Определение № 608 от 10.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Б., 10.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно гражданско дело № 20221200500374 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадено от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“А.С.“ № 32, представлявано от Б.Х.-управител, действащо чрез адвокат Б.К., БАК, надлежно упълномощена, възражение по чл.423 от ГПК срещу заповед за изпълнение № 92817/29.03.2021г., издадена по ч.гр.д. № 792/2021 г. по описа на Районен съд-Б..

Сочи се във възражението, че срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“А.С.“ № 32, представлявано от Б.Х., е издадена заповед за изпълнение № 92817/29.03.2021г. по ч.гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд-Б. за вземания, които оспорва по основание и размер. Твърди, че дружеството-длъжник е разбрало за издадената заповед за изпълнение след като ЧСИ М.К., рег. № 891, с район на действие ОС-Б., е връчил на 29.11.2021г. съобщение за образувано изпълнително дело № 966/2021г. по описа на същия ЧСИ, ведно с приложено копие от изпълнителен лист от 25.05.2021г., издаден по ч.гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд-Б., по седалище и адрес на управление на дружеството, а именно управление гр.Б., ул.“А.С.“ № 32, където се намира офисът на счетоводителя на фирмата, С.М.С..

Длъжникът релевира довод, че е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК. В тази връзка счита, че заповедният съд неправилно и незаконосъобразно е приел при условията на чл.50, ал.2 от ГПК редовно връчване на заповедта на дружеството-длъжник. Твърди се, че дружеството никога не е напускало адреса си, счетоводната дейност на фирмата фактически се осъществява на този адрес и към момента на адреса има служители на дружеството, които могат да приемат съобщения, книжа и документи. В тази връзка оспорва като невярно удостоверяването на връчителя в разписката, съгласно което при посещението на адреса е установено, че няма офис и служители, на които да бъде връчено, няма табели или такова лице на адреса, вкл. и посоченото сем.А. не отговаря на 1 действителността. Твърди, че в процесната сграда, на партерен етаж, е разположен счетоводен офис, който обслужва търговски дружества, включително дружеството-длъжник, а до входа има поставена пощенска кутия с изброени наименования на търговски дружества, вкл.“Е.“ ЕООД. В подкрепа на твърденията сочи : справка от Търговския регистър по партида на дружеството-длъжник; извършено от ЧСИ М.К. последващо връчване на книжа по горецитираното изпълнително дело, по седалище и на адрес на управление на фирмата /длъжник/; на адреса -седалище и адрес на управление на фирмата –длъжник е офисът на Силвия Станинска –счетоводител, която съгласно пълномощно е счетоводител на „Е.“ ЕООД, както и че същата /Станинска/ представлява и управлява и други фирми, регистрирани на същия адрес, съгласно справка от ТР.

Длъжникът оспорва отбелязването в разписката за събрани данни от сем.А..

Счита, че в случая връчителят е следвало да посети адреса най-малко три пъти по различно време в период от около месец и ако в резултат лицето/адресат не е намерено, това обстоятелство е следва да бъде отразено в разписката към съобщението – удостоверение, което в случая липсва.

С гореизложеното обосновава становище за наличие на предпоставките, визирани в чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, и прави искане за приемане на възражението като основателно. Заявява искане да се спре производството по изпълнение на издадената заповед по чл.410 от ГПК, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК.

Прави доказателствени искания: да се приемат като доказателства приложените към възражението писмени такива, както и материалите по ч.гр.д. № 792/2021г. по описа на БРС; да се допусне до разпит един свидетел при довеждане, а именно С.М.С..

Препис от възражението е връчен на заявителя „А.Б.“ ЕАД, който в законоустановения срок депозира чрез пълномощник -адвокат Л.Р., съдебен адрес гр.С., ул.“Ц.К.“ № 6, хотел „Р.“ офис 411, писмен отговор, с който оспорва като неоснователно депозираното възражение, поради липса на процесуалните предпоставки по чл.423, ал.1 от ГПК. Счита, че процесната заповед за изпълнение е надлежно връчена на длъжника и същата е влязла в сила. Твърди, че с възражението не са представени доказателства за момента на узнаване на заповедта за изпълнение, за да може да се прецени подадено ли е възражението в срока по чл.423 от ГПК. Твърди, че връчването на съобщението за издадената заповед е оформено законосъобразно и има удостоверително действие относно извършените от връчителя действия.

Счита за приложими в случая разпоредбите на чл.50 от ГПК предвид, че длъжникът е юридическо лице-търговско дружество. Във връзка с последното твърди, че когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни, връчителят няма задължение да изследва и да посещава адреса поне 3 пъти с интервал от най-малко седмица, съобразно правилото на чл. чл.47, ал.1 от ГПК. С изложеното обосновава искане подаденото възражение да се остави без уважение. Счита за неоснователно искането на длъжника за събиране на гласни доказателства, по съображение, че тези доказателства са неотносими към делото.

Окръжен съд-Б., като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд-Б. е образувано по заявление вх. № 91702/29.03.2021г., подадено от заявителя 2

„А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“А.С.“ № 32, представлявано от Б.Х., за следните вземания: 827.13 /осемстотин двадесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща неплатена сума за месечни такси и ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по Договор М 5894348 за периода 09.03.2018г.-08.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението /29.03.2021г./ до окончателното й погасяване; 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор М 5894348, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението /29.03.2021г./ до окончателното й погасяване.

Въз основа на данните в заявлението и представените писмени доказателства съдът е преценил заявлението като допустимо и основателно, поради което е издал Заповед № 92817/29.03.2021г. по чл.410 ГПК за претендираните от заявителя суми, както и за сторените от същия съдебни разноски в заповедното производство : 42.54 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

На 30.03.2021г. заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника „Е.“ ЕООД, представлявано от Б.Х., на адрес гр.Б., ул.“А.С.“ № 32, който е вписаното в ТР, АВ по партида на дружеството седалище и адрес на управление, съгласно събраните по делото непротиворечиви писмени доказателства. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване на връчителя при БРС, че на 20.04.2021 г. е посетил адреса на дружеството, при което е установил, че на посочения адрес няма офис и служители, на които да бъде връчено съобщението, няма табела и отличителни знаци на фирмата-адресат, а по данни на сем.А. няма такова лице/фирма на адреса. Въз основа на това удостоверяване заповедният съд е приел / разпореждане от 21.04.2021г./, че съобщението, респективно заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника при условията на чл.50, ал.2 ГПК на 20.04.2021г.

Във връзка с горното и по силата на разпореждане № 904397/25.05.2021г., с което съдът е констатирал, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, както и че с изтичането на едномесечния срок - в случая на 21.05.2021г. /присъствен ден-четвъртък, по аргумент на чл.60, ал.3 ГПК/ процесната ЗИ е влязла в сила, въз основа на заповедта за изпълнение на 25.05.2021г. е издаден изпълнителен лист.

Установи се, че въз основа на издадените по гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд-Б. заповед за изпълнение № 92817/29.03.2021г. и изпълнителен лист от .05.2021 г. е било образувано изпълнително дело № 966/2021г. по описа на ЧСИ М.К., рег. № 891, с район на действие ОС-Б.. В хода на изпълнителното производство до длъжника е изпратена ПДИ, по вписаните в ТР седалище и адрес на управление на длъжника, надлежно връчена на 29.11.2021г.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:

По допустимостта на възражението:

Искането за приемане на възражението е подадено от надлежна страна, а именно длъжника по издадената заповед за изпълнение. Съобразно твърдението в подаденото възражение, длъжникът е узнал за заповедта на 29.11.2021г., когато връчител при ЧСИ М.К., рег. № 891, с район на действие ОС-Б., е връчил по седалище и адрес на управление на дружеството, а именно управление гр.Б., ул.“А.С.“ № 32, на С.М.С. -счетоводител на фирмата3 длъжник, съобщение за образувано изпълнително дело № 966/2021г. по описа на същия ЧСИ, ведно с приложено копие от изпълнителен лист от 25.05.2021г., издаден по ч.гр.д. № 792/2021 г. по описа на Районен съд-Б..

Тези твърдения се потвърждават от данните в делото. Следователно възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК.

По основателността на възражението:

Разпоредбата на чл.423 ГПК регламентира правото на длъжника да подаде възражение срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е бил лишен от възможността да стори това в срока по чл.414 ГПК, поради някое измежду изчерпателно посочените в чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК. В настоящия случай молителят се позовава на чл.423, ал.1, т.1 ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. С оглед на това настоящата инстанция дължи проверка на действията на заповедния съд по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.

Разпоредбите на ГПК предвиждат специален ред за връчване на съобщения и книжа на юридически лица, уредени в чл.50 ГПК. Съгласно чл.50, ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният адрес, посочен в Търговския регистър. Задължението на търговеца да поддържа актуални общодостъпни – чрез търговския регистър-данни за търговската си регистрация, вкл.седалище и адрес на управление, за безпрепятствено осъществяване на търговски контакти и кореспонденция, не е само формално изискване на закона, а следва да обезпечи третите лица във възможността да осъществяват такива контакти и да уведомяват надлежно търговеца за предприемани и засягащи неговата или тяхна правна сфера. Неизпълнението му следва да бъде санкционирано с приложението на чл.50, ал.2 от ГПК. При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището му, функцията на уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК е изначално компрометирана и поставянето му е безсмислено, респективно неприложим е редът по чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК.

От събраните по делото непротиворечиви писмени доказателства се установи, че длъжникът „Е.“ ЕООД, ЕИК ****** е с вписани в Търговския регистър седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“А.С.“ № 32, т.е. адресът на който е изпратено съобщението до длъжника и на който фирмата е търсена от призовкаря при БРС. По делото не се навеждат твърдения и не са събрани данни за промяна на посочените седалище и адрес на управление на фирмата.

В процесното съобщение до длъжника се сочи, че при посещението на адреса-вписаните в ТР седалище и адрес на управление на дружеството, връчителят е установил, че няма офис и служители на фирмата, на които да бъде връчено съобщението, няма табела и отличителни знаци на фирмата, по данни на сем.А. няма такова лице/фирма на адреса. Т.е. връчителят е удостоверил, че на адреса няма канцелария/офис на дружеството-адресат, няма служител/представител на фирмата, няма табела или отличителни знаци, които да доказват съществуването на дружеството. Връчителят е проявил нужната активност и е установил по данни на живущи на адреса –сем-А., че такова лице/фирма няма на адреса. Анализът на тези констатации на връчителя води съда до несъмнен извод, че към 20.04.2021г. на вписаните седалище и адрес на управление на дружеството-длъжник няма такова лице /търговско дружество/. С оглед на това безспорно в случая е приложима разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК и длъжникът е надлежно уведомен за издадената заповед за изпълнение.