Решение № 13399 от 01.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13399 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20231110120207 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Х. В. Г. против ********************* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 31.05.2017 г. е сключил трудов договор с ответника, по силата на който е назначен на длъжност

*************************************************, като е постъпил на работа. Сочи в уточнителна молба от 04.05.2023 г., че е полагал труд в София, въпреки че живее в гр. Добринище. В периода 02.12.2022 г. – 20.03.2023 г. бил в отпуск по болест, когато получил по пощата препоръчано писмо, в което се сочело, че следва да попълни обходен лист. Ищецът бил уведомен устно, че договорът му е прекратен поради сключен нов договор за възлагане на управлението. Заповед за уволнение ищецът не е получавал, но предполага, че ако има такава, то тя ще е от дата 15.02.2023 г. – 21.03.2023 г. Когато се завърнал на работа на 21.03.2023 г. получил трудовата си книжка, в която е посочено като основание за уволнение чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено и претендира уволнението да бъде отменено като незаконосъобразно поради: прекратяване на правоотношението докато ищецът е бил в отпуск; липса на нов бизнес план на ответника. Моли да бъде възстановен на длъжността *************************************************.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор. Оспорва исковете по основание. Сочи, че заповедта е законосъобразна, като с договора за възлагане на управлението от 10.01.2023 г. е възложено на ...................................... именно управление на предприятието и липсва законово изискване в същия да се съдържа бизнес задача. Излага в тази връзка, че ответникът е ЕАД с едностепенна 1 система на управление, като 100 от капитала е собственост на българската държава. На осн. чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат именно с договор за възлагане на управлението. Процесният договор съдържа всички необходими реквизити по чл.

54 от Правилника към Закона за публичните предприятия. Сочи, че няма пречка бизнес –задачата да се съдържа в друг документ, както е в случая – Бизнес програма 2021 – 2023 г., приета с решение на Съвета на директорите според т. 2,1 от протокол № 123/28.02.2022 г. Излага, че в предвидения в договора срок програмата е изготвена и представена в срок в Министерство на транспорта и съобщенията. Сочи на второ място, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна.

Излага, че Заповедта за уволнение е с номер 5 от дата 09.02.2023 г., като е връчена лично на ищеца при отказ на адреса от трудовия договор на дата 14.02.2023 г., в 08,20 часа. Ищецът бил узнал за заповедта и на дата 21.03.2021 г. когато в предприятието се опитал да унищожи екземпляра от заповедта, като го скъсал на две.

Ищецът в първо с.з. оспорва да е получавал заповед за уволнение, както и да е правил опит да я унищожи. Сочи, че на дата 14.02.2023 г., когато се твърди да му е връчена заповедта в гр. Добринище, той е заминал за гр. София на разсъмване, за да отиде на лекар; върнал се е в дома си в гр. Добринище следобеда и не е могла да му бъде връчена заповедта по сочения от ответника начин- при отказ. Оспорва да има вписване в ТР на съответните обстоятелства.

Ответникът поддържа, че заповедта е връчена при отказ на ищеца в гр.

Добринище сутринта на дата 14.02.2023 г. в дома му, сутринта. Сочи, че ищецът затворил прозореца; отказал да получи заповедта и да отвори портала на двора /живее в къща/, което принудило връчващите да документират отказа и да подпъхнат заповедта в джоб под портала на вратата на двора. Ответникът сочи, че заповедта съществува общо в 4 екземпляра – първи се връчва на лицето, втори остава в досието на ЧР /който според ответника ищецът скъсал на 21.03.2021 г./, трети се съхранява в Поделението, а четвърти – в отделен класьор за заповеди.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е прието и отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № 8/31.05.2017 г. г., по силата на които ищецът бил назначен на длъжност *************************************************, като е постъпил на работа; че на 10.01.2023 г. между ответника и ...................................... е сключен договор за възлагане на управлението, като ...................................... е постъпил на работа и изпълнението му е започнало; че заеманата от ищеца длъжност преди уволнението е ръководна по см. на КТ – възложено му е ръководство на трудовия процес, възложена му е трайно ръководна функция по отношение на определена дейност, която е съществена за ответника – работодател;

По исковете в тежест на ищеца е възложено да докаже, че към момента на началото на устните състезания е налице трудово правоотношение, което би 2 съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед.

