Определение № 19669 от 14.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9582/2025
- Вид
- Определение № 19669
- Подписан
- 14.10.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- Райна Стефанова, Милена Богданова, Даяна Калинова Топалова
Цитирани разпоредби
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19669 гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Милена Богданова
Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509582 по описа за 2025 година намира следното:
Производството е образувано по частна жалба на С. П. У. от гр.София, р-н Студентски, жк.“****, която жалба е поддържана от наследниците й, конституирани в хода на производството по чл.227 ГПК - С.П.У. ЕГН **********, П.С.У. ЕГН ********** и А.С.У.
УГН ********** срещу Определение №39895 от 03.10.2024г., постановено от Софийски районен съд по гр.дело №55895/2023г., с което е оставена без уважение молбата на У. за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.
Жалбоподателкато твърди, че постановения акт е неправилен, тъй като не знаела, че през 2023г. било образувано дело срещу нея от „Топлофикация София“ ЕАД, не била получавала препис от исковата молба, нито й е била предоставена възможност да представи и доказателства по делото. Твърди, че не била търсена на адреса, на който живеела от десетки години, не е била в чужбина за повече от месец. Поддържа, че не е давала повод за завеждане на делото. Прави искане обжалваното определение на СРС да бъде отменено.
Не е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по гр.дело №55895/2023г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба вх.№282475 от 11.10.2023г. на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 срещу Ю.Ю.Д., Н.Ю.Д. и С. П. У., всички от гр.София, с която е предявен осъдителен иск за сума в общ размер на 671,02лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно с посочените лихви. Сумата е претендирана разделно от ответниците, като за жалбоподателката тя е за квота 2/4 или сума в общ размер на 335лв. Били са претендирани и сторените в производството разноски.
Поради затруднения в призоваването на ответника С. У. на осн.чл.47 ал.6 от ГПК е бил назначен особен представител в производството на разноски за ищеца. Установява се, че особения представител е упражнил правата на ответника чрез подаване на писмен отговор на исковата молба и участие в съдебно заседание на 27.05.2024г. Установява се, че с молба вх.№164140, депозирана лично от ответника С. П. У., същата е поискала прекратяване на делото поради направено плащане на 19.04.2024г. на претендираните от ищеца суми.
Молбата е била докладване в осз. Ищецът е депозирал молба от 31.05.2024г. след извършена 1 проверка в неговото счетоводство и е изразил становище, че ответникът У. е заплатила претендираните суми и е поискал съдът да се произнесе с решение при съобразяване на извършеното плащане в хода на производството.
С решение №13017 от 02.07.2024г. съдът е отхвърлил предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД като погасени чрез плащане и е осъдил ответниците да заплатят сторените от него разноски, като в частност ответника У. е следвало да заплати такива в размер на 535лв. на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
Недоволна от възложените разноски У. е депозирала молба по реда на чл.248 ГПК, която съдът е оставил без уважение с обжалваното определение. Мотивите за това са, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, независимо, че е извършено плащане.
С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна.
Спорният въпрос в случая е - дал ли е ответникът повод за завеждане на иска и според настоящият състав отговорът е положителен. Съображенията за това са следните.
Безспорно е установена дължимост и изискуемост на процесните суми и безспорно е установено, че погасяването им е станало след завеждане на делото.
Изискването на чл.78 ал.2 от ГПК е кумулативно наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за завеждане на иск и да признае същия. Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, ищецът има право на направените разноски и респ. не носи отговорност за сторените от ответника разноски.
В случая безспорно ответникът С. У. не е платила дължими суми към ищеца преди подаване на исковата молба и с това свое поведение е дала повод за предявяването на иска.
Плащането е извършено в хода на производството. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски. От друга страна, в тежест на ищеца не следва да се възлагат разноски. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС / Определение № 60370 от 22.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1549/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК,/, която приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, ако е изпълнил претендираното задължение след предявяването на иска /в този смисъл Определение № 98/20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес /включително поради плащане на сумата след завеждане на исковата молба/, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск /в този смисъл Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., ВКС, I г. о., Определение № 625/24.11.2015 г. по ч. т. д. № 3056/2015 г., ВКС, I т. о., Определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/2012 г., ВКС, ІІ т. о., Определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. №156/2011 г., ВКС, ІІ т. о./. В случая плащането на исковата сума е извършено от отв.У. на 19.04.2024г. – след подаване на исковата молба на 11.10.2023г., с оглед на което несъмнено с поведението си е дала повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесе отговорност за разноските.
Съдът споделя мотивите на СРС, ето защо обжалваният акт ще бъде потвърден, а частната жалба ще бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УАЖЕНИЕ частна жалба на С. П. У. от гр.София, р-н Студентски, жк.“****, която жалба е поддържана от наследниците й, конституирани в хода на производството по чл.227 ГПК, С.П.У. ЕГН **********, П.С.У. ЕГН ********** и А.С.У.
2
УГН ********** срещу Определение №39895 от 03.10.2024г., постановено от Софийски районен съд по гр.дело №55895/2023г., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3