеството практика, и счита, че работодателят му не е отчел тежестта на твърдяното нарушение и конкретните обстоятелства при извършването му, което довело до налагането на 1 незаконосъобразно дисциплинарно наказание.

В законоустановения срок на чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че наложеното наказание отговаря на нормативно закрепените изисквания. Счита, че Заповед № РД-06-171/22.10.2024 г. е подробно мотивирана и е издадена при стриктно съблюдаване на процедурата, уредена в Кодекса на труда. Излага, че са съобразени обясненията, предоставени от работника, като изтъква липсата на основателни причини за нарушението на т.42, изр.2 от Правилника за вътрешния трудов ред. Релевира признанието на ищеца, че е разбирал нарушението, което т.нар. от последния „трайно установена практика за използване на служебни автомобили за лични нужди“ представлява и въпреки това допуска осъществяването . Твърди, че с оглед конкретния случай е направена преценка за съответствие между тежестта на нарушението и съответно наложеното наказание, като изтъква, че неизпълнението на трудовите задължения е само по себе си нарушение на трудовата дисциплина, което обосновавало налагането на наказание “Предупреждение за уволнение”. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ищецът Х. Х. У. е бил назначен по трудов договор при ответника на длъжността „Ръководител отдел“ в отдел „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт“ на Дирекция „Оперативна дейност“ към Централното управление на дружеството.

С писмо /изх.№ РД-06-47/26.09.2024 г./ на Главния изпълнителен директор на "Б П” АД от ищеца са поискани писмени обяснения, и видно от писмо /вх. №70-00-23/01.10.2024 г./ такива са депозирани в рамките на сроковете по чл.194 КТ.

Установява се по делото от Заповед № РД-06-171/22.10.2024 г. на Главния изпълнителен директор при ответното дружество, че на ищеца на основание чл. 186, във връзка с чл. 188, т. 2, при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, ал.1 и чл. 194, ал.1 от КТ и при представени писмени обяснения от лицето, е наложено дисциплинарно наказание

"предупреждение за уволнение". Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание ответникът е посочил, че служителят Х. Х. У. не е спазил необходимия контрол като ръководител, понеже е подписал молба на друг служител за използване на служебен автомобил за лични нужди, без да я регистрира в служебната система и без да съгласува действието с Директора на Дирекция “Оперативна дейност”, явяващ се компетентен по въпроса, а даденото от У. разрешение за осъществяване на дейността, предмет на молбата, само по себе си противоречи на изискванията, уредени в Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, съгласно които - в частност с оглед правилото на т.42, изр.2 - е забранено ползването на служебен транспорт за лични нужди.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ дисциплинарното нарушение се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения, което е основание за налагане на дисциплинарна отговорност. Фактическият състав на дисциплинарното нарушение се проявява при наличието на деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. За реализирането на дисциплинарната отговорност следва да се наложи съответно наказание от предвидените в разпоредбата на чл.188 от КТ, като при определянето му 2 следва да бъдат съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. Дисциплинарното наказание е законосъобразно, ако отговаря на следните изисквания: (1) наложено е със заповед от компетентен орган, в писмена форма, съдържаща нормативно установените реквизити, в предвидените срокове; (2) предшествано е от поискани обяснения от служителя във връзка с поведението, за което е наказан; (3) установено е по безспорен начин наличието на виновно нарушение на трудовата дисциплина на служителя; (4) определено е при съблюдаване на съответствието на тежестта на нарушението и приложимата санкция. В тежест на ответника е да докаже, че наложеното наказание отговаря на посочените критерии, а ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание.

С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение № 24788/ 05.06.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между ищеца и ответника е налице правоотношение по силата на трудов договор №10 от 16.05.2023 г.; издаването в установените от закона преклузивни срокове по чл.194 КТ на обжалваната заповед № РД-06-171/22.10.2024 г., ангажираща отговорността на ищеца; връчването на ищеца; както и искането на обяснения от ищеца по чл. 193 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, процесната заповед формално отговаря на изискванията за съдържание съобразно установените от закона реквизити и е издадена в предвидената форма от надлежно оправомощен орган.

Ищецът не оспорва, че е реализирал поведение, съответно на описаното в мотивите на Заповедта, като е подписал молбата на друг служител, давайки му позволение да използва служебен автомобил за лични нужди, което е изрично забранено съгласно Правилника за вътрешния ред на дружеството.

Обосновава постъпката си с аргумент, че е действал спрямо установена в дружеството трайна практика. Според събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К. и Т. - и двамата служители на „Б П“ ЕАД - се потвърждава, че е известно наличието на такава практика за ползване на служебните автомобили за лични нужди, което формално противоречи на правилата на вътрешнокорпоративен акт. От изложеното става ясно, че е налице нарушение на трудовата дисциплина с оглед правилото на чл. 187, ал.1, т.10, което обуславя налагането на дисциплинарна отговорност.

Спорен е въпросът дали наложеното дисциплинарно наказание по чл.188 т.2 е определено според изискванията на чл.189 при съблюдаване на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, както и дали тежестта на наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. С оглед установеното от обективна страна, съдът счита, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ не съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Действително се касае за реализирано поведение от страна на ищеца, противоречащо на изискванията, заложени в Правилника за вътрешния трудов ред (в частност т.42) - но тежестта на извършеното нарушение не би могла да се оцени като значителна. От действието на ищеца (изразяващо се в допускане на използване на служебни автомобили за лични нужди от друг служител) не е доказано да са настъпили неблагоприятни последици за дейността на работодателя - последният не е претърпял имуществени вреди. Отделно от това трябва да бъде съобразено и чистото дисциплинарно минало на ищеца, на 3 който по време на работата при ответника няма данни да са налагани други дисциплинарни наказания. В допълнение на изложеното, следва да се добави и фактът, че липсват данни по делото ищецът да е допускал други дисциплинарни нарушения - т.е. извършеното нарушение е инцидентен пропуск при изпълнение на трудовите функции. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е несъразмерно тежко на извършеното дисциплинарно нарушение, поради което и исковата претенция е основателна и подлежи на уважаване.

Предвид изложеното наложеното дисциплинарно наказание

"предупреждение за уволнение" следва да бъде отменено.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, възлизащи на стойност 933.00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ, предявен от Х. Х. У., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Л. С. срещу „Б П“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление гр.

.........., представлявано от гл. и. д. Ц С, Заповед № РД-06-171/22.10.2024 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК,ал.1 от ГПК „Б П“ ЕАД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление гр. .........., да заплати на Х. Х. У. стойността за извършените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 933.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4