Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4384 от 23.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11907/2022
Вид
Решение № 4384
Подписан
23.07.2024
В сила
15.04.2025
Състав
Силвана Гълъбова, Райна Мартинова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4384 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100511907 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20051941/06.08.2022 г. по гр. д. № 48075/2020 г. по описа на СРС, 175 състав на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на П. Е. П. сключения между „М. Н.В.“ ООД и О. Н. М. договор за покупко-продажба от 12.10.2015 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. № 141, т. I, рег. № 3919, д. № 111 от 12.10.2015 г. на Нотариус с рег. № 533, вписан в СВ вх. рег.

№ 59734 от 12.10.2015 г., акт № 50, т. 142, по силата на който „М. Н.В.“ ООД е продал на О. Н. М. самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ гараж № 15, с площ от 18,75 кв.м. (съгласно нотариален акт) и площ от 22,12 кв.м. (съгласно КК), при съседи: гараж 16, абонатна станция, мазе 2 и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ IХ – 96, 97, 98 от кв. 15 по плана на гр. София, м. Лагера, сега ПИ ***, в гр. София, район Красно село, м. Лагера, ул. ****, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „М. Н.В.“ ООД и О. Н. М. са осъдени да заплатят на П. Е. П. сумата от 1875,91 лева, представляващи сторените по делото разноски.

1

Против решението са постъпили въззивна жалба вх. №

25061852/12.09.2022 г., подадена от О. Н. М. и въззивна жалба вх. № 25060403/30.08.2022 г. (пощенско клеймо от 29.08.2022 г.), подадена от „М.

Н.В.“ ООД, в които са изложени съображения за неговата неправилност.

В жалбата си въззивникът О. М. поддържа, че ищецът П. Е. П. не е доказал по безспорен начин, че по отношение на процесния договор са изпълнени всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД.

Неправилно първоинстанционният съд не е изследвал причинно-следствената връзка между отделните факти, включени във фактическия състав на нормата.

Следвало фактите да бъдат изследвани в тяхната строга последователност, тъй като се засягала правната сфера на трето лице, за което настъпвали всички неблагоприятни последици. Поддържа, че с разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД се санкционира виновното поведение на длъжника спрямо неговия кредитор, като фактът на разпореждане с имущество не бил достатъчен. Посочва, че освен това, не било налице увреждане на П. Е. П., тъй като не било установено по делото, че длъжникът е намалил своето имущество под размера, който би му позволил да заплати задължението си, такова каквото то към момента на отчуждаването. Твърди, че длъжникът не е знаел, че до предявяване на иска, че има кредитор, тъй като предмет на гр.д. № 11182/2011 г. по описа на СГС дело било обезщетение, произтичащо от неизпълнение на договор. Не се установявала причинната връзка между разпореждането и увреждането на кредитора, както и че то е направено с намерение за увреждане. Не се установявало от представеното удостоверение, че по изпълнителното дело срещу другия ответник били извършени всички необходими изпълнителни действия. Не се установявало също така и знанието на въззивника – купувач по сделката, че е налице увреждане на кредитор. Установено било от първоинстанционния съд, че О. М. е приел да сключи договор за покупкопродажба на друг имот при цена, която е по – ниска от пазарната, като не било установено да е платена цената. Съдът неправилно приел, че в счетоводството на дружеството не било отразено плащане, както и че това счетоводство не било водено редовно. Посочва, че било извършено прихващане на платена сума по друг договор с дължимата цена за процесния имот, като била налице и еквивалентност на престациите. Неправилно освен това не били кредитирани показанията на разпитания свидетел Б.И.А.. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният 2 иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В жалбата си „М. Н.В.“ ООД посочва, че независимо, че районният съд е приел, че ответникът не е бил уведомен за образуваното гр.д. № 11182/2011 г. на СГС, то вземането, което ищецът твърди, че има е за периода от 01.12.2008 г. до 15.08.2011 г., като било обезщетение дължимо по договор от 23.08.2007 г., т.е. към датата на сключване на процесния договор, то би било отдавна погасено по давност. Поддържа, че не било налице и предвиденото в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като управителят изразявал волята на общото събрание на дружеството за сключване на договор, с който дружеството се разпоредило с недвижим имот. В представеното от нотариус П.П. удостоверение изрично се посочвало, че нотариалното дело е съдържало оригинала на протокола от общото събрание, но този документ е бил унищожен. По делото бил представен и предварителен договор от 11.09.2008 г. с достоверна дата, с който другият ответник О. М. била уговорена покупко-продажба на апартамент, както и че е платен аванс от цената в размер на 8100 евро или 15840 лева. Установено било, че О. М. не е придобил имота, като не е получил обратно и платената сума. Доказано било от нотариалния акт от 2015 г., че била платена цената от 9800 лева по искане нотариуса. При тълкуване на съвкупността от договори се установявала волята на „М. Н.В.“ ООД и О. М., че са уредили отношенията си с невъзстановена цена по предварителен договор, като била уговорена цена, която била 9800 лева, за да не се наруши Закона за ограничаване на плащанията в брой. Безспорно било установено, обаче, че другият ответник е платил сумата от 15840 лева и е получил срещу нея собствеността върху процесния гараж. Поддържа, че нотариалният акт бил достатъчно доказателство за извършеното плащане, както и че дружеството престанало да води счетоводство през 2015 г. поради влошени отношения между съдружниците, като в тази връзка и за да се минимизират вредите от търговския неуспех, били продадени недовършените обекти на други строителни фирми, доколкото било възможно и се опитали да уредят претенциите на кредиторите си. Поддържа, също така, че съдът не е указал на ответника, че не е представил доказателства за плащането на тази сума. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 3

25071628/02.11.2022 г., подаден от П. Е. П., с който оспорва въззивната жалба.

Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 48075/2020 г. по описа на СРС, 175 състав е образувано по искова молба, подадена от П. Е. П. против „М. Н.В.“ ООД и О.

Н. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че „М. Н.В.“ ООД е осъдено с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд, като въз основа на него на 30.09.215 г. е издаден изпълнителен лист за сумата общо в размер на 41250 евро, представляващи обезщетения по предварителен договор от 23.08.2007 г., ведно със законната лихва и 4395 лева – съдебни разноски. Твърди, че след снабдяване с изпълнителен лист е инициирал изпълнително производство срещу дружеството, но голяма част от задължението оставала неплатена. Твърди, че към 12.11. 2019 г. по изпълнително дело № 20198400400489 дългът е бил в размер на 97566,51 лева. Посочва, че на 12.10.2015 г. длъжникът „М. Н.В.“ ООД е прехвърлило на втория ответник О. Н. М. следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ гараж № 15, с площ от 18,75 кв.м. (съгласно нотариален акт) и площ от 22,12 кв.м. (съгласно КК), при съседи – гараж 16, абонатна станция, мазе 2, коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ІХ -96, 97,98 от кв. 15 по плана на гр. София, м. Лагера, сега ПИ *** в гр. София, район Красно село, м. Лагера, ул. ****. Твърди, че купувачът О. Н. М. е син на управителя на „М.

Н.В.“ ООД – Н.К. М., който е представлявал дружеството при сключване на процесната сделка. Твърди, че продажната цена 9800 лева, посочена в нотариалния акт е значително по-ниска от данъчната оценка – 15477,80 лева, като било посочено, че сумата е планета в брой. Оспорва, че посочената сума, представляваща продажна цена е платена. Поддържа, че сделката, с която имотът е прехвърлен чрез покупко-продажба е привиден и прикрива дарение, като моли съдът да констатира нищожността на привидната продажба в 4 мотивите си и да приложи на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД правилата за скритото дарение, касаещи засилената защита на павловия кредитор – знание на приобретателя не се изисква. В случай, че не бъде установено, че продажбата е привидна, то свързаността на страните по сделката аргументира приложението на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и дори да се изисква знание, то се предполага за приобретателя, защото е син на управителя и съдружник на дружеството – прехвърлител. По отношение на увреждането, ищецът посочва, че след снабдяването му с изпълнителен лист е потърсил ефективно защитата си по реда на принудителното изпълнение, но въпреки извършените принудителни действия вземането не било удовлетворено. По отношение на знанието на длъжника за увреждането, посочва, че към момента на разпоредителното действие е приключил процес и е издаден изпълнителен лист. Извежда твърдения за знание от обстоятелството, че сделката е сключена при нисък размер на продажната цена, плащането било извършено в брой, както и свързаността на страните, времето за извършване, както и липсата на друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори. Моли на основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите да бъде обявено за относително недействителен по отношение на ищеца договор за покупкопродажба, сключен между „М. Н.В.“ ООД и О. Н. М. с нотариален акт № 141, т. І, риг. № 3919, д. № 111/12.10.2015 г. на Нотариус рег. № 533, с който е прехвърлен самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ гараж № 15.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „М. Н.В.“ ООД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че продажбата на гараж № 15 в гр. София, район Красно село, ул. **** не била направена с цел увреждане на интересите на кредитора на дружеството. Посочва, че действително между него и ищеца е имало сключен предварителен договор от 23.08.2007 г. за учредяване на право на строеж върху имот пл. № 211 кв. 21, Зона Б17 и имот пл. 22, отредени за УПИ ХІV-22, но отношенията между страните не се развили в правилната посока. Твърди, обаче, че едва с връчване на препис от исковата молба е разбрал за водените от П. дела, поради което и към датата на сключване на процесния договор – 12.10.2015 г., никой от дружеството не е знаел за тях. Посочва, че първото изпълнително действие по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело било една на 09.07.2018 г., но до този момент не му било известно за 5 същуствуването на процесното вземане. Оспорва твърдението, че недвижимият имот е продаден по занижени цени. В тази връзка, въвежда твърдения, че между него и О. Н. М. е бил сключен предварителен договор на 11.09.2008 г., по силата на който дружеството поело ангажимент да продаде на купувача апартамент № 7 в бъдещо строителство, което следвало да бъде осъществено на ПИ, парцел ХVІ-326, кв. 149, по плана на гр. София, район Оборище, местност Подуяне – център, по който дружеството получило плащане от 8100 евро. Дружеството не успяло да изпълни ангажимента си по построяване на сградата, поради което било сключено споразумение с купувача, по силата на което купувачът се съгласил срещу сумата от 8100 евро да закупи гараж на по-ниска цена като компенсация за вече дадените пари.