Решение № 623 от 14.07.2022, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 623/14.7.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ-и административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ВИДЕВ

2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар

Радослава Цоневска и с участието на прокурора

Стефан Янев изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА к.н.а.х. дело № 515 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл.

63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик против Решение № 60/22.03.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 482/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 293/19.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя И.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 52, ал. 1 и чл. 54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона – ЗАНН. Моли се да бъде отменено същото и постановено друго такова, с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5061/08.06.2022 г., в което представляващият РДГ Директор моли съда да уважи подадената жалба и да отмени оспореното решение. Счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. От обективна и субективна страна е установено безспорно, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 52, ал. 1 и чл.

54 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност.

Ответникът по касационната жалба – И.К.К., редовно призован, не се явява. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 5212/14.06.2022 г. от адв. П., който моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Велинград. Счита, че събраните по делото доказателства са обсъдени правилно от първоинстанционния съд, в резултат на което е направил и верни правни изводи, с които е отменил наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски. Представя договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на Районен съд гр. Велинград за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението си Районен съд гр. Велинград е отменил Наказателно постановление № 293/19.11.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя И.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 52, ал. 1 и чл.

54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно:

На 14.07.2021 г. служители на РДГ

– Пазарджик – свидетелите В. Б. К. и П. Н. Ч. извършили пълна теренна и документална проверка на отдел „7“, подотдел „и“, имот № ***, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. При проверката било констатирано, че жалбоподателят И.К. е лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо удостоверение за регистрация № 11237/04.02.2015 г., както и че е извършена сеч на 21 броя дървета от дървесен вид бял бор (общинска собственост), маркирани с контролна горска марка (КГМ) с два цвята боя: оранжева и върху нея синя, в имот с кадастрален № ***, общинска собственост, попадащ в отдел „4“, подотдел „р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, за който няма издадено писмено позволително за сеч и такава не е провеждана. Проверяващите органи установили, че общинският имот граничи с имот № ***, собственост на физически лица, намиращ се в отдел „4“, подотдел „р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, за който е издадено Позволително за сеч № 0611493/10.05.2021 г. от жалбоподателя инж. И.К.. След интерполиране и сортиментиране на отсечените 21 бр. дървета от бял бор било установено, че количеството на отсечената дървесина възлиза на 7 куб. м. строителна дървесина и 1 куб. м. дърва. Нарушението било извършено на 10.05.2021 г. в имот № ***, общинска собственост, отдел „7“, подотдел „и“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница и установено на 14.07.2021 г. в хода на извършената от служителите на РДГ – Пазарджик проверка.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя И.К.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал.

1, т. 2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 52, ал. 1 и чл.

54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че при описание на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Налице е неяснота в правната квалификация на вмененото на въззивника нарушение. Съдът е приел, че нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е бланкетна, като съдържанието й е попълнено, като е осъществена съответна привръзка с определен подзаконов нормативен акт – Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. В сочената за нарушена разпоредба на чл.

54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите обаче има три алинеи, като в първата има пет подточки, всяка от които съдържа различни състави на административни нарушения, които се осъществяват с различни изпълнителни деяния. В съставения АУАН и атакуваното НП не е посочено по коя конкретна хипотеза на чл. 54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е подведено извършеното от жалбоподателя деяние, поради което същият е поставен в положение по тълкувателен път да извлича от съдържанието на АУАН и НП по коя конкретно хипотеза на чл. 54 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е субсумирано поведението му. Отделно от това в АУАН и НП е посочена като нарушена и разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, съгласно която сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на: 1. утвърден горскостопански план или програма или одобрено план-извлечение; 2. одобрен карнет-опис, удостоверяващ че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена; 3. одобрен технологичен план за добив на дървесина; 4. копие от документ, удостоверяващ че са изпълнени изискванията на чл. 181 от ЗГ за горите, общинска собственост. В АУАН и НП не е посочено по коя конкретна хипотеза на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е подведено поведението на жалбоподателя, което поставя същия в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен – в това, че е издал позволително за сеч, без да е бил утвърден горскостопански план или програма или одобрено план-извлечение, без да е одобрен карнет – опис, без да е одобрен технологичен план за добив на дървесина или без наличие на копие от документ, удостоверяващ че са изпълнени изискванията на чл. 181 от ЗГ за горите, общинска собственост.

В мотивите си първоинстанционният съд правилно е приел, че правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път. В административно-наказателното производство посочването на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП. Последното е от значение както за адекватната защита на санкционирания субект, с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за законосъобразност на НП, осъществяван от съда. В случая, предвид начина, по който са изписани нарушените правни разпоредби не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно квалифицирано, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

Предвид гореизложеното, настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното постановление.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответната страна, ще следва да бъде осъден касаторът да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІ-състав.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/22.03.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 482/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик да заплати на И.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/