В тежест на ответника е възложено да докаже, че уволнението е законно, вкл. че трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед № 5/09.02.2023 г., която е връчена лично на ищеца при отказ на адреса от трудовия договор на дата 14.02.2023 г., в 08,20 часа; че предприятието - работодател е възложило управлението чрез договор за възлагане на управлението на дадено лице, след сключване на трудовия договор с ищеца; от започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението до прекратяване на правоотношението на ищеца са изтекли не повече от 9 месеца; останалите си възражения.

Страните се спорят, а и се установява, че ищецът е назначен по силата на безсрочен трудов договор

№

8/31.05.2017 г. на длъжност

*************************************************, като е постъпил на работа /л. 3/.

Ищецът не спори /вкл. с молба от 04.05.2023 г. на л. 13/, че заеманата от него длъжност е ръководна.

Това се установява и от приложената длъжностна характеристика /л. 4/, според която основните трудови задължения на

********************************* включват да организира и ръководи дейността на поделението, да представя концепции за развитие, да дава отчети, да „ръководи и контролира цялостния процес в Поделението“, като изпълнява бизнес плана на поделението. ********************************* е подчинен пряко на Изпълнителния директор.

Според § 1, т. 3 ДР КТ ръководна длъжност по см. на чл. 328, ал. 2 КТ заемат ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Следователно, за да се приеме за ръководна определена длъжност, то същата следва да предполага като трудови задължения ръководство на трудовия процес; на ищеца следва да възложена трайно ръководна функция по отношение на определена дейност, която е съществена за ответника – работодател.

Според тълкуването в Решение № 4 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2285/2021 г., IV г. о., ГК в обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници, но и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, т. е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина.

Чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово подчинение посредством други служители в управленската структура. Неудачно е да се използват и строго формалните критерии "йерархична подчиненост" и "самостоятелно вземане на решения", особено когато те не са ключови за заеманата длъжност. Преценката за това дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 ДР 3

КТ, когато случаят се отнася и до "други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес", изисква съдът да анализира съвкупно задълженията на уволнения - по длъжностната характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му.

В случая заеманата от ищеца длъжност е била ръководна.

Следователно налице е първият елемент от фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ – ищецът е заемал преди уволнението ръководна длъжност.

На второ място, установи се предприятието - работодател е възложило управлението чрез договор за възлагане на управлението на дадено лице и то след сключване на трудовия договор с ищеца.

Ответникът е ЕАД с едностепенна форма на управление, като капиталът е 100 собственост на държавата. Органи на ответното дружество са Общото събрание на акционерите и Съвет на директорите. Според чл. 5 от Закона за публичните предприятия публичните предприятия са юридически лица, които се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите в определени случаи. Според чл. 57, ал. 1 от Правилника към закона в съответствие с одобрената от Министерския съвет политика за участието на държавата в публичните предприятия органите, упражняващи правата на държавата, съответно общото събрание, одобряват средносрочните цели и планирани резултати за всяко отделно предприятие като част от неговата бизнес програма. В случая министърът на транспорта е лицето, което упражнява правата на държавата в съответствие със закона.

Съгл. чл. 244, ал. 1 ТЗ дружеството се управлява и представлява от Съвет на директорите. Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Според чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на Съвета на директорите. Според чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, в договора за управление или за контрол се определят като задължителни реквизити правата и задълженията на страните, размерът на възнаграждението и начинът на плащането му, отговорността на страните при неизпълнение на договора, основанията за прекратяване на договора, размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление, взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър.

4

Видно от договор № ВД-4/06.01.2023 г. /л. 31/ лицето, упражняващо правата на държавата спрямо публичното предприятие – ответника, е министърът на транспорта. Именно той е сключил на 06.01.2023 г. /т.е. след сключване на трудовия договор с ищеца/ с ...................................... – член на Съвета на директорите на ответното дружество, на осн. чл. 52, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия договор. По силата на този договор на ...................................... се възлага да управлява дружеството, като се задължава да представи парична гаранция по чл. 54, ал. 3 от Правилника /чл. 8 от договора/, а възнаграждението е уговорено като зависещо от финансовите резултати на дружеството /чл. 7 от договора, който препраща към чл. 56 от Правилника/.