Определение № 459 от 20.06.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Перник, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500362 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. М. К., ЕГН **********, чрез адв. П., със съдебен адрес: ****, партер срещу Решение № 59/12.04.2024 г. по гражданско дело № 192/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир.

При проверката за допустимостта на въззивната жалба, извършена на основание чл.

267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът установи, че тя е подадена от надлежно легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съответства на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова същата е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по размяна на книжа, уредена в чл. 263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

С Решение № 59/12.04.2024 г. по гражданско дело № 192/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир е отхвърлен иска за признаване на установено по отношение на „КРЕДИТИНС ГРУП“ ЕООД и Националния осигурителен институт – Териториално поделение – Перник, че Т. М. К. е придобил трудов и осигурителен стаж, както следва: от 21.12.2015 г. до 02.01.2017 г. на длъжност „чистач хигиенист“ на непълен 2 часов работен ден; от 02.01.2017 г. до 02.01.2017 г. на длъжност „чистач хигиенист“ на 6 часов работен ден и от 02.01.2017 г. до 12.07.2017 г. на длъжност „технически сътрудник“ на непълен 6 часов работен ден.

Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство – Т.

1

М. К. и е подал въззивна жалба срещу него. Посочил е, че същото е недопустимо и неправилно, поради нарушение на процесуалния и на материалния закон и поради необоснованост.

Конкретно поддържа, че при формиране на решаващия си извод районният съд не е взел предвид представените трудови договори, не се е произнесъл по направеното искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на задължителни предписания № ЗД – 1 – 21 – 00892103/10.03.2021 г., не е приложил последиците, предвидени в чл. 176, ал. 3 от ГПК при положение, че са били налице предпоставките за това и не е обсъдил показанията на разпитания свидетел. Счита, че така допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендира на правените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – ТП на НОИ – Перник е подал писмен отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е подробни аргументи за правилност на обжалваното решение. Посочил е, че районният съд не е допуснал твърдените нарушения на процесуалните правила и е обсъдил всички събрани доказателства съобразно действителното им съдържание и значение за правния спор.

Искането към въззивния съд е да потвърди първоинстанционния съдебен акт и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният жалбподател е поискал събиране на гласни доказателства чрез преразпит на свидетеля А. М., на който да бъдат поставени въпроси за обстоятелства, за които не е дал сведения пред районния съд, а именно - защо е издал удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР на въззивния жалбподател и през кои периоди последният е работил в „Кредитинс груп“ ЕООД , на каква длъжност, с какви трудови задължения и при какво работно време.

Съдът счита, че така направеното доказателствено искане е преклудирано. То е за установяване на факти, наведени още в исковата молба, доказателствената тежест за които е указана с проекта за доклад, извършен с определение от 10.10.2023 г. и определена с окончателния доклад, направен в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. Съгласно разпоредбите на чл. 146, ал. 3 от ГПК с приключването на това съдебно заседание, ищецът/ въззивен жалбоподател е загубил право да прави доказателствени искания за установяване на тези факти. Направените такива едва с въззивната жалба са преклудирани и не следва да бъдат уважавани.

По изложените мотиви, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивната част на определението.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивния жалбоподател за преразпит на свидетеля А. Т.ов М., с поставяне на въпроси за обстоятелства, за които не е разпитван от районния съд.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2024 г. от 10.35 ч., за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а въззивния жалбоподател и с препис от отговора на ответника.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